Защо душата не иска да се върне на Земята, след като напусне тялото
Смъртта в повечето случаи се явява като облекчение за човека. В най-честите случаи тя се предвещава от болест и определен вид страдание. И в момента, в който излезе оттялото, душата се радва.
Веднъж излязла от тялото, душата усеща свобода. Вече никой не я потиска. Мисълта ѝ действа ясно, а чувствата са умиротворени и в синхрон.
Когато човек умре и душата му излезе от тялото, той започва да се отъждествява с нея. Душата напълно осъзнава, че доскорошното тяло е нещо второстепенно и ненужно, подобно на всичко материално.
Когато душата излезе от тялото, то се превръща в една празна обвивка. Душата е „пълнежът”, който го е задвижвал, докато има нужда.
Човек, преживял временна смърт разказва, че „гледал” операцията на сърцето си отстрани. Опитите на лекарите да съживят тялото му като че ли никак не го интересували. В съзнанието си той вече се е простил с миналия си земен живот и се усещал напълно готов за нов. От земния му живот останали най-важните неща – любовта към роднините и грижата за децата.
От това става ясно, че въпреки че напуска човешкия си облик, душата не се променя от гледна точка на характераи същността си. Там не настъпват никакви коренни изменения. Според мнозина предположението, че напускайки тялото душата изведнъж научава и разбира всичко, е изключително неправилно.
Душата просто се пренася в следващия свят такава, каквато излиза от стария. В нея стои заложеното желание за развитие. Някои приемат това преминаване като нива.
Преминаването в новия свят е едно ниво нагоре. Никой не би искал да се върне на предишното, по-долно ниво, което е материалното, физическо човешко тяло.
За това и душата не иска да се върне на Земята, след като веднъж вече я е напуснала. Нейната работа тук е приключила, този цикъл на вселенско обучение е достигнал своя край и идва ред на следващия.
Преминаването е процес, до който единици са се докосвали и след това са разказвали. Първата фаза е когато душата види тялото си и обкръжаващата го обстановка. След това някои преминават в друг напълно духовен свят. По този начин минавайки през първата фаза, те попадат във втората.
Този преход се описва от хилядолетия като пътешествие в тъмно пространство, напомнящо тунел, в края на който свети силна светлина. Други, които не са готови за духовния етап, се инкарнират – прераждат се в друго тяло, за да натрупат достатъчно опит.
инфо: sanovnik.bg
Вижте още:
7 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ СТАРА ДУША
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Оставете коментар
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.
„…Други, които не са готови за духовния етап, се инкарнират – прераждат се в друго тяло, за да натрупат достатъчно опит…“ – Този който е измислил това – на колко салати е бил ? :D Това „прераждане“ и тем подобни го има само по филмите! Душата като напусне тялото си отива при Бога там където й е назначено да бъде според това което е заслужила…. Това, че остават някои души на земята за неопределен период от време си има друго обяснение за това….
А какъв би бил смисълът ако само се раждаш и умираш? Просто ей така, за да отидеш при бог? То ако е така защо се раждаме, като можем да отидем при него и без да идваме тук на Земята.. Разбира се, уважавам твоето мнение, но според мен идваме тук, за да се учим, а това учение е на духовно ниво, защото Бог иска да ни покаже пътя на съвършенството.. Например ако в този живот аз направя лоши неща, наистина лоши неща и когато си отида от този свят Бог ще ме прати в ада или там на някакво място където да изкупувам грешките си?? Аз не мисля, че той би го сторил, нали той обича творението си, нали той е любов, нали Господ е добър и прощава на децата си? Как тогава от един живот ще прецени къде да те остави? Нали се дават шансове.. Та родителите как винаги прощават на децата си и винаги им дават шансове, а Всевисшия няма да даде? Според мен има прераждане и не само един път или два пъти, а постоянно докато не се научиш, докато не порастнеш, т.е израстнеш духовно, докато не се посветиш, а затова после идва и Кармата за случките в настоящия живот на даден човек зависят от това какво е направил в миналия.. И ховоря за важните случки в живота.. Не знам, просто това е моето мнение.. И за малко да забравя..защо си мислиш, че сънуваме, защото отиваче до астралния свят където там подсъзнателно се учим, виждаме нашите грешки в сегашния ни живот, или виждаме предупреждения как да се предпазим от неприятни случки..аз съм сигурна, че си сънувал такива сънища, които са били преупредителни за теб, така че съня не го приемай лато почивка, а като училище.. А колкото до инкарнацията…знаеш ли колко пъти съм усещала аз самата, че съм била музикант преди, а също и лечител с билки, не знм защо..наистина звучи странно, но това ми е вътрешното усещане, апък като мона покрай катедрала или замък..не мога да ти опиша какво чувствам тогава… Нещо много много познато, не казвам, че съм била принцеса хаха, а просто сякаш съм живяла и по времето на кралете… Не знам, съранно е, но допускам идеята за инкарнациите..
Истинският ад и рай са тук а Земята. Затова има една приказка- Господ забавя, но не забравя. Усещането за ад на умиращия човек идва от мозъка, който все още получава сигнали от умиращото тяло. Още на Земята човек получава и наказанието и поощрението. А в отвъдното се лекува душата на човек от всички рани и следи от досега с по-плътната земна материя. Лекуването е на енергиино ниво. На небето душата се възстановява и обмисля плана за следващата си инкарнация. Има много доказателства за прераждането на хората. Всъщност започват да се появяват и много факти, че самата Библия е била преправяна в интерес на църквата, за да държи в подчинение народа.
Страшно е хубаво там.Бях, но не би.Върнах се, но вече знам важни неща.Там е фантазия.Не мога да го опиша.Такова спокойствие и свобода, lекота.Бlъсна ме коlа.Едва оживях.В момента, в който казах- не искам да се връщам-, ме изтреlяха бясно надоlу.Разбрах едно, всеки има собствен път на земята и не бива да се коркаме за дребни неща.Няма смисъl.Не съдете никой, защото на никой няма да му се размине.Не спорете с никой, не се карайте с никой.Странете от разправии и кlюки.Не хабете енергия за дребни и безсмисlени неща.Изпоlзвайте всяка минута за да се учите и евоlюирате.Учете се на духовни неща.Те ни развиват.Създавайте семейства и деца.Това остава от нас.Научете се да избягвате агресията, тя ни изсмуква сиlите.Пазете ги.Агресивният и lош човек е страдащия в момента и в минаlото.lипсва му разбиране и топlота и lюбов.Отмъщава на всички.Той е нещастен и не знае как да живее.В душата му има боlка, мрази и себе си.Бъдете повече сред природа, обичайте бlизките си, те са ви дадени от Бога.Друго няма значение. Не се поддавайте на чужди духовни учения и практики.Внимавайте с реlгиозните фанатици.Запомнете Бог е с всеки един от нас от начаlото до края, а и сlед това.
Според мен адът е тук на земята. Земният живот е училище за наказани. Непрестанната борба за оцеляване е нашият урок. Борба с болести, глад, жад , страхове…
Aз бях там. Тунела е от бели облаци, а края е звезда. Бях ударен леко от вълна явно с цел да видя това което видях.