Заменена от двойничка и избягала в САЩ? Истинската история на руската принцеса Анастасия

В истории като тази истината е въпрос на вяра

Има истории, в които вярваме толкова силно, че нищо не е способно да ни убеди в противното. Такава е историята на принцеса Анастасия – едно от петте деца на последния руски цар Николай II, чиято мистериозна съдба е вдъхновила няколко филма и книги още през 50-те години на XX век.

Анастасия била интелигентно, енергично и буйно момиче, чийто живот минавал в щури игри и разкоша на двореца в Санкт Петербург. По време на Първата световна война именно веселият ѝ нрав развеселявал пострадалите войници, а в останалото време помагала в лечебниците с каквото може въпреки крехката си възраст.

Животът в охолство обаче приключва неочаквано трагично в една кървава нощ през 1918 г. Повече от век след варварската саморазправа с последния руски цар и неговото семейство все още липсват части от пъзела – спасена ли е била принцеса Анастасия, избягала ли е в чужбина и живяла ли е под чуждо име?

Липса на харизма и управленски провал – как Николай II обърна всички срещу семейството си

Николай II води „замразителна“ политика във време, когато в Русия очакванията за промени стават все по-настойчиви, смята преподавателката от Историческия факултет на Софийски университет доц. д-р Тина Георгиева. Липсата на политически и обществени промени, въпреки силното обществено желание, отлагането на важни проблеми във времето и ограничаване на всякаква обществена активност навличат на руския монарх гнева на прослойки-привърженици на монархията и дори радикализира умерените кръгове в обществото.

“Николай II се опитва да консервира политическата система в Русия и да я постави, образно казано, под стъклен похлупак”, обяснява за Vesti.bg доц. Георгиева. “За разлика от предшествениците си, Николай е нерешителен, без визия, липсва му харизма, което също не работи в негова полза”, допълва тя.

Външнополитическите му провали в Руско-японската и Първата световна война допълнително сриват доверието в императора и след повече от 300 години власт на династията се проправя пътят към революцията, довела до края на една империя и гибел на цялото руско царското потекло.

Ипатиевата къща на ужасите заплита низ от загадки

Революцията избухва през февруари 1917 г., царското семейство е задържано под арест и отведено в Екатеринбург в къщата на инж. Николай Ипатиев. През нощта на 18 юли 1918 г. по нареждане на болшевишката власт 11 души, от които цялото царското семейство и техни приближени, са отведени в мазето на къщата, където са безмилостно разстреляни.

Поради липсата на достоверна информация след ужаса в Ипатиевия дом, версиите за случилото се с Романови започват да се роят. Смутните времена и явление, което днес наричаме дезинформация, завъртат колелото на догадките за “присъдата” на Романови. Съветската преса често получава объркваща смесица от информация за случилото се със семейството. В един момент се смятало, че царица Александрина и синът ѝ Алексей са все още живи, друг път се твърдяло, че цялото семейство е живо и държано все още в плен.

В годините се появяват свидетели, които дават разнопосочни данни. По показанията на тези ключови свидетели излиза също, че едно или две от петте деца са спасени и по-късно изведени от страната. Така във времето най-много спекулации се завъртат около името на княгиня Анастасия и по-малкия ѝ брат Алексей.

Същинско развитие по случая има чак през 1993 г. с разкритието на масов гроб, в който са открити 9 тела, предполагаемо на императорската фамилия. “Всъщност масовият гроб е открит няколко години по-рано, през 1979 г. от геолога Александър Авдонин и писателя Гелий Рябов, но откритието им е запазено в тайна”, уточнява доц. Георгиева.

През следващите години са направени множество изследвания. Въз основа на тях се потвърждава, че седем от намерените общо 11 тела принадлежат към една семейна група – на Романови.

Къде обаче са Анастасия и Алексей и дали наистина са оживели?

Какво кара хората да вярват, че Анастасия е жива?

“Първо, самите власти в Москва дълго време отричат убийството. След екзекуцията те първоначално твърдят, че императорското семейство е живо, а по-късно, че не знаят каква е тяхната съдба”, казва доц. Георгиева и допълва, че през 1922 г. министърът на външните работи на СССР Георгий Чичерин заявява, че дъщерите на императора живеели в САЩ.

Така през годините се раждат редица митове, свързани с невръстната княгиня. Според един от популярните разкази при екзекуцията в мазето куршумите отскачали от тялото на Анастасия, тъй като носила корсет с пришити диамантени и перлени бижута, а това я е опазило жива.

Според доц. Георгиева най-разпространеният мит за принцеса Анастасия е, че е спасена от войник, който ѝ помага да избяга от Русия или че е подменена по-рано и при екзекуцията е убита нейна заместничка. Най-вероятно въпросният войник е Рудолф Лахер, един от гардовете по време на екзекуцията, който приживе разказва, че когато подготвяли заравянето на телата, окървавената Анастасия се пробудила и той ѝ помогнал да избяга.

“Новината за оцеляването на императора или на някой от неговите наследници би имала значителен ефект върху огромната, но неединна руска емиграция. Това би било стимул за сплотяване около една кауза и за продължаване на борбата срещу съветската власт в Русия”, обяснява доц. Георгиева.

Много хора умело се възползват от “отварянето на вратичката”, че наследници на императора са живи по чисто користни причини. Както в едноименната приключенска анимация от 1997 г., така и в реалния живот се появяват жени от всички краища на света, представящи се за изгубената Анастасия.

Ако успеят да докажат своя произход, тези хора имат шанса да претендират за наследството на императора, смятан за най-богатия човек за времето си и още “възможност да бъдеш признат за част от руската, а по този начин и от европейската аристокрация, с последвалите от това престиж и влияние”, допълва историчката от СУ. Така мнозина пробват шанса си.

Претендентки за короната

Анна Андерсън и Юджиния Смит остават в историята като най-известните жени, представяли се някога са оцелялата принцеса.

Историята на Анна Андерсън започва в една психиатрична клиника в Берлин, където попада след опит за самоубийство. По онова време тя е наричана “Мис Неизвестна” (Fräulein Unbekannt), заради забулената мистерия около нейното име и произход.

Една от многото предполагаеми истории от миналото на Анна е, че един ден в лечебното заведение друг пациент познал в нея руската княгиня, в което тя самата повярвала. Освен приликата в имената и руския ѝ акцент, изглежда Анна била наясно с доста детайли от живота на Анастасия.

Новината бързо се разчула и с Анна се срещат роднини и близки на императорската фамилия. Сред тях е и учителят от руския царски двор Пиер Жилиар. Първоначално той вижда прилика между Анна и Анастасия, но след това отрича това да е неговата възпитаничка. Впоследствие всички се обединяват около решението, че откритото в Берлин момиче не е Анастасия, но въпреки това ѝ е осигурен добър живот до края на дните ѝ.

Години след като Анна умира става ясно, че тя е полска работничка във фабрика на име Франциска Шанцковска, която получава множество наранявания и загуба на паметта след експлозия във фабриката. През целия си живот Анна никога не се отказва от претенцията си, че е Анастасия.

През 1963 г. украинската писателка и художничка Юджиния Смит (Евгения Драбек Сметиско), емигрантка в САЩ от 1929 г., предприема пътуване до издателство в Чикаго, където предава ръкопис, за който твърди, че е написан и лично предаден от принцеса Анастасия.

Издателството подхожда доста скептично към този разказ и решава да подложи Юджиния на детектор на лъжата. Тя се проваля на теста, а като причина за този провал писателката посочва още по-невероятна причина – че тя самата е Анастасия.

“Евгения Смит успява значително да подобри финансовото си положение. Новината за царствения ѝ произход води до рязко покачване на цените на нейните картини”, разказва още доц. Георгиева. До края на живота си украинската емигрантка отказа да бъде извършено ДНК изследване, което категорично да докаже истинността на историята ѝ.

Българската следа

В заплетената драма с руската херцогиня има и недоказана българска следа. Наследница на последния руския император е живяла и в България, поне по думите на жителите на казанлъшкото село Габарево. Макар да не се среща информацията “двойничката” сама да се е представяла за Анастасия Николаевна Романова, години след смъртта ѝ местните жители още смятат, че именно изгубената Анастасия се е заселила в българското село след революцията от миналия век.

По разкази през 1922 г. в селото пристига девойка, представила се с името Елеонора Крюгер. Освен че била добре образована, Елеонора притежавала обноски на дама със знатно потекло, учила селските деца да рисуват и свирят на пиано. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж – Георгий Павлович Жудин., когото г-жа Нора приютява в дома си.

Габаревци разказват за близката сестринска връзка между двамата, въпреки че официална роднинска връзка липсвала. Поради ред други сходства между двамата заселници и историята на изчезналите руски наследници, жителите на селото смятат, че именно Анастасия и Алексей, спасени от болшевиките, са се заселили в подбалканското селце.

Обратно в Русия и развръзката

През 2007 г. сензация предизвиква разкриването на друг гроб, недалеч от първия от 1991 г., с тела на момче и момиче, за които се предполага, че са на липсващите царски деца. Обгорените останки вероятно са на най-малките Алексей и Анастасия.

“Въз основа на направените тогава генетични експертизи следственият комитет към генералната прокуратура на Русия официално потвърждава, че намерените останки от тела са на престолонаследника Алексей и на неговата сестра. За това допринася анализът на гена на хемофилията – заболяването, от което е страдал синът на императора”, уточнява доц. Георгиева.

Въпреки категоричните доказателства по случая през последните десетилетия, за много хора приказката на принцеса Анастасия не е приключила в онази трагична нощ, а като Аня от филмчето на Дисни, някъде, някога е намерила семейство и спокоен живот. В истории като тази истината е въпрос на вяра.

източник: vesti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook