Българските серийни убийци (част 1)

Сократ Киршвенг.

В криминалната история на България известните случаи на серийни убийци се броят на пръстите на едната ръка.

Това може да се дължи както на тезата, че българите сме добри и мили същества, които ценят чуждия живот, така и на предположението, че ако е имало случаи на серийни убийци в периода 1945 г. – 1989 г. официалната власт ги е прикривала, защото в едно социалистическо общество феномен като сериен убиец не може да вирее (случаят „Жоро Павето”). Независимо коя от двете теории ще приемем за истина, сухите факти са следните – в криминалната история на България, в графата „серийни убийци”, попадат едва три случая – любовникът убиец Сократ Киршвенг, смъртоносният дует на Иван Серафимов и Людвиг Толумов, както и разкритият наскоро най-смъртоносен сериен убиец Недялко Димитров-Момата.

Любовникът убиец

Първият документиран сериен убиец в България върлува в началото на XX в. и носи името Сократ Киршвенг. По професия той е майстор дърводелец. През 1908 г. сключва брак с жена на име Еленка и двамата заживяват в Самоков, където им се раждат две деца – Александър и Райна. След малко повече от година Киршвенг оставя жена си и децата и отива да живее и работи в София. Там се запознава с Вангелия Юрданова и заживява незаконно с нея, като нито Вангелия знае, че той има законна съпруга и две деца в Самоков, нито Еленка знае за връзката на Сократ в столицата.

През 1917 г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София. Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова и се влюбва в нея. Младата жена, праведна и набожно благопристойна, не откликва на чувствата му, защото знаела за „брака“ му с Вангелия. Това ново любовно увлечение на похотливия Сократ го кара да сътвори хитър план за премахването на столичната си изгора. Веднъж създаден, находчивият кроеж трябва само да бъде изпълнен. Сократ излъгва изгората си, че е откраднал много пари от болницата и предлага двамата да изкопаят заровеното от него злато и да избягат в чужбина. Наивната Вангелия се съгласява, но не осъзнава, че вместо за открадната плячка, тя копае дупка за собствения си гроб. След като застрелва в главата Вангелия и я зарява на тайно място, Сократ обявява публично, че любовницата му е избягала в чужбина с друг мъж.

Приел образа на нещастния и изоставен мъж, Сократ печели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно и предлага на Тинка да се венчаят при турския мюфтия.

Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца, приел вече името Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план. Този път наема каруцаря Димитър Цветков да отидат до Самоков и да доведат жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата, за да се поразтъпчат. По-късно Сократ се появява сам, като обяснява, че съпругата му ще остане няколко дни при свои роднини. Когато обаче случайни минувачи откриват мъртвото тяло на Еленка, съсечено с тесла, хитрият Киршвенг пак намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.

Съвсем скоро обаче и третата възлюбена омръзва на мохамеданина Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца. Води се дело и Сократ е осъден на смърт. Впоследствие присъдата е смекчена заради двете деца – Райна и Александър, които разчитат само на финансовата помощ на кръвожадния си баща.

Сократ Киршвенг прекарва седемнадесет години зад решетките, но едва излязъл на свобода и жаждата му за кръв отново се събужда.

Случаят на първия български сериен убиец Сократ Киршвенг не слиза от страниците на софийските вестници в начлото на XX в.

През януари 1937 г. той се отбива на улица „Струга“ 40 в бакалницата на леля си Евтимия под предлог, че носи взетите назаем два лева. Лелята взема парите, а когато се обръща да даде от стъкленицата на рафта няколко малинови бонбона за детето на Сократ, той стоварва върху нея грижливо наточена брадва. След това се промъква в другата стаичка, където до печката дреме 85-годишният мъж на Евтимия Иван Здравков. Убиецът съсича и него. След това претършува бакалницата за пари, но не намира. Ядосан, Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва.

Няколко дни по-късно Киршвенг е арестуван, а доказателствата срещу него са безспорни. На 23 февруари 1937 г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена, а със своите пет взети жертви дълги години Сократ Киршвенг е най-смъртоносният български сериен убиец.

Смъртоносният дует

Случаят на Сократ Киршвенг дълги години остава като прецедент в българската криминология. В интерес на истината следващият сериен убиец (или в този случай дует) взима своите жертви едва през 2000 г. В продължение на малко повече от два месеца – от 14 май до 19 юли 2000 г., криминалнопроявените Иван Серафимов Иванов– Сладкото и Людвиг Славов Толумов записват на сметката си пет убийства (петата жертва е именно Иван Иванов) и множество изнасилвания и грабежи.

Край село Бяла (Пловдивско) смъртоносният дует извършва първото си съвместно убийство.

Първите жертви на смъртоносния дует са младите влюбени Севгин Мюмюнов и Руждие Зекирия, нападнати край село Бяла (Пловдивско) на 13-и май 2000 г. 20-годишният Севгин е убит на място, докато неговата приятелка Руждие е изнасилена, но все пак оцелява.

В следващите седмици Сладкото и Толумов продължават със своите престъпления – на 6 юни нападат пътниците на спрял микробус в прохода Троян-Кърнаре, като общата им плячка възлиза на над 8000 лв. плюс самия микробус. Пет дни по-късно пребиват таксиметрова шофьорка до хисарското село Беловица и й задигат оборота. На 17 юни нападат софийски „Мерцедес” на магистрала „Тракия”. Три седмици по-късно ограбват мъж и жена в спрял „Москвич” край хисарското село Михилци. На 12 юли смъртоносният дует извършва второто си убийство, като този път оставя зад себе си цели два трупа. Жертвите са германски граждани – Кристиян Херлем е застрелян още на аутобана, а неговата придружителка Хайди Коломб е отведена на друго място, изнасилена и впоследствие жестоко убита.

В средата на юли месец, обаче, между двамата партньори се ражда недоверие и Людвиг Толумов решава да убие своя съучастник, като по-късно обяснява на разследващите, че е било въпрос на време кой кого ще застреля пръв. Именно след убийството на Сладкото полицията най-накрая успява да стесни кръга от заподозрени и лесно се добира до Толумов. По време на разпитите той си признава и за още едно убийство, извършено през 1996 г. По този начин, след три жертви, които взима в съучастие с Иван Иванов и две, които са си изцяло негово дело, Людвиг Толумов изравнява „постижението” на Сократ Киршвенг от пет убийства.

Следва продължение

инфо: novinar.bg

Вижте още: 

КОНСПИРАТИВНИТЕ ТЕОРИИ ЗА СМЪРТТА НА КЕНЕДИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook