Книгата, която все още никой не е разчел (част 1) (снимки + видео)

Уилфрид Войнич

Извънземен език, който никой не може да прочете и разпознае, приличащ повече на изписана от нечовешка ръка криптограма, отколкото на шеговита игра с измислени букви. Изречения, следващи чужда логика и неразбираема пунктуация, вървящи от ляво на дясно. В нея има нереалистични рисунки с изображения на непознати никому растения, недостъпни за разума рецепти, астрономически и астрологически диаграми със слънца, луни и звезди, и звездни карти.

Тези и още много тайни крие най-мистериозната книга на всички времена – „Манускриптът на Войнич“. Наричат го „Светият Граал“ на криптографията. В опит да се доближат до неговия смисъл, учени от Аризонския университет доказаха, че е автентичен и го датираха век по-рано от досегашните теории – през ХV в.

„Дали не е шифър от някакъв вид?! Опитваме се да го разбием чрез статистически анализ на честотата, с която се употребяват думите и буквите. Използваме всевъзможни средства за дешифрирането му. Но той е все още непревземаема крепост! И докато нашумелият „Да Винчи код“ е просто измислица, ръкописът на Войнич е напълно реален.

Уилям Фрийдман е един от известните криптоанализатори, който не е успял да прочете текста.

Този текст е една от най-невъобразимите загадки в историята на цивилизацията ни. Кой би могъл да знае за какво е написан? Очевидно обхваща широк кръг от теми и вероятно е свързан с алхимията. Защото най-ценните „Алхимически трактати са кодирани, такава е традицията на големите алхимици. Какво да кажем за изображенията? Дали са ботанически? Или представляват морски организми? Или са астрологически символи? Никой не знае това…“ – коментира Грег Ходжинс, физик и археолог от университета на Аризона.

Пергаментовите страници на манускрипта са изработени от животинска кожа и могат да се датират чрез радиовъглероден анализ. Ходжинс потвърждава, че са от ХV в., тоест със 100 години по-стари от общоприетата им възраст. Според датировката с въглерод книгата е създадена между 1404 и 1438 г. и е по-ранна от Библията на Йохан Гутенберг от 1453 г.

„Въпреки огромния пробив с определяне на времето, тази книга със своите изумителни рисунки и неземен език си остава фантастична загадка. В онази епоха е било съвсем логично важен или опасен текст да бъде превърнат в шифър. Достатъчно е да се страхувате от обвинения в ерес и вещерство. Неуспешните опити да бъде прочетен чрез компютърни технологии дори породиха съмнения, че е ирационална игра или безцелен брътвеж“ – обяснява Кевин Реп, куратор в библиотека „Бейнике за редки книги и ръкописи“ на Йелския университет, който притежава и съхранява тайнствената книга.

Загадъчната книга на Войнич

Ръкописът е открит близо до Рим във вила „Мондрагоне“ през 1912 г. от полския революционер, библиофил и антиквар Уилфрид Войнич. Войнич преравял сандък, пълен със старинни заглавия, натрупани за продажба от „Обществото на Исус“ – римокатолическият орден на йезуитите, основан от Игнаций Лойола в Париж през 1534 г. и утвърден от 220-ия римски папа Павел III през 1504 г. Освен с „мрачната“ си слава, орденът бил известен и с участието си в научни, образователни и мисионерски дейности и е пазел години наред невнятното послание.

Уилфрид е омагьосан от енигмата и търси ключ към нея до смъртта си 18 години по-късно. Твърди, че тя е най-голямото предизвикателство за историята и крие отговорите на велики тайни. Признава, че е посветил живота си на словесния лабиринт, но не е успял да победи Минотавъра.
„Ръкописът е фантастичен прозорец към удивителен ум. Авторът на текста и изображенията в него са изключителни. Това е грандиозен ребус който никой никога не е успял да реши!“ – убеден е Ходжинс, който признава, че е влюбен в книгата, както всеки, който се е докоснал до нея.

Още през 2009 г. експерти от изследователския институт „МакКроун“ в Чикаго установяват, че мастилото не е добавяно в по-късен период и текстът е написан най-вероятно в Северна Италия.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 към част 2