Долините на смъртта – зловещите места (част 2)

Долината на черния бамбук, Китай

Тази долина е разположена в провинция Съчуан, Китай. Местното ѝ название е Хейчжу, Долината на черния бамбук. Долината си е заслужила печална слава поради това, че поглъща без следа хора и животни, и се смята за една от най-мощните аномални зони по света.

Тук, на източния склон на планината Меан, се намират Каменните врата, преминаването през които отвежда в бамбуковите дебри.

Дълги години долината поглъща хора, без да оставя нито тела, нито следи. Тук при тайнствени обстоятелства се случват страшни катастрофи и загиват хора. През 1950 г. в долината по неизвестни причини се разбил самолет – не били открити технически неизправности и екипажът не съобщил за бедствие. Същата година в Долината на черния бамбук изчезнали без вест около сто души.

През 1962 г. безследно изчезнала цяла геоложка експедиция. Успял да се спаси само водачът, който разказал какво се е случило. Когато експедицията навлязла в долината, той изостанал малко назад. В един момент неочаквано се появила гъста мъгла, която ограничила видимостта до 1 метър. Водачът почувствал необясним страх и замръзнал на място. След няколко минути мъглата се вдигнала, но от групата нямало и следа. Геолозите, техните вещи и оборудване така и не били открити. Потресеният водач още дълго разказвал за мъглата, нарушаваща усещането за време и издаваща много странни звуци.

През 1966 година в долината изчезнал безследно отряд военни картографи, които се занимавали с корекция на картите на тази област. А през 1976 година в нея изчезнала цяла група лесовъди.

Странните изчезвания на хора в Долината на черния бамбук разгорели горещи спорове по цял свят. Някои обяснявали аномалните явления с гниещи растения, отделящи психотропни изпарения, други говорели за силни геомагнитни влияния, трети вярвали в портали към паралелни светове.

Неразгаданата тайна на Долината на черния бамбук обаче примамва като магнит туристи от цял свят.

Долината на смъртта, Якутия

В необятната Русия също има печално известни места. Едно от тях се намира в горното течение на река Вилюй. Според местните там е разположен вход към адските подземия, където обитават неизвестни същества, а други твърдят, че в тази местност под вечния мраз са скрити отломки на летящи чинии.

Така нареченият котел, изобразен от художника Юрий Михайловски по разказите на стар номад.

Названието на местността също говори само за себе си – Елюю Черкечех. В превод от якутски това означава Долината на смъртта. Феноменът Елюю черкечех е нанесен в много енциклопедии на аномалните зони на планетата. Появата му тук се свързва с падането на Тунгуския метеорит през 1908 година.

През това място в миналото минавал пътят на якутските ловци, затова имало запазени свидетелства на очевидци, че тук се намирал вкопан в земята огромен меден котел, или както го наричали – Желязната къща. Местните ловци понякога нощували в неговите помещения, които „пазели лятна топлина в лютия мраз“, което обаче не се отразявало добре на здравето им – след това те се разболявали силно, а ако някой пренощувал тук повторно, умирал.

Сега местните заобикаляли отдалече този пуст район. Редки очевидци разказвали, че там има изпъкнала над земята сплескана арка, под който се намирали множество метални стаи, в които и през най-силните студове било топло като през лятото.

Преданията по този край твърдят, че на всеки сто години в долината изпод земята изскача огромен огнен факел, изпепеляващ всичко живо в радиус от сто метра.

Първото споменаване на Якутската долина на смъртта е от средата на XIX век, от Ричард Карлович Маак (1825–1886), естественик, педагог и изследовател, който пребивавал в Якутия между 1853 и 1855 и провеждал научни изследвания в басейна на река Вилюй. Маак изучавал релефа на местността, геологията и се запознал с поверията, населяващи този край.

„На брега на река Алги Тимирбит, което означава „голям потънал котел“, наистина се намира гигантски котел от мед. Големината му е неизвестна, тъй като над земята се вижда само неговият край, но в него растат няколко дървета“, пише Маак през 1853 година.

Долината на мъртвите, Кавказ

Долината на мъртвите, наричана в Кавказ още Градът на мъртвите, е уникално място в Северна Осетия от XVI век, на което се случват различни аномални явления. Както твърдят местните, дори наблизо около тези места не пасат овце и не летят птици. Това място е обвито в мрак и тайни. Постройките тук нямат врати, само прозорци, и се смятат за гробници. КавказНоси се мълва, че страшна епидемия се разпространила по Кавказкия край и всички хора измрели. Започнали да се носят мълви, че епидемията е сполетяла местните заради страшно родово проклятие.

Оттогава са изминали стотици години, но и до днес никой не живее по тези места. Туристи твърдели, че по време на пребиваване на поляната са имали различни странни видения. Дори на снимки, направени там, се виждали странни фигури, петна и сенки. Местните твърдят, че в Долината на мъртвите витаят всички призраци на починалите от епидемията, които не обичали никой да нарушава тяхното спокойствие.

Долината на смъртта, Камчатка

Тази долина, независимо от страшното си име, се явява най-малко загадъчна. Тя е разположена в горното течение на река Гейзерна край вулкана Кихпинич. През 30-те години на ХХ век местни ловци, търсещи своите изчезнали кучета, открили техните останки във владенията на долината.

Освен труповете на кучетата обширна територия била покрита с множество полуразложени животни и птици. Учените бързо установили, че причината са сероводород и въглероден диоксид, които, вследствие на вулканичната дейност, от време на време се изхвърлят изпод земята в големи обеми и погубват всичко живо наоколо.

На Земята има много подобни зловещи места, които не бързат да разкрият своите тайни.

инфо: megavselena.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook