Свидетелства за НЛО катастрофа, две години преди случая „Розуел“ (част 2)

продължение от част 1

Р: Потеглихме, слязохме надолу и се качихме на конете. Стъмваше се, а когато стигнахме до ранчото вече беше непрогледно. Бащата на Хосе ни чакаше. Беше притеснен. Влязохме и Хосе му разказа историята за кравата, след това започна да му разказва за катастрофата. Аз му казах какво видях и неговият баща реши, че първото нещо, което трябва да направим е да ме приберат. Щяхме да се занимаваме с това утре или по-нататък. Може би принадлежи на правителството и най-вероятно е това. Може би трябва да стоим настрана оттам. Закараха ме вкъщи, оставих си коня и те се погрижиха за него. Фаустино имаше дълъг разговор с майка ми относно обекта, който бяхме открили в ранчото на Падиля. Фаустино подчерта, че това може да застраши работата му, тъй като баща ми работеше за правителството.

П: О, разбирам.

Р: Баща ми работеше в болницата за ветерани в Албакърки, а бащата на Хосе работеше за Националния Резерват El Bosque Del Apache близо до Сан Антонио.

П: Къде са работили преди това?

Р: В отряди за цивилна охрана. Освен това Конрад Хилтън и г-н Алиаре, които притежаваха различен бизнес в Сан Антонио, също са ги наемали.

П: Преди това?

Р: Да, преди това.

П: Когато са били млади?

Р: Да. Общо взето, това беше всичко, което стана онази нощ. На следващия ден Хосе дойде до моята къща, аз отидох с него до неговата, където се срещнахме с Еди Аподака, полицай и приятел на семейството. Фаустино го помоли да дойде с нас до мястото на катастрофата. Те се возиха в полицейската кола, а ние в пикапа. Карахме, докъдето можем да стигнем с колите, а останалото извървяхме пеш. Когато се доближихме до мястото на катастрофата, поглеждайки надолу, не можахме да видим обекта.

П: Какво имаш предвид, много близко ли се приближихте до мястото?

Р: Тук не става въпрос за равен терен. Има хълмове, каньони и дерета. Стоящи на върха на хълма, поглеждайки надолу, откъдето бяхме видели обекта, той вече не бе видим за нас. Нямам обяснение защо. Просто не можехме да го видим. Изглежда бе изчезнал. Хосе каза: „Не знам какво става тук.“ Еди и Фаустино попитаха: „Какво казахте, че сте видели?“ Отговорът ми беше, че е там долу, но не можем да го видим. Фаустино каза да слезем долу и да огледаме. Започнахме да вървим надолу и тогава го видяхме. Около кораба имаше много отломки и попитах Фаустино как така не сме ги видели отгоре. Отговорът му беше, че не знае.

П: Твърдиш, че е бил почти невидим.

Р: Почти не можех да го видя. Тогава стигнахме до долу и казаха да останем тук, а те ще влязат вътре.

П: Значи те са влезли. Какво намериха?

Р: Каквото и да са намерили, не ни казаха. Това, което знам е, че коренно си промениха отношението. Докато слизахме по хълма към обекта, доста се съмняваха в нашите думи.

П: Да, знам, знам.

Р: И така, те влязоха вътре, ние стояхме там, седнахме и ги наблюдавахме. Бяха вътре 5 или 10 минути и излязоха. Бяха си променили отношението напълно. Все едно бяха различни хора. Бяха видели нещо, което никога не бяха виждали. Излязоха и казаха: „Добре, eто как стоят нещата. Искам да слушате. Това е доста сложно. Под клетва сте. Не казвате на никой за това, нито на брат си, нито на братовчед си, нито на майка си, нито на баща си, това е сделката. Ние ще имаме грижата за това. И причината е, че можете да се забъркате в неприятности. Ние искаме да ви държим далеч от такива.“ Съгласихме се на това, изнесоха ни голяма лекция и го взехме много насериозно.

П: Но казаха ли ви изобщо какво са видели вътре?

Р: Не.

П: Никога не го описаха?

Р: Не. Не казаха какво са видели.

П: Не казаха? Но очевидно не са видели никое от съществата, защото те не са били там.

Р: Не ги беше грижа за това. Попитахме ги за тях, къде са те, защото не можехме да ги видим през тази голяма дупка. Нямаше ги вътре. Те казаха: „Ами, знаете ли, може би са си заминали. Може би някой ги е прибрал.“ Може би.

П: Имаше ли някакво доказателство, че военните са били там? Някакво?

Р: Доказателство? Видяхме нещо като следа от метла или от гребло, но все пак може да е някакво животно, насекомо или змия, което да ги е оставило.

П: Логиката е, че ако военните бяха прибрали съществата, те също така щяха да оставят някакъв знак, че наистина са били там по някакъв начин. С други думи, чакали са поне 24 часа преди да вземат кораба.

Р: Може би са показали, че са били там, но така и не видяхме знаци за това. Преди да вземат кораба?

П: Да.

Р: Не, отне им дни да го махнат оттам.

П: Колко дни?

Р: О, вероятно няколко дни. Първо трябваше да донесат оборудване за строене на пътища, да поставят бариера, да дойде товарен камион с ремарке, да приспособят ремаркето, да докарат кран и да натоварят апарата в камиона.

П: Два-три дни или повече. Само веднъж ли се върнахте до мястото? Не, всъщност отидохте пак нали така?

Р: Върнахме се няколко пъти. Хосе отиде няколко пъти с мен и няколко пъти без мен. Знаеш, бяхме деца. Ние работехме в този район. Като деца, нашите бащи ни даваха малко пари за тази работа, ако ние не я свършехме, кой тогава?

П: Разговаряли ли сте относно това да влезнете сами вътре? Затова ли се връщахте там?

Р: Да. Отидохме там на втория ден, бяхме любопитни.

П: Добре. Канели сте се да влезете вътре.

Р: Да, щяхме да отидем и да видим какво бихме могли да намерим. Беше по време на работен ден, преди Фаустино и Аподака да дойдат с нас. Беше следобед, след като бяхме свършили с нашата работа.

П: Преди Фаустино и Аподака да дойдат с вас?

Р: Точно така.

П: Отишли сте сами на втория ден.

Р: Не точно, просто имахме работа в района. Проверихме и оградата. Имахме работа по оградите. Имаше и стадо с техните малки.

П: И какво стана?

Р: Накрая пристигнахме в късния следобед, бяхме на конете и идвахме от различна посока, гледаща от обратната страна на хълма. Видяхме военни, които събираха някакви неща.

П: Това беше точно, което те попитах преди. Откъде сте знаели, че военните са били там преди, каза че съществата не са били там.

Р: Военните не бяха там през цялото време.

П: Но съществата са си били отишли и мислех, че военните е трябвало да бъдат там, за да ги приберат.

Р: Не сме виждали военните да ги взимат. Ако са го направили е било преди ние да пристигнем. Но никога не сме изследвали кораба, всичко, което направихме бе да слезем до долу, да вземем някои от останките и да ги хвърлим в един процеп, като се опитахме да го покрием с пръст и камъни. След като двата джипа си заминаха, вече се стъмваше и трябваше да се прибираме.

П: И това е дупката, която някой ден искаш да изкопаеш.

Р: Да, точно тази е.

П: Как почувства материала, този, който хвърли в дупката. Като олово ли беше или по-мек, като алуминий, как беше? Имаш ли парченце от него? Като камък?

Р: Подобен на това парче, което държа в ръката си.

П: Като това?

Р: Беше твърд. На първия ден бях взел парче от подобно на алуминиево фолио и го показах на Хосе. Напомни ми на алуминиевото фолио, което слагаха в цигарите PhilipMorris, които майка ми пушеше. Взех го и го сложих в джоба си.

П: Какво стана с него?

Р: Използвах го, за да поправя цилиндъра на вятърната мелница.

П: И така, на втория ден сте изчакали докато военните си тръгнат. Взели сте още парчета, оставили сте ги в дупката, но не сте видели съществата.

Р: Твърде далеч беше от процепа, а и се стъмваше. Военните бяха там, видяхме ги, но не мисля, че те ни видяха.

П: Летящият апарат е бил оставен там и на следващия ден, когато бащата на Хосе и Аподака са отишли.

Р: Да.

П: И сте ги завели там. Видяхте ли го отново? Корабът?

Р: Да, все още беше там.

П: Имам предвид, отишли сте сами на четвъртия ден?

Р: Не, не. След това, на третия или четвъртия ден, Хосе дойде до моята къща и набрахме малко люти и зелени чушки, домати, тъй като имахме зеленчукова градина, а те не, напълнихме няколко торби със зеленчуци и занесохме една до неговата къща. Влязохме през задната врата. Както влизаме, отпред имаше кола на военните, а на вратата имаше войник, който разговаряше с баща му, затова минахме отзад и през кухнята, за да се присъединим при тях. Фаустино ни покани да отидем при тях. Присъединихме се към тях, той говореше със сержант Авия и го покани вътре. Сержант Авия каза: „Аз съм от американската армия и задачата ми е да получа разрешение от вас да отида и отрежа оградата, за да поставим бариера, тъй като един от четирите ни „експериментални метеорологични балони“ по невнимание е паднал върху вашата собственост.“

П: Нарекъл го е метеорологичен балон? С тези думи?

Р: Експериментален метеорологичен балон, трябва да го поправим и затова се нуждаем от разрешение. Така че неговият баща каза: „Защо не минете през бариерата на загражденията за добитъка, както правят всички вместо да ми режете оградата?“ А той му каза: „Защото оборудването, което ще донесем е по-широко и няма да мине оттам. Освен това там има и портал, който е заключен и ще ни трябва ключ, за да можем да влезем да отрежем оградата и да поставим нов по-голям портал.“ Той каза още: „Ще ви направим нов, много хубав портал. Ще се наложи да донесем и оборудване за строеж на пътища и т.н. и да видим дали ще можем да нивелираме пътя, за да докараме камиона да вземе балона оттам.“

Накрая бащата на Хосе се съгласи, като почти през цялото време говореха на испански. Той каза: „Добре, направете го.“ А сержанта му каза: „Наглеждайте мястото и се уверете, че никой не ходи там, защото това е много важно и не трябва да позволяваме на никой да разбира. Не искаме да създаваме проблеми на никого, така че го наглеждайте и никой, който няма работа там да не ходи там.“ Фаустино се съгласи, серж. Авия си тръгна и тогава официално започна процеса по подготвянето на района за премахването на обекта. Операцията по прибирането на останките не беше като това, което можеш да прочетеш в книгите за НЛО, хора в пъстри униформи, спускащи се от хеликоптери дезинфекциращи всичко. Нищо подобно.

П: И те не носеха предпазни костюми?

Р: Да, носеха само униформи. Опънаха палатка, слушаха радио, кънтри музика.

П: Наблюдавахте ли ги тогава?

Р: Да, колкото можехме, понякога сутрин и вечер. Беше наша работа да проверяваме и поддържаме оградите, да следим стадото, включително и конете. Можехме да чуем музиката, която идваше от радиото. Имаше един, който стоеше в палатката и двама или трима, които събираха останките. Занасяха ги в ремарке с влекач, имаха заварчик, ацетиленов заварчик и правеха платформа, защото кораба трябваше да влезе настрани. Тогава разбрахме, че правят всичко това, защото трябва да минат под надлез на 45 градусов ъгъл, за да го разчистят.

П: Съединиха ли го или поставиха платно върху него?

Р: Да, покриха го с платно.

П: И го свързаха.

Р: Войниците бяха млади и често ходеха до едно заведение с име Owl bar and café (съществува и до днес).

П: Да не би да говориш за Owl Cafe?

Р: Казваше се „Owl Bar and Café“. Държеше го Естанисладо Миера. На паркинга имаше баскетболен кош, където играехме. Имаха така наречения „Фонтан“, където продаваха сладолед и шейкове. Имаха и джубокс. Това беше мястото, където войниците общуваха. Понякога докато играехме на кошовете Естанисладо искаше да му помогнем. Да обработим месото за сандвичите, да измием чиниите или да почистим.

П: И тези момчета ходеха там?

Р: Да, там обядваха и вечеряха.

П: И сте ги виждали да прибират останки от мястото на катастрофата?

Р: Да.

П: Значи са напускали мястото с кораба. Обясни ми как се сдоби с този метал.

Р: На последния ден, те донесоха малък кран, може би 5 или 6 метра и поставиха кораба върху ремаркето.

П: Видяха ли ви изобщо?

Р: Не знам дали ни видяха или дали въобще се интересуваха.

П: С други думи сте били като част от пейзажа.

Р: Те не ни търсеха, а и имаше растителност от страната на хълма. Ние не бяхме високи и ни беше лесно да се скрием.

П: Но не сте ходили да си говорите с тях или нещо подобно?

Р: Ами понякога си говорехме с тях в кафето, но за кратко, защото нямахме нищо общо. Работата, която вършеха не им изглеждаше много важна. Изглежда, че не беше нищо особено за тях. Не вярвам, че някой предполагаше тогава колко важен е могъл да бъде този обект, със сигурност не и ние…

Години по-късно един от войниците се ожени за братовчедката на Хосе.

П: Току-що каза, че един тях се е оженил за братовчедката на Хосе и въпроса, който всички биха си задали е дали той някога е говорил за случката?

Р: С Хосе?

П: Не?

Р: С бащата на Хосе.

П: Военният е говорил с бащата на Хосе. Спомняш ли си какво точно са си казали?

Р: Аз не съм бил там. Но Хосе трябва да знае. По мое наблюдение, с годините военният все по-малко вярваше, че това е метеорологичен балон.

П: Това ли е казал той? Че не мисли, че това е метеорологичен балон? Но никога не е направил допълнителната стъпка, казвайки какво е имало вътре?

Р: Не вярвам да е знаел. Той просто си е вършел работата, събирал е отломките, в очакване приключването на задачата си, за да се прибере. Войната бе приключила и много от войниците стояха до база близо до Тринити за последните 90 дни.

П: Не имал информация. Значи неговата работа е била просто да почисти, но все пак си е мислел, че това не е метеорологичен балон. И така, били сте при фонтана и какво стана?

Р: Отидохме там, купихме си Кола и слушахме музиката. Изглеждаше, че момчетата дори не бяха наясно, че съществуваме. Бяха предсказуеми. Добре го бяхме обмислили и на последния ден Хосе дойде и отидохме до мястото, седейки в храстите, където не могат да ни видят. Наблюдавахме ги как изкарват камиона извън бариерата, бяха завързали здраво платното. Хосе каза: „Мисля, че ще го откарат тази вечер.“ Аз му отговорих: „Да, какво мислиш да вземем сувенир?“

П: Ти каза това?

Р: Да, по време на войната бяхме загубили толкова много близки и не беше необичайно да имаш нещо, което да ти напомня за тях, докато си казвахме молитвите. Защото те никога няма да се върнат. Донасяха ги в оловен ковчег охраняван от няколко души и ги погребваха. Хосе каза: „Нека слезем надолу, да изчакаме докато се махнат и тогава отиваме.“ Почакахме известно време и всички си тръгнаха. Имаха от онези военни пикапи и заминаха с тях. Знаехме къде отиват и че няма да се върнат скоро. Проправихме си път, а на мястото където беше пукнатината беше минато с грейдер и никой не би забелязал, че въобще съществува. Минахме през оградата, отидохме до задната част на камиона и го измерихме. Една достатъчно голяма стъпка се равняваше на един метър. Може би сме сбъркали с малко, но това беше единственият начин. Осем-девет метра дълъг и около 4 метра висок. И тогава се загледахме в долната част на кораба, защото не я бяхме виждали, беше отчасти под земята. Сега можехме да го видим целия. Човече, това нещо беше чудовищно, огромно. Сега можехме да видим дъното. От всяка страна имаше нещо като три вдлъбнатини.

П: Ами, може би са служели за приземяването. Може би нещо като крачета са излизали от тях.

Р: Възможно е. Хосе дръпна част от платното и видяхме пукнатината от едната страна на кораба, докато държах платното. Покатери се в нея.

П: Вътре в дупката?

Р: Да.

П: Влязъл е вътре?

Р: Да, отчасти и аз бях вътре, държах платното, за да влиза светлина. Нямаше почти нищо вътре.

П: Но е можел да му види формата? Например, ако е имало някакви помещения. Помещението с гладка повърхност ли беше ? Имаше ли някакви панели? Ако е имало, опитай се да ми обясниш.

Р: Хосе каза, че е имало дълги набраздени ивици.

П: Видял ли е някакви панели, като контролни пултове?

Р: Не, нямаше голям панел. Беше може би някъде около 60 сантиметра.

П: Беше ли прикрепен към стената този панел?

Р: Имаш предвид към преградата или задната стена?

П: Говорим за панела, който е бил вътре и е стоял на корабната преграда. Но е стоял срещу стената. Бил е прикрепен към преградата.

Р: Да, към преградата. Което се пада задната стена за нас.

П: Колко бързо той успя да свали това нещо? Свали ли го въобще?

Р: Той се опита да го отскубне, но не можа и отиде да вземе метален лост от предната част на камиона. Това беше един специфичен метален лост доста използван в камионната индустрия. Използва се за да се проверява стегнатостта на веригите, които държат товара.

инфо: multivselena.com

Вижте още:

УФОЛОГ ПОКАЗА СНИМКИ НА ИЗВЪНЗЕМНИ, ОТКРИТИ В РОЗУЕЛ (ВИДЕО)

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook