Музей на 8000 години остава под магистрала „Струма“

Сред останките на една от неолитните къщи учените се натъкват на глинена глава. На мястото, където е лежала, е било разположено зърнохранилище и тя вероятно е била поставена върху някой от съдовете. Снимка ЦВЕТАН ТОМЧЕВ / Източник: trud.bg

Какво щеше да се случи, ако не в България, а примерно в Италия бяха намерени най-ранните следи на европейската цивилизация? Стопроцентово над подобен археологически обект щеше да се благоговее – ще го проучат, ще го почистят, ще го консервират, ще го включат в туристически маршрут и не само ще се хвалят пред чужденците каква славна история е имало там, а и ще им измъкват с усмивка паричките. А после с част от същите тези парички ще продължат напред – ще се ровят в историята си. Не само заради тълпите от чужденци, а най-вече заради себе си.

Ето това не го умеем. Ако го умеехме, на един министър, който обявява публично, че находките от праисторически обект на 8000 години не са нещо особено, нямаше да му се размине. На министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева обаче засега й се разминава. Вярно, остава й малко да е на поста, но с това „малко“ може да нанесе огромни вреди на археологията. И за паметта ни.

За какво става дума? Вече 100 дни експедицията на проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН прави спасителни разкопки край село Мурсалево, в района на лот 2 от автомагистрала „Струма“. Договорът им е до края на август, но заради намереното досега учените настояват да продължат проучванията си още три месеца. Според експерти това няма да пречи на строителството, но е нужно официално разрешение. Имало е комисия от Министерството на културата, в сряда там е бил и министър Петър Стоянович, но… Явно пак до пари ще опрат нещата.

Още предварително е било ясно, че щом археолозите си свършат работата на обекта, той ще бъде затрупан (така се случи и през миналата година с уникалния обреден комплекс край Капитан Андреево). Когато обаче реалността се окаже различна от предполаганото, дали не е по-логично да се промени планът? Например разкритият праисторически обект от VI хил. пр. Хр. да бъде консервиран и да се превърне в туристически обект под виадукта на магистралата. В уникален музей на открито!

Какво би могло да се види там? Става дума за неолитно селище, разположено върху площ от 16 декара. Планировката му изумява археолозите. „Предварителното геофизично изследване очерта невиждана картина на изрядна планировка на селището отпреди 8000 години – три успоредни улици и няколко по-тесни напречни, които оформят „квартали“ с по 3-4 къщи. Това изисква силна социална организация и много добри специалисти по предварително планиране на селищната територия. Доскоро това беше недопустима хипотеза, но разкопките я потвърдиха“, разказва проф. Николов.

Още по-интересното е, че след известен период на обитаване селото е било преднамерено запалено от неговите обитатели. Оставили са къщите си с цялото имущество и са ги опожарили. Причината е неясна – може да е някакъв конфликт или епидемия. Оставяйки обаче всичко така, както е било, оставят шанс на днешните археолози. Вървиш и виждаш къде са били стените и входовете на къщите и стаите, къде са били печките, зърнохранилищата, тъкачните станове, хромелите за зърно… Цял музей на 8000 години, който скоро ще се върне отново под земята.

Според проф. Николов става дума за едно от най-старите ранноземеделски селища в долината на р. Струма, която винаги е била път за връзки между Севера и Юга. „Произходът на ранното земеделие и скотовъдство на Европа се свързва именно със Струмския път – разказва ученият. – Това селище е съществувало именно по времето, когато хора са се движели от Предна Азия, от Егейския басейн към Средна Европа. Земеделието и скотовъдството не са извечни познания и занятия на човечеството, те са откритие на хората в Предна Азия преди около 14-15 хил. години. Процесът е продължил няколко хилядолетия. На Балканите селищата на уседналите земеделци се появяват в резултат от миграцията на хора от днешна Мала Азия към Европа. И Струмският път е основен в това отношение.“

Повече от 1400 са извадените находки. От седефено копче, каквото според проф. Николов няма дори в Музея на копчето в Италия, през сечива за изработване на керамични изделия до уникални фигури на Богинята майка и предмети, свързани с бита и обредните ритуали за дъжд и плодородие. Голямата находка обаче е миниатюрен златен предмет със странна форма от началото на IV хил. пр.Хр. (малко след златото от Варненския некропол). Археолозите го откриват в периферията на района. Вероятно там е имало извор и предметът е поставян от по-късни обитатели за здраве във водата, предполага ученият. Намирани са 6 подобни пластини в Източна Унгария и Западна Румъния – там са произвеждани, а откритият тук екземпляр доказва значението на пътя по Струма преди 8000 г. Подобна има и от Гърция.

„Златната находка ще преобърне представите ни за началото на IV хил. пр.Хр. Досега никой не си е представял, че е имало движение по Струма. И изведнъж това нещо“, коментира ученият. Според него дебелината на културния пласт е 270 см. Досега археолозите са проучили две от нивата – най-горното е от около 5200 г. пр.Хр., следващото е от около 5800 г. пр.Хр.). По-ниските ще са още по-стари. За проучванията им обаче екипът се надява на три допълнителни месеца работа. А дали находките са ценни, това не е от компетенцията на един министър. Който и да е той.

ИНТЕРВЮ

проф. ВАСИЛ НИКОЛОВ пред „Труд“:
Политиците ще си тръгнат, ние не мърдаме оттук!

– Проф. Николов, пореден политик се е изказал неподготвен по археологическа тема – как ще коментирате думите на министър Терзиева?
– Не мога да разбера – идват тук, докато са с нас, се държат нормално. Врътват се обаче и започва политиката. Не ми е в кръвта да мога да го разбера. Дойдоха заедно с министъра на транспорта, имаше и други хора. Казаха „да, тия страхотни неща няма да ги изринем“. И малко след това министър Терзиева дава интервю пред в. „24 часа“, в което заявява, че това, което археолозите са намерили по лот 2, не е нещо особено. Направо ме вбеси това изявление.
Не можеш да говориш подобни неща, особено когато си бил на обекта. Аз не се изказвам за политиката на нейното министерство, защото не разбирам. Но от археология разбирам! И щом казвам, че е важно, значи е важно. Ако не е така, ще стоим ли тук при тоя шум от строежа вече три месеца?! Не е най-приятният микроклимат, но да забравят, че ще го изоставим. Просто да забравят! Те ще си отидат, но ние няма да си тръгнем.
– Вие сте бесен заради този обект, но цялата археологическа гилдия е бясна заради все още недадени пари за планирани разкопки през това лято…
– По стечение на обстоятелствата бях член на комисията, която разпределяше държавната субсидия. Министерството на културата прави всичко, което е по силите му – гарантирам! Финансовият министър обаче се запъва. Не може един човек, който не разбира нищо от археология, да решава. Така беше и при предишния. Видите ли, какво значело археологията? Ами археологията… това тук е първата европейска цивилизация! Това значи! Нещо, което те не разбират. Те дори не са го чули. То не им стига до съзнанието. А става дума за едни мижави милион и половина лева за планирани разкопки.
– Доколкото знам, ако дадат, няма да са всичките пари.
– Трябва да ги дадат! Защото с всички тези работници – пред финансовото министерство.
– Готови сте да стачкувате?
– Вече сме го правили веднъж. Не че Бойко (Борисов, бел.ред.) ни чу тогава. Беше за заплати.
– За заплати е едно, а за възможност да се работи, за да си изкарате заплатите, е друго…
– В момента всички са се пръснали по спасителни разкопки на инфраструктурни обекти и не можеш да събереш никого да стачкува. Всеки има работа. Но ако в някой момент нещо се случи… Бедата е, че не сме много. Около 200 души. Всеки вика: „Тия ги забрави!“ Големият проблем е, че има средства – макар и с битки, с разправии – за спасителни разкопки, но не и за планирани. Не се прави наука. Вярно, научихме много, влезе огромен материал, намерихме нови видове археологически паметници. Но трябва да има, макар и минимална сума, за да се развива тази наука. Вижте Провадия. Това е най-атрактивният праисторически паметник и там не може да не се работи. На никого обаче не пука в държавата. А то е нещо, с което тая държава може да прави имидж.
– А за праисторическото селище Слатина?
– Там е обратното – нещата вървят, без да съм искал пари за разкопки. Йорданка Фандъкова казва, че трябва да се работи и ще работим наесен. Това е единственият случай, когато не съм искал пари, но имам – заради програмата София 2019.

Вижте още: 

ЗАГАДКИТЕ НА СКАЛИТЕ БЕЛИНТАШ

инфо: http://www.trud.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook