Тайните на древните изобретатели: Чудесата на Херон Александрийски

Парният двигател безспорно е едно от най-важните изобретения в историята. Като минимум той е основна предпоставка за индустриалната революция, която променя завинаги живота на човечеството и поставя основите на нашата съвременна технологична цивилизация.

Повечето хора смятат, че това историческо изобретение е дело на англичанина Томас Нюкомен, който създава първия използваем парен двигател през 1701 г. Подобно на много велики открития обаче, парната машина е плод на продължителни натрупвания на познание и опит. Нещо повече, идеята за използването на енергията на водната пара витае във въздуха още от

зората на цивилизацията. 

Първото споменаване на парата като източник на енергия датира от близо 17 столетия по-рано. В своя забележителен трактат Spiritalia seu Pneumatica древногръцкият математик и инженер Херон Александрийски (ок. 10 г. от н.е. – ок. 70 г. от н.е.) описва различни технологични устройства. Сред тях е и апаратът, наречен aeolipile (еолипил), който за първи път описва преобразуването на топлинна енергия в движение. Еолипилът се състои от запечатана сфера, качена на хоризонтална ос. Когато съдът бъде изпълнен с нагорещена пара под налягане, газът започва да излиза през две срещуположно разположени тръбички на кълбото. В крайна сметка реактивната сила на парата завърта сферата.

След този “двигател на Херон” трябва да изминат столетия, преди някой да изпита нужда от обуздаването на парата. Опитите за създаване на парна машина започват отново едва към края на XVII век, когато Томас Сейвъри създава водна помпа, задвижвана с пара.

Няма сведения хитроумното парно устройство да е използвано за нещо полезно. Най-вероятно еолипилът е бил сред т.нар. храмови чудеса на Херон – иновативни

механични машини,

които са изглеждали магически за посетителите на храмовете. Друга машина, създадена от Херон специално за да предизвиква благоговение, е устройство, което отваряло храмовите врати, използвайки енергията на свещения огън в олтара. Това без съмнение е било внушителна гледка за богомолците – огромните двери на храма се отваряли без никаква човешка намеса, сякаш от божието дихание.

Сред храмовите чудеса на Херон е и първият монетен апарат в историята. Не е ясно дали създателите на съвременните монетни апарати през XIX век са следвали чертежите на великия александриец. Факт е обаче, че по своята конструкция апаратът на Херон може да бъде посочен като пряк прототип на съвременните монетни машини. Ако изключим наличието на дисплей, единствената съществена разлика между двете епохи се крие във функционалността на

древното устройство.

То е било създадено, за да отмерва точно определено количество светена вода в купичката на храмовия посетител след пускането на монета от 5 драхми в определения за целта процеп. Следващия път, когато си вземаме кафе от монетен апарат, трябва да си спомним, че дължим това на един изключителен ум, живял във времето на римския император Нерон.

Най-впечатляващите от съвременна гледна точка творения на Херон Александрийски обаче са неговите „автомати” – сложни механични устройства, които изпълняват предварително заложена в тях програма. Иначе казано, Херон е създавал това, което днес бихме нарекли „роботи”. Сред създаваните от него автомати има движещи се механични птици, хора и животни. Върхът на неговото инженерно изкуство е въплътен в създадените от него „автоматични” театри – устройства, които сами показват пред изумената публика сюжети от гръцката митология с продължение до 10 минути. Тази древна технология за забавление включвала звукови и

визуални ефекти 

като гръмотевици, пламъци, морски битки с миниатюрни кораби и подскачащи делфини, танцуващи хора и богове. Освен всичко друго механичният театър на Херон е можел да бъде програмиран – всеки от компонентите на театъра е разполагал с две различни настройки, които е можело да бъдат променяни според нуждите.

Херон без съмнение е един от най-великите учени на древността, с огромен принос в различни области на науката и технологиите. Великият александриец обаче не е бил самотен гений, който изведнъж е създал „от нищото” абсолютно немислими дотогава устройства. Например машина, подобна на еолипила, е описана 100 години по-рано в трактата De architectura на римския инженер Витрувий (ок. 80 г. пр.н.е. – ок. 15 г. пр.н.е.). Известно е, че както Херон, така и Витрувий са черпели обилно от работата на учения Ктезибий (285 г. пр.н.е. – 222 г. пр.н.е.), живял три века преди александриеца. В същото време „автоматични театри”, макар и не толкова съвършени като творенията на Херон, са били описани още от съвременника на Ктезибий Фило от Византион (ок. 280 г. пр.н.е. – ок. 220 г. пр.н.е.), известен още като Фило Механика. Казваме всичко това не за да влизаме в безсмислени спорове за

авторство на изобретения, 

а за да илюстрираме факта, че Херон е наследник на древната научно-технологична революция на елинистичната епоха, започнала след смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр. н.е. В продължение на няколко века, до средата на II век от н.е., човечеството извършва сериозен скок в научно отношение. Причините тези „високи технологии” на древността да бъдат загубени, без да получат широко разпространение, са многопосочни. Важен фактор сред тях е, че по това време човечеството просто не е имало нужда от повишената ефективност, създавана от иновациите. Тогава световната икономика се е радвала на евтино изобилие от своя основен продуктивен ресурс – робите. Този ресурс е бил повече от достатъчен, за да осигури съществуването на държавите и благосъстоянието на богатите.

В крайна сметка няма съмнение, че до нас е достигнала микроскопична част от инженерните постижения на елинистичната ера, предимно под формата на арабски преписи. Всичко останало е безвъзвратно загубено в пламъците и тъмнината на миналото. Затова можем предимно да гадаем с какви технологии е разполагало човечеството много преди раждането на Христос. Факт е обаче, че дори малкото запазени инженерни постижения на тази загадъчна епоха са надминати едва през XIX век.

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

15 ВОЕННИ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook