24 октомври 1851 г. – Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел

Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел — естествени спътници на Уран.

Ариел

Единствения апарат, изследвал Ариел досега, е „Вояджър 2“ по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследвана е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. „Вояджър 2“ прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 км от спътника.

Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел: кратери, разломи и долини.

Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.

Умбриел

Единствения апарат, изследвал Умбриел досега, е „Вояджър 2“ по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследвана е само осветеното от Слънцето южно полукълбо.

Поради грешка в измерванията все още не се знае със сигурност дали Ариел е по-масивен спътник от Умбриел.

Повърхността на спътника е най-тъмната от всички спътници на Уран и най-малко геологически активна. Съставен е предимно от лед, силикатни скали и замръзнал метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. По съвпадение, името Умбриел подходящо описва тъмната повърхност на спътника — „Умбриел“ е „тъмен зъл дух“ в произведението на Александър Поуп „Влизане с взлом“. Името е производно на латинската дума umbra значеща сянка.

Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратерът Унда. по периметъра на който се съдържа светъл материал.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

439 г. — Вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство.
1071 г. — Михаил VII Дука става император на Византия.
1648 г. — Подписан е Вестфалския мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война.
1795 г. — Полско-литовската държава Жечпосполита е окончателно разделена между Австрия, Прусия и Русия.
1857 г. — Основан е ФК Шефилд, най-старият футболен клуб в света.
1859 г. — Английският кораб Роял Чартър попада на подводни скали недалеч от Ливърпул и потъва — загиват 465 души.
1872 г. — След Арабаконашкия обир турската полиция арестува Димитър Общи.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): след Битката при Горни Дъбник, Плевен е напълно обсаден от руската армия.
1885 г. — В Цариград е свикана конференция на Великите сили по източнорумелийския въпрос.
1902 г. — При изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала загиват около 6 000 души.
1912 г. — Балканска война: Лозенградската операция завършва с победа за България.
1912 г. — Балканска война: битката при Куманово завършва с победа за Сърбия.
1920 г. — В Канада е въведен сух режим.
1929 г. — Голямата депресия: Нюйоркската фондова борса се срива на 24 октомври, черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия.
1935 г. — Италия напада Етиопия.
1944 г. — Съгласно наредба-закон на членовете на Съюза на българските писатели се признава висше образование.
1945 г. — Приет е уставът на ООН.
1947 г. — Индийската провинция Кашмир е обявена за самостоятелна държава от ислямски сепаратисти.
1952 г. — Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер обявява война на Корея, с думите „кръстоносен поход срещу комунизма“.
1960 г. — При взрив на космодрума Байконур, възникнал при изпитването на съветска балистична ракета Р-16, загиват около 90 души, в това число командващия ракетните войски маршал Митрофан Неделин.
1964 г. — Северна Родезия получава независимост от Великобритания и става Република Замбия; Южна Родезия (по-късно: Зимбабве) остава колония.
1971 г. — Тайван е изключен от ООН.
1983 г. — Военни части на САЩ извършват инвазия в Гренада.
1989 г. — Външният министър Петър Младенов подава оставка пред Политбюро на ЦК на БКП, в която обвинява Тодор Живков за външната изолация на България.
1990 г. — Обявена е декларация за държавен суверенитет на Казахстан.
2003 г. — Конкорд извършва последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт, поне засега.

Родени

51 г. — Домициан, римски император († 96 г.)
1632 г. — Антони ван Льовенхук, холандски биолог († 1723 г.)
1804 г. — Вилхелм Вебер, германски физик († 1891 г.)
1814 г. — Рафаел Карера, диктатор на Гватемала († 1865 г.)
1847 г. — Атанас Гюдженов, български художник († 1936 г.)
1865 г. — Григор Кюркчиев, български военен деец († 1925 г.)
1873 г. — Жул Риме, основател на Световното първенство по футбол († 1956 г.)
1877 г. — Ернст Милк, финландски композитор († 1899 г.)
1882 г. — Имре Калман, унгарски композитор († 1954 г.)
1910 г. — Михаил Кантарджиев, български шахматист († 2002 г.)
1915 г. — Боб Кейн, американски аниматор († 1998 г.)
1925 г. — Виолета Масларова, българска художничка († 2006 г.)
1925 г. — Лучано Берио, италиански композитор († 2003 г.)
1927 г. — Рафаел Анхел Барето Кастильо, венецуелски дипломат
1929 г. — Йордан Радичков, български писател († 2004 г.)
1932 г. — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат († 2007 г.)
1932 г. — Робърт Мъндел, канадски икономист, Нобелова награда за икономика през 1999 г.
1935 г. — Иван Иванов, български военен
1938 г. — Венедикт Ерофеев, руски писател († 1990 г.)
1939 г. — Пола Гън Алън, американска писателка († 2008 г.)
1939 г. — Ф. Мъри Ейбръхам, американски актьор
1943 г. — Симеон Щерев, български музикант
1945 г. — Юджийн Скот, американска антроположка
1947 г. — Кевин Клайн, американски актьор
1952 г. — Светослав Пейчев, български писател
1956 г. — Екатерина Михайлова, български политик
1958 г. — Владимир Пенев, български актьор
1960 г. — Любе Бошкоски, политик от Република Македония
1961 г. — Жана Караиванова, българска актриса
1962 г. — Джонатан Дейвис, уелски ръгбист
1964 г. — Илияна Йотова, български политик
1966 г. — Роман Абрамович, руски предприемач
1967 г. — Борислав Ясенов, български флейтист
1969 г. — Георги Милчев-Годжи , български музикант
1975 г. — Хуан Пабло Анхел, колумбийски футболист
1976 г. — Петър Стойчев, български плувец
1981 г. — Валери Димитров, български каратист
1985 г. — Димо Атанасов, български футболист
1985 г. — Уейн Руни, английски футболист

Починали

996 г. — Хуго Капет, крал на Франция (* 938 г.)
1537 г. — Джейн Сиймур, английска кралица, съпруга на Хенри VIII (* ок. 1507 г.)
1601 г. — Тихо Брахе, датски астроном и алхимик (* 1546 г.)
1655 г. — Пиер Гасенди, френски духовник и математик (* 1592 г.)
1725 г. — Алесандро Скарлати, италиански композитор (* 1660 г.)
1838 г. — Джоузеф Ланкастър, английски педагог (* 1778 г.)
1869 г. — Пьотър Фьодорович Анжу, руски арктически изследовател (* 1796 г.)
1915 г. — Христо Чернопеев, български военен и революционер от ВМОРО (* 1868 г.)
1920 г. — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург (* 1853 г.)
1938 г. — Ернст Барлах, германски скулптор и писател (* 1870 г.)
1944 г. — Луи Рено, френски изобретател (* 1877 г.)
1948 г. — Франц Лехар, унгарски композитор (* 1870 г.)
1957 г. — Кристиан Диор, френски моден дизайнер (* 1905 г.)
1958 г. — Джордж Едуард Мур, британски философ (* 1873 г.)
1964 г. — Георги Ефремов, български хирург (* 1883 г.)
1971 г. — Христо Лилков, български военен деец и политик (* 1896 г.)
1974 г. — Давид Ойстрах, украински цигулар (* 1908 г.)
1976 г. — Георгий Острогорски, руски византолог (* 1902 г.)
1989 г. — Найден Геров, български композитор (* 1916 г.)
1991 г. — Джин Родънбъри, американски телевизионен продуцент (* 1921 г.)
1993 г. — Петър Славински, български писател (* 1909 г.)
2005 г. — Роза Паркс, американска общественичка по правата на човека (* 1913 г.)
2011 г. — Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател (* 1927 г.)
2013 г. — Маноло Ескобар, испански певец (* 1931 г.)

Празници

Международен ден на ООН (1945 г.)
България — Празник на град Разлог
България — Празник на картофа в град Клисура
Замбия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник)
Русия — Ден в памет на загиналите от ракетните войски (1960 и 1963 г.)

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook