Интересни факти от днес, 19 август

1991 г. първият и последният съветски президент Михаил Горбачов бе поставен под домашен арест докато бе на почивка в Крим.

514 г. римският папа свети Симах се оттегля доброволно от папския престол.

Той е избран на Престола на Свети Петър на 22 ноември 498 г. В същия ден обаче неголяма част от клира, подкрепен от провизантийската партия сред сенаторите, начело с Фест, провъзгласяват за Папа Презвитера Лаврентий. Тъй като и двамата избрани се обръщат към арбитража на остготския крал Теодорих, той ги вика в столицата си Равена и взема страната на Симах, поради факта, че е избран пръв и от повечето римски клирици.

Лаврентай първоначално се подчинява на това решение и на синод в Рим през 499 г. Папа Симах го провъзгласява за Епископ на Ночера. През 500 г. крал Теодорих посещава Рим и е посрещнат много добре от Първосвещеника и гражданите.

Провизантийската партия не желае да се примири с този Папа, който е ревностен привърженик на съборното учение на Църквата, и отказва категорично да приеме константинополския „Енотикон”. Затова през 501 г. го обвиняват през Теодорих в различни несъществуващи престъпления. Симах отказва да признае краля за свой съдник, но междувременно враговете му завземат Папския Латерански дворец и повеждат борба срещу него. Законният Понтифекс е принуден да се установи при Ватиканската Базилика „Свети Петър”.

През 502 г. в Рим е свикан синод, който да се произнесе по създалата се ситуация. Папа Симах е готов да се защити, но по пътя за Базиликата, където заседават синодалните Отци, е нападнат от противниците си и оцелява по чудо, а някои от придружаващите го свещеници са убити или ранени. Затова отказва да се явява повече пред синода, който отсъжда, че няма компетенциите да съди един Римски Първосвещеник. Накрая приканва фракцията на Лаврентий да се подчини на законния Папа. На 23 октомври 502 г. е проведена синодалната сесия, наречена „Synodus Palmaris”, където е постановено Симах да бъде признат за напълно невинен по всички обвинения и да бъде възстановен във всички свои Епископски пълномощия. Неподчинилите се на това решение следва да бъдат отлъчени.

Противниците на Симах не слагат и сега оръжие и установяват Лаврентий в Латеранския дворец, а Симах остава в „Свети Петър”. Следват още четири години на ожесточена борба срещу Симах, но накрая схизмата става нетърпима и повечето привърженици на Лаврентий вземат страната на легитимния Папа. На негова страна застава и крал Теодорих и накрая Симах е възстановен във функциите си, а Лаврентий се оттегля в изгнание. Победата на законността е и победа на чистотата на вярата, застрашена от проникването на монофизитската ерес от Изток чрез евентуалното подписване на „Енотикона“ от Антипапа Лаврентий.

1839 г. Луи Дагер представя пред Френската академия на науките метод за извършване на фотография. Още на 2 януари с.г. той прави първата снимка на Луната.

Когато е на 35 години Дагер създава така наречената диорама – фантастична поредица от панорамна живопис, изложена със специални светлинни ефекти. Докато се занимава с нея, започва да мисли и за разработване на механизъм за автоматично възпроизвеждане на изгледи без помощта на четки и боя. Първите му опити да създаде такъв апарат са безуспешни.

През 1827 г. се запознава с Жозеф Никефор, който също се опитва да изобрети камера. Две години по-късно двамата стават съдружници. През 1833 г. Никефор умира, а Дагер продължава работата по проекта.

Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто с йодни пари преди експониране позволява формиране на латентен образ, който след това се проявява с живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът, който получава е деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и уникално (без възможност за размножаване или дублиране) изображение.

През 1837 г. той вече е успял да разработи практичен метод за фотографиране, наречен на негово име – дагеротипия. В 1839 г. Дагер го показва публично, без да го патентова, а за награда френското правителство отпуска пожизнена пенсия и на него, и на сина на Никефор.

Оповестяването на изобретението предизвиква голяма сензация. Дагер става герой на деня и е обсипван с почести. Дагеротипията е първият практически приложим фотографски процес. Той използва камера обскура, за да проектира светлината върху медна плоча с тънко сребърно покритие.

1934 г. при референдум в Германия 89,9% гласуват положително за създаването на поста фюрер.

Адолф Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г. След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 г.”, който дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години – т.е. канцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента. Постът набира още повече власт през август 1934 г., когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира.

Тогава Хитлер, позовавайки се на „Упълномощителния акт” слива постовете на канцлер и президент в нов пост – фюрер. Въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер”. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек.

1942 г. генерал Фридрих Паулус издава заповед за атака на Сталинград.

С приближаването на немските войски към Сталинград, на 12 юли е създаден Сталинградският фронт с цел по-добро оперативно управление на армиите, а два дни по-късно на територията на цялата област е обявено военно положение. В допълнение към трите отбранителни пояса между Дон и Волга, на 15 юли с масово участие на местното население започва изграждане на четвърти пояс от окопи, противотанкови ровове и огневи позиции на подстъпите към града.

Сражението започва на 17 юли 1942 г.  със стълкновения между предните германски и съветски части край донските притоци Чир и Цимла. В продължение на шест дни съветските войски забавят немското настъпление и блокират най-краткия път към Волга, водещ през Калач.

Съветското командване взема мерки за засилване на отбраната. С Указ №227 на Сталин от 28 юли 1942 г. се нарежда всички „страхливци”, отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед, да бъдат „изтребвани на място”. Създадени са специални подразделения за разстрелване на войниците, които се опитват да отстъпят от позициите си, и наказателни роти, в които провинилите се получават възможност да изкупят с кръв вината си.

След известно забавяне, дължащо се на недостига на гориво и подкрепления, на 7 август войските на Фридрих Паулус настъпват срещу плацдарма западно от Калач и три дни по-късно принуждават съветските войски да отстъпят на левия бряг на Дон. По същото време 4-та танкова армия, командвана от генерал Херман Хот, която захожда към Сталинград от югозапад, е спряна от съветски контраатаки край Абганерово и Плодовитое.

Поредният натиск на немците води на 20-21 август до форсиране на Дон и пробив на съветската отбрана при Вертячий, с който пътят на немците към Сталинград е открит. Паралелно с офанзивата на Паулус в завоя на Дон, немската група армии „А” настъпва към Кавказ, овладява Майкоп (8 август) и Моздок (25 август), но е спряна на северния превал на планината.

Битката за самия град започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а Луфтвафе извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. Сталин забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на Сталинград.

1960 г. в Москва американският пилот на сваления самолет U-2 Франсис Гари Пауърс е осъден на 10 години затвор за шпионаж.

Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Вариантът за прикритие на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).

След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.

Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Причината е, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.

Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.

След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ „горните атмосферни слоеве”, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.

На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява „агресивните американски кръгове” за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. САЩ се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.

На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е „жив и здрав”, и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха „съчинили още някаква басня”. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички „всички възможни мерки за защита на САЩ срещу изненадващо нападение”.

Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, в репортажа си да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване. За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара.

Пауърс е обвинен в шпионаж в открит процес и е осъден на 10 години затвор. На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин Рудолф Абел, който е в затвор в САЩ.

1960 г. СССР изстрелва космическия апарат „Спутник 5” с двете кучета Белка и Стрелка. На борда са качени още 40 мишки, два плъха и няколко вида растения. Спътникът е оборудван с телевизионна камера, която да заснема поведението на кучетата по време на полета.

Корабът е вторият от поредицата такива, за изучаване възможностите за пилотиран полет и ефектите от самия полет върху човека. Това е първият космически кораб, върнал на Земята живи същества от полет в космоса.

Белка и Стрелка прекарват в космоса два дни – 19 и 20 август, за това време корабът извършва 17 пълни обиколки около Земята. Целта на експеримента по изпращането на животни в космоса е да се провери ефективността на системата на животоосигуряване в космоса и изследване влиянието на космическото лъчение върху живите организми.

След стреса, предизвикан от старта, кучетата се държат спокойно и ядат с апетит приготвената специално за полета храна. Връщането преминава благополучно. Животните издържат натоварването, дългата безтегловност, прехода от натоварване към безтегловност и обратно. Няколко месеца след завръщането им на Земята Стрелка ражда шест здрави кученца. Днес препарираните животни са изложени в московския Мемориален музей на космонавтиката.

Поведението на Белка в орбита дава някои насоки в работата на учените. След четвъртата обиколка на Земята, те забелязват, че кучето става неспокойно, удря се, се опитва да се освободи от укрепленията. Така след анализ на показанията на приборите, учените решават да ограничат полета на човека в Космоса до минимално количество обиколки около Земята. Практически кучето Белка предопределя, че Юрий Гагарин ще направи само една обиколка около Земята.

Любопитен факт е, че първият руски анимационен филм, заснет в 3D формат през 2010 г., е посветен на 50-годишнината от полета на Белка и Стрелка.

1991 г. първият и последният съветски президент Михаил Горбачов бе поставен под домашен арест докато бе на почивка в Крим. В Москва започва опит за държавен преврат организиран от комунистите, който се проваля два дни по-късно благодарение на народната подкрепа.

Президентът на СССР Михаил Горбачов е изолиран в кримската му резиденция „Форос” на 18 август 1991 г. Рано сутринта на 19 август вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност на Михаил Горбачов поради „невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини” и за въвеждането на извънредно положение в някои райони на страната за срок от шест месеца. Създаден е Държавен комитет за извънредното положение (ДКИП).

Същият ден в 6.05 ч. Янаев разпространява съобщение, че поема функциите на президент на СССР. В 9.00 ч. няколко колони танкове тръгват към центъра на Москва. В 11.46 ч. в обръщение на президента на Русия Борис Елцин създаването на ДКИП се определя като опит за държавен преврат.

На 22 август 1991 г. Михаил Горбачов се връща в руската столица. На 14 април 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата. На 23 февруари 1994 г. те са амнистирани с решение на Държавната дума на Русия.

2004 г. интернет търсачката Google пуска в продажба на фондовата борса свои акции. На 30 декември 2005 г. след проучване от CNN, създаването на Google е обявено за най-значимото откритие на интернет.

Компанията е създадена от американците Лари Пейдж и Сергей Брин, докато още са студенти в Станфорд и се опитват да измислят ефикасен алгоритъм (машина) за търсене на уеб страници по ключова дума.

Фирмата е регистрирана като частна компания на 4 септември 1998 г. Оттогава Google продължава да се разраства непрекъснато чрез разработване на нови продукти, придобиване и партньорство с други компании. Основните си приходи Google получава от главната услуга, която предлага, Google Търсене.

Мисията си самата компания описва като „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна за всеки”. Компанията разполага с хиляди сървъри по света, които обработват милиони заявки за търсене ежедневно и около 1 петабайт потребителски данни всеки час.

Любопитен факт е,че името на Google представлява игра на думи и произхожда от думата „гугол” (googol), която е математически термин за единица последвана от 100 нули. Фактически става дума за техническа грешка в изписването на думата, която се приема като име на компанията. Днес, поради ежедневната употреба в английския език, думата „google” е добавена в Оксфордския английски речник и означава „използване на търсачката на Google за намиране на информация в интернет”.

Google Търсене е най-голямата търсачка в World Wide Web. Чрез различните си услуги Google получава над 200 милиона заявки всеки ден.

2009 г. Денят е обявен за Световен хуманитарен ден. Датата е избрана с резолюция 63/139 на Общото събрание на ООН от 11 декември 2008 г. в знак на почит към всички, които оказват хуманитарна помощ по света.

Световната организация се надява денят да послужи като напомняне, че работата по оказване на помощ се основава върху много прост принцип: да достави безпристрастна помощ на всички, които се нуждаят от нея.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook