Магистралните убийци

Арестуваният през 1977 г. Патрик Киърни е първият от тримата Магистрални убийци и единственият, който не получава смъртна присъда.

През 70-те години американското общество е обзето от нов, сковаващ страх. Постоянното напрежение на Студената война, заплахата отвън вече е изместена от нещо по-зловещо, по-реално и по-близко. Не са изминали и няколко месеца от ареста на първия модерен сериен убиец в САЩ – Тед Бънди, когато се разбира, че по пътищата на щата Калифорния броди призракът на друга машина за убиване, която медиите наричат с лаконичното, но зловещо Магистралния убиец.

От средата на 70-те години до началото на 80-те по аутобаните на Калифорния полицията открива мъртвите тела на над 110 млади мъже и момчета. И тъй като споменът за Тед Бънди все още е пресен, полиция и медии са категорични, че са по следите на първия последовател на най-известния престъпник по това време. Причините за подобно заключение са много – жертвите са един и същ типаж – млади момчета и мъже с хомосексуална ориентация, изчезнали все от крайпътните заведения в Калифорния и захвърлени вече умъртвени в канавките. Разкритията и арестите, проведени между 1977 г. и 1983 г., обаче шокират всички – в действителност се оказва, че убийствата са дело на трима различни, макар и сходни по маниерите и действията си, серийни убийци, които дори не предполагали за съществуването на своите „колеги”.

Патрик Киърни

Роденият през 1940 г. Патрик Киърни расте като слабо момче, което става чест обект на груби шеги и насилие от страна на по-едрите си съученици. Тормозен и в родния си дом от баща си, малкият Патрик натрупва агресия и признава, че мечтае да мъсти на света чрез убийства. Първото си подобно деяние той извършва на 25 години, когато измъчва и убива стопаджия на магистралата в Калифорния. Арестуван през 1977 г., Киърни признава, че е убил 21 човека, въпреки че разследващите са склонни да вярват, че бройката е двойно по-голяма. По време на престъпленията първият от Магистралните убийци е подпомаган дейно от своя гей партньор Дейвид Хил. Двамата най-често подбират жертвите си в барове за мъже с хомосексуална ориентация или ги качват като стопаджии. След като веднъж успее да подлъже бъдещата си жертва в колата, Киърни бързо я убива и след това разчленява със зловеща последователност тялото, като изхвърля останките в найлонови торби в крайпътните канавки. Киърни успява да отърве смъртното наказание и в момента излежава доживотна присъда. Съучастникът му Дейвид Хил пък не получава ефективна присъда.

Уилям Бонин

Уилям Бонин – екзекутиран през 1996 г., убива между 21 и 36 души.

Подобно на Киърни, роденият през 1947 г. Уилям Бонин няма най-щастливото детство. С баща алкохолик и пристрастен към хазарта и майка, която често отсъства от дома, малкият Били расте в компанията на дядо си, съден за педофилия. Насилван от по-големите и едри момчета, Бонин натрупва агресия, която проявява срещу по-слабите от него. Кариерата му в американските военновъздушни сили е кратка, тъй като срещу него се повдигат обвинения в сексуален тормоз на малки момчета. След като лежи малко време в затвора, Бонин се заклева, че повече няма да се върне там… но не защото е решил да сложи край на престъпната си дейност, а защото вече няма да оставя живи свидетели.

Уилям Бонин – екзекутиран през 1996 г., убива между 21 и 36 души.

Подобно на Киърни и Хил, и Бонин действа в съучастие със своя гей партньор Върнън Бътс в първото убийство – това на 14-годишно момче, качено на автостоп на магистралата. Любимите жертви на Уилям Бонин и неговите съучастници са млади момчета, избягали от домовете си, както и непълнолетни проституиращи младежи. Арестуван през 1980 г., Уилям Бонин получава смъртна присъда, изпълнена през 1996 г. Въпреки че е осъден за 21 убийства, разследващите са склонни да вярват, че бройката надхвърля 35. Най-честият му съучастник – Върнън Бътс, пък се самоубива по време на собственото си дело. Някои от другите съучастници на Бонин получават също осъдителни присъди.

Ранди Стивън Крафт

Ранди Стивън Крафт е вероятно най-смъртоносният от тримата Магистрални убийци, като вероятният брой на неговите жертви може да надхвърли 65.

Ранди Стивън Крафт е третият от т. нар. Магистрални убийци, тероризирали Калифорния през 70-те години. Също като Бонин и той решава да пробва късмета си в американските ВВС, но е изхвърлен оттам, след като признава, че е гей. Ранди не се отчайва от това, че явно няма да направи кариера като военен, и се завръща към любимата си работа – барман в гей бар. Точно от тези заведения той най-често избира и жертвите си. Неподозиран от никого, той напива или понякога направо упоява набелязаните млади мъже, качва ги на автомобила си уж за да им помогне да се приберат и след това ги измъчва и убива. Въпреки че попада в полезрението на полицията още през 1975 г., Крафт е арестуван едва 8 години по-късно през 1983 г. Причината донякъде се крие и във факта, че полицията трудно може да повярва, че освен арестуваните вече Киърни и Бонин може да има и трети Магистрален убиец, върлуващ за момчета и юноши по пътищата на Калифорния.

Филмът от 2010 г. „Магистралният убиец” е направен въз основа на живота на Уилям Бонин.

В момента Ранди Стивън Крафт очаква изпълнението на смъртната си присъда по обвинение, че е убил 16 човека. Според разследващите обаче най-вероятно Крафт е виновен за смъртта на минимум 67 човека, което би го превърнало в най-смъртоносния от плеядата Магистрални убийци в Калифорния през 70-те години.

инфо: novinar.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook