Интересни факти от днес, 10 септември

2008 г. в Женева е пуснат в действие Големият адронен ускорител. Изобретението е смятано за най-големият научен експеримент в историята на човечеството. В построяването и експлоатацията му участват повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.

1588 г. в Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, водена от Томас Кавендиш. Английският изследовател е наричан „Навигаторът”, тъй като се счита за първият мореплавател, който е обиколил света с тази цел.

Докато експедициите на Магелан, Лоейса, Дрейк и Лойола са обиколили света по море, без това да е била първоначалната им цел, Кавендиш потегля именно с тази цел, с три кораба – „Дизайър”, „Контент” и „Хюдж Галант”.

Постига целта си с девет месеца по-бързо от Френсис Дрейк. По пътя си, близо до тихоокеанския бряг на Мексико успява да превземе и ограби 600-тонния галеон Санта Анна.

Санта Анна е бил един от т.нар. Манилски галеони, които са извършвали търговия със сребро, добито от американските колонии на Испания, с Азия, откъдето са доставяли подправки, злато и коприна. Кавендиш причаква Санта Анна и открива огън по нея с два от корабите си, след което установява, че испанският гигант няма оръдия, защото дори те са били демонтирасни с цел пренасяне на по-голям товар.

След тази плячка, прекосява Тихия и Индийския океан, и влиза в Плимут с един кораб – „Дизайър”, на който са вдигнати позлатени платна от синя коприна.

Кралица Елизабет го прави рицар. Няколко години по-късно, на 32 години Сър Кавендиш се отправя на повторна експедиция по същия маршрут, по време на която умира.

1627 г. започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII. Ла Рошел е основан през 10 в. През 13-13 в. града е стратегическо място за последователите на ордена на темплиерите, които построяват голямо пристанище.

До 15 в. градът остава най-голямото пристанище на Франция на атлантическия бряг. От тук преминавала основно търговията с вино и сол. В епохата на Ренесанса Ла Рошел открито приема идеите на реформацията и от 1568 г. става център на хугенотите, което дава на града кратък период на просперитет и мир до 1620 г.

Градът влиза в конфликт с управлението на крал Луи XIII. В резултат е обсаден на 10 септември 1627 г. от кралските войски. Обсадата на Ла Рошел продължава 14 месеца и се ръководи лично от кардинал Ришельо. Градът се предава след тежката обсада, губейки кмета и привилегиите си. В резултат на гоненията над хугенотите, в нарушение на Нантския едикт на Анри IV, множество хугеноти емигрират към Северна Америка, основавайки град Ню Рошел, в покрайнините на днешен Ню Йорк, през 1689 г.

По време на Втората световна война Нацистка Германия превръща пристанището в главен подводен център в Европа. Ла Рошел е и последния град във Франция, освободен от съюзниците през 1944 г.

1846 г. в САЩ е патентована шевната машина. Всъщност още в средата на септември 1830 г. Бартелми Тимони, крояч от френския град Сент Етиен, изработил дървена машина за шиене. Тя се състояла от основа с ръчно колело, което движело теглич нагоре и надолу. Този механизъм работел с игла с две уши.

За разлика от останалите, които се опитвали преди него, Тимони успял да убеди френското правителство, че неговото устройство наистина ще бъде полезно на хората и икономиката на страната. Той бързо получил договор за изработката на серия от машини, които да бъдат използвани за ушиването на униформи за френската армия.

В следващите 10 години всичко французинът отворил своя собствена фабрика с 80 машини, които работели с пълна пара, а мнозина се опитвали да копират модела му.

Модерното устройство обаче не се харесало на френските шивачи, чийто труд бил заплашен. Те веднага скочили на бунт, опасявайки се, че ще останат на улицата. Затова влезли с взлом във фабриката на Тимони и унищожили всичките машини. Французинът обаче не се предал и започнал всичко наново, пускайки в употреба нова серия от тях. Шивачите го заплашили отново и той бил принуден да избяга в Англия, носейки със себе си единствената машина, която успял да спаси.

Малко след създаването на първата шевна машина в Европа събитията в Америка се развиват по подобен начин. През 1833 г. американецът Уолтър Хънт създава първата машина, която работела, без да подражава на ръчното шиене. Тя правела малък бод, използвайки две макари и много тънка игла, която ги свързвала. Но това устройство също не било особено успешно, защото можело да работи само с малки парчета плат. Хънт никога не патентова изобретението си.

Патент получава американецът Елиъс Хоул, който през 1846 г. патентова устройство за шиене. Машината се харесала от производителите, но САЩ не били готови за масово механизирано шиене. Затова изобретателят праща изобретението си в Англия в търсене на успех отвъд Атлантическия океан. Единственият човек, който заложил на новия уред, бил производителят на корсети Уилям Томас. Той откупил и правата над устройството.

Малко по-късно и в Европа, и в САЩ шевната машина се превърнала в хит. Фирми започват масовото производство на устройството. И всички те с патента на Хоул.

1858 г. открит е астероида 55 Пандора. Пандора е открита от Джордж Сиърл. Това е първият и единствен открит астероид, открит от Сиърл. Наречен е на героинята от древногръцката митология Пандора.

1898 г. в Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска – съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I. 

Докато Елизабет и придружаващата я придворна дама се разхождат по крайбрежния булевард на Женева на път за пристанището, откъдето да се качат на борда на парахода за Монтрьо, Луиджи Лукени пробожда австро-унгарската императрица с пила.

Първоначално Елизабет дори не усеща пробождането и се качва на кораба. Раната обаче се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно.

Мотив за убийството е анархистичният възглед „пропаганда чрез дела”, който не се съобразява с жертвите, стига те да са достатъчно известни. Атентаторът успява благодарение на обстоятелството, че охраната на императрицата не е подсилена достатъчно, тъй като Сиси е доста популярна и обичана от широките маси.

Първоначално атентаторът е възнамерявал да убие Орлеанския херцог, който обаче в последния момент променя маршрута си и не посещава Женева. Лукени е арестуван, а по време на процеса признава престъплението и е осъден на доживотен затвор. Самоубива се в килията си през 1910 г.

1919 г. във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор. Документът е подписан от Австрия и победителите в Първата световна война. Той е вторият по ред договор от Версайската система от договори, изработен от Парижката мирна конференция.

Териториалните загуби на Австрия са огромни с оглед на австрийската част на Австро-Унгария. Тя изгубва Южен Тирол и полуостров Истрия в полза на Италия, Далмация, част от Каринтия, Крайна и Босна в полза на Югославия, Галиция в полза на Полша, Буковина в полза на Румъния, както и Бохемия и Моравия, които стават част от новосъздадената Чехословакия. Антантата забранява всякаква връзка с Германия – както използването на термина „Германска Австрия” от бъдещата австрийска държава, така и обединението с Германия.

От втората по големина държава в Европа Австрия е превърната в малка немскоезична държава, лишена от 60% от немците в империята и 88% от територията на Австро-Унгарската империя.

Австрия загубва 6,5 млн. немци. От тях 3,5 милиона остават в изкуствено новообразуваната държава Чехословакия, около 2 милиона немци остават на територията на бившето Унгарско кралство (разкъсано от Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство, Чехословакия), което преди е било подчинено на австрийската императорска корона.

Около половин милион немци попадат в италианските граници след откъсването на областта Трентино-Южен Тирол. По-малки части остават в областта Буковина, която е откъсната от Австрия и присъединена към Румъния, също няколкостотин хиляди немци от областта Галиция са откъснати от родината и присъединени към Полша.

1921 г. в Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала. Пътният участък с дължина 19,5 км е наречен „Авус”. В началото е използван само за писта за обучение и състезания. Днес отсечката е част от аутобана А115.

По-късно, през 1932 г., в Домщат, Германия е открита първата истинска магистрала в Европа. Тя е била безплатна за всички превозни средства.

1944 г. създадена e Народна милиция. Министерският съвет с Постановление №1 ликвидира действащата дотогава полицейската система. В Народната милиция започват работа хора, които са взели участие в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за новата власт.

Министерството на вътрешните работи е създадено на  5 юли 1879 г.  когато с Указ №1 княз Александър Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и пръв министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

10 септември се отбелязва като Световен ден за предотвратяване на самоубийствата. Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация.

На днешния ден през 1948 г. в немския град Кобург на преклонна възраст издъхва Фердинанд I, цар на България. В изгнание монархът надживява смъртта на синовете си Борис и Кирил, както и края на династията в България.

На смъртния одър той пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“, а последната воля на Фердинанд I е да бъде погребан някога в „любимата му България“. Затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, но там остава и до днес.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия – замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след смъртта на сина му Борис.

В България обществото и до днес е раздвоено за личността на монарха и историческата му мисия. По-скоро настроенията към Фердинанд I остават негативни, а издигането му на престола се приема като една от най-големите грешки на Третата българска държава.

1960 г. на Летните олимпийски игри в Рим Абебе Бикила става първия състезател от Африка, който печели златен медал, като пробягва маратона с боси крака. Бикила е добавен към етиопският олимпийски отбор едва в последния момент. В самолета за Рим решили да го вземат като заместник на Вами Бирату, който счупил глезен във футболен мач.

Състезанието е имало за старт и финал еднаква точка при Арката на Константин, съвсем близо до Колизеума. По време на състезанието Бикила задминал много бегачи и спечелил с рекордното време от 2.15:16.2 ч.

След състезанието, когато Бикила е попитан защо е бягал бос, той отговорил: „Аз исках света да разбере, че моята страна, Етиопия, винаги спечели с решителност и героизъм”.

1961 г. по време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс. Загиват и 15 души от публиката, които са ударени от неговото „Ферари”. Наричан от родителите си Wolfchen (Малък вълк), Фон Трип по-късно си спечелва прозвището „Count Crash” (Многобройни катастрофи) заради многото инциденти в началото на състезателната си кариера.

Той започва да се състезава през 1954 г. с „Порше” и още същата година печели Германския шампионат за серийни автомобили. Талантът и смелостта му в пилотирането не остават незабелязани и още през 1956 г. Фон Трипс дебютира във Ф1 и то за отбора на „Ферари”. Това става на 2 септември 1956 г. в Гран при на Италия на пистата „Монца”, последен кръг от шампионата за сезона. Дебютът му завършва с катастрофа още в тренировките и Трипс изобщо не успява да се класира и да участва в състезанието.

На следващата година кара в три състезания от Ф1 отново за „Ферари”. В Аржентина завършва 6-и в тандем с Питър Колинс и Чезаре Пердиса. В Монако отпада поради повреда в мотора, но на „Монца” се представя блестящо и завършва 3-и след старт от 8-а позиция. Пред него са само Стърлинг Мос и Хуан-Мануел Фанджо.

През 1960 г. Трипс печели стартът от „Формула 2” край Щутгарт с „Ферари” с мотор, вече разположен в задната част на болида. Състезанието се провежда на изключително дългата и разнообразна писта „Солитюд”. Надпреварата продължава 20 обиколки, като победителят постигна средна скорост от 164,5 км/ч, преодолявайки дистанция от 228,5 км. Във Ф1 кара в 10 от 11-те състезания, класирайки се сред първите шест в 5 от тях. Най-доброто му класиране е 4-о място в Португалия. Постоянното му представяне е забелязано от Енцо Ферари, който му гласува доверие и за следващия сезон.

За 1961 г. инженерите на Скудерията създава изключителния болид „Ферари 156”. Той разполага с мощен 1,5-литров мотор и отлично балансирано шаси, което я прави безспорно най-бързата в решетката. Това прави автоматично фаворити за короната водещите състезатели на екипа от Маранело – Фил Хил, Фон Трипс и Ричи Гинтър. Първият кръг в Монако изненадващо е спечелен от Стърлинг Мос със своя лек и повратлив „Лотус 18”, но след това пилотите на „Ферари” вземат четири поредни победи – две на Фон Трипс в Холандия и Великобритания, и по една на Хил и дебютантът Джанкарло Багети.

Така пилотите стигат до предпоследният кръг от шампионата и последен в Европа, който се провежда на пистата „Монца” в Италия на 10 септември. За да спечели титлата, на Фон Трип му е нужно да завърши 3-и, независимо от класирането на съперниците си. Той има 33 точки, докато съперникът му Фил Хил – 25 точки.

В същото време тимът на „Ферари” вече си е осигурил титлата при конструкторите. В състезанието Скудерията участва с още две машини, зад волана на които са Рикардо Родригес и Джанкарло Багети с частния болид. Мос кара с традиционния „Лотус 18”, но не е доволен от него и Инес Айлънд му отстъпва своя заводски „Лотус 21”. Организаторите решават надпреварата да се проведе по дългата 10-километрова конфигурация на пистата с дългите овални виражи. Това дава предимство на „Ферари”.

Фон Трипс печели първата стартова позиция, следван от Родригес, Гинтър и Фил Хил. Зад тях са Греъм Хил с БРМ и Багети. След старта повежда Хил, а втори излиза Гинтър. Зад тях са Родригес, бързо потеглилият Кларк и Фон Трипс.

Още в края на първата обиколка обаче става зловеща катастрофа. Трипс губи контрол над колата си в подхода към завоя „Параболика”, удря се в „Лотус”-а на Джим Кларк и излита в публиката. Той изхвърча от колата и загива на място, а тя убива 15 зрители от публиката. Кларк се измъква без контузии от инцидента.

Организаторите решават да не спират състезанието и Фил Хил печели победата, а с това и световната титла. След финала обаче няма празненство по случай успеха. Другите състезатели на Скудерията отпадат заради механични повреди. Надпреварата не завършва и Мос заради счупено колело, което позволява на Дан Гърни с „Порше” да финишира 2-и. Трети е Брус Макларън с „Купър”.

1977 г. в затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина. Екзекутираният мъж арабски произход се казва Хамид Джандуби.

Това е последното отсичане на глава изобщо в Европа. На 9 октомври 1981 г. смъртното наказание във Франция е отменено.

1990 г. папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света – Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро в Кот д’Ивоар. Идеята за построяването на огромната базилика е на тогавашния президент – Феликс Хуфуе-Боани, който премества административната столица на Кот д’Ивоар от град Абиджан в Ямусукро.

Основният камък на римокатолическата църква е поставен на 10 август 1985 г. За строителството е използван мрамор, внесен от Италия, а витражните стъкла са внесени от Франция. Проектът на купола е заимстван от базиликата Свети Петър във Ватикана. В базиликата има множество колони от различни архитектурни стилове.

Според Книгата за рекорди на Гинес със своята площ от 30 000 кв.м и височина на купола 158 м базиликата е най-голямата църква в света. Базиликата разполага със 7000 седящи места и възможност за провеждане на литургии с участие общо на 200 000 места.

Любопитен факт е, че строителството на базиликата е съпроводено с разногласия в общественото световно мнение във връзка с целесъобразността на такъв храм в Кот д’Ивоар. Най-големият католически храм е построен в една от най-бедните държави на Африка, в която католиците са едва 30% от населението. Той се намира в центъра на африканския буш, в беден регион, където само богатите имат достъп до течаща вода и други санитарни условия.

2008 г. в Женева е пуснат в действие Големият адронен ускорител. Изобретението е смятано за най-големият научен експеримент в историята на човечеството. В построяването и експлоатацията му участват повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни. Официално е открит на 21 октомври с.г.

Това е най-големият и мощен колайдер (ускорител на частици) в света, който се намира в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН. Той е предназначен за ускоряване на насрещни снопове протони и тежки йони. Целта на проекта е преди всичко да бъде открит Хигс бозонът – най-важната все още ненаблюдавана експериментално елементарна частица, предсказана теоретично от стандартния модел, а така също и да се търсят физически явления извън рамките на стандартния модел.

Разположен е в тунел с дължина на окръжността 27 км и на дълбочина от 50 до 175 м под френско-швейцарската граница в близост до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура -271,25°C.

Идеята за проекта се ражда през 1984 г. и е официално одобрена десет години по-късно. Строителството му започва през 2001 г., когато е завършен предишният голям ускорител на ЦЕРН – електрон-позитронният ускорител.

При първият тест с ускорителя в единия край на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината. На 30 март 2010 г. е извършен първият успешен опит с високи енергии, когато са генерирани два протонни лъча, което поставя началото на изследователската програма.

На 4 юли 2012  г. говорителите на опитите обявяват, че са открили нова частица – най-масивната наблюдавана елементарна частица. Новата частица е бозон и е вероятно да е предвидения от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не предвижда съществуването на други частици, освен бозона на Хигс, и следващите опити в ЦЕРН се очаква да покажат дали новооткритата частица е дълго търсения бозон на Хигс.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  Последвайте ни във Facebook