11 ноември 1930 г. – Айнщайн патентова екохладилник
Айнщайн като подстрекател на битова революция? Подобно изказване звучи прекалено прозаично по адрес на човека, тачен като баща на теоретичната физика. Но е вярно, защото Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и така променя бита на милиони, а оттам и съзнанието им.
На 11 ноември стават 83 години, откакто великият учен получава патент за хладилник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ.
Освен Айнщайн носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн разработват хладилника през 1926 г. Импулсът за новата машина дошъл от вестникарска статия. Сцилард и неговият ментор прочели за трагичен инцидент с берлинско семейство, загинало, след като пломбата на техния хладилник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.
За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и различен начин на замразяване. В техния вариант хладилникът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. Нужен му е само източник на топлина – слънчева светлина, пламък.
Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.
За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела хладилници в няколко държави. Предполага се, че двигател на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн действал като консултант, помагайки в оформянето на документацията. Той имал богат опит в тази сфера, натрупан покрай работата му в Швейцарския патентен офис.
Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в производство и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 г. — Луциний става римски император.
• 1572 г. — Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
• 1830 г. — Създадено е Кралство Белгия
• 1889 г. — Вашингтон става 42-я щат на САЩ.
• 1911 г. — Русия завзема Северна Персия.
• 1917 г. – В Съветска Русия с декрет на правителството номинално е установен осемчасов работен ден.
• 1918 г. — Първата световна война приключва: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
• 1918 г. — Полша връща независимостта си.
• 1918 г. — Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
• 1939 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масов арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
• 1940 г. — Втората световна война: В Битката при Таранто Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи.
• 1952 г. — В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
• 1965 г. — В Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт чрез военен преврат през март 1971 г.
• 1965 г. — Обявена е независимостта на Родезия, днешната държава Зимбабве.
• 1966 г. — НАСА изстрелва пилотирания космически апарат Джемини 12.
• 1968 г. — Малдивите са обявени за република.
• 1973 г. — С подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война.
• 1975 г. — Ангола обявява национална независимост от Португалия.
• 2000 г. — 155 скиори и скейтбордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
• 2004 г. — Смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина, като причините са неизяснени; минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас.
Родени
• 1493 г. — Парацелз, немски лекар, естественик и философ
• 1729 г. — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател
• 1744 г. — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ
• 1821 г. — Фьодор Достоевски, руски писател
• 1838 г. — Адам Асник, полски поет
• 1848 г. — Ханс Делбрюк, немски историк
• 1850 г. — Ангел Кънчев, български революционер
• 1863 г. — Пол Синяк, френски художник
• 1864 г. — Алфред Херман Фрид, австрийски лекар и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г.
• 1864 г. — Морис Льоблан, френски писател
• 1869 г. — Виктор Емануил III, крал на Италия
• 1873 г. — Винкенти Пеев, български духовник и монах
• 1874 г. — Георги Стоянов, български поет
• 1882 г. — Густав VI Адолф, крал на Швеция
• 1885 г. — Джордж Патън, американски генерал
• 1893 г. — Никола Балабанов, български критик
• 1898 г. — Рене Клер, френски режисьор
• 1907 г. — Алберт Брукс, германски офицер
• 1911 г. — Пантелей Зарев, литературен критик
• 1912 г. — Ролф Бломберг, шведски изследовател
• 1922 г. — Кърт Вонегът, американски писател
• 1928 г. — Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател
• 1929 г. — Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател
• 1930 г. — Никола Станчев, борец и пръв български олимпийски шампион
• 1944 г. — Кемал Сунал, турски киноартист
• 1945 г. — Даниел Ортега, президент на Никарагуа
• 1948 г. — Калинка Лечева, българска акробатка
• 1952 г. — Александър Александров, български политик
• 1961 г. — Рагип Яшари, косовски политик
• 1962 г. — Деми Мур, американска актриса
• 1962 г. — Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
• 1974 г. — Леонардо ди Каприо, американски актьор
• 1974 г. – Диана, поп-фолк певица
• 1978 г. — Ерик Едман, шведски футболист
• 1984 г. — Марко Хук, немски професионален боксьор
Починали
• 1331 г. — Стефан Дечански, сръбски крал и светец
• 1677 г. — Барбара Строци, италиански композитор
• 1855 г. — Сьорен Киркегор, датски философ
• 1876 г. — Георги Гогов, български общественик
• 1880 г. — Нед Кели, австралийски разбойник
• 1934 г. — Йордан Качаков, български политик
• 1952 г. — Евгений Босилков, български духовник
• 1977 г. — Милош Църнянски, сръбски поет и писател
• 1990 г. — Янис Рицос, гръцки поет, 9 пъти номиниран за Нобелова награда
• 1976 г. — Александър Калдер, американски скулптур и художник
• 1999 г. — Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач
• 2004 г. — Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г.
• 2005 г. — Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта
• 2007 г. — Делбърт Ман, американски режисьор
Празници
• Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през1918.
• Франция — Ден на примирието
• Белгия — Ден на примирието (Wapenstilstand)
• САЩ — Ден на ветераните (до 1952 г. се нарича Ден на примирието)
• Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада — Ден на примирието
• Полша (троен празник) — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден — Virtuti Militari.
• Ангола — Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник)
инфо: obekti.bg
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.