Космическият кораб на селенитите

2

През лятото на 1822 г. професорът по астрономия от Мюнхенския университет Франц Паула фон Груйтуйзен (Franz von Paula Gruithuisen, 1774-1852) съобщил за открити близо до кратера Шрьотер развалини на „град“. Това лунно образувание напомняло фрагмент от мрежа на паяк и включвало ниски прави валове, отклоняващи се под ъгъл 45 градуса и свързани с нещо като мостове. На края на мрежата били разположени „руините на цитадела“. Общата площ на „Града на Груйтуйзен, по различни оценки, била около 15 хектара.

Цитаделата на лунатиците

След като Груйтуйзен открил своя лунен „град“, веднага възникнала бурна полемика между астрономите по повод природата на това необичайно повърхностно образувание. Селенолозите се разделили на две групи. По-голямата от тях отстоявала естествеността на този лунен феномен, а немногобройните последователи на Груйтуйзен – че тя била изкуствена. Изминали са почти два века, но споровете не спират.

В разгара на лунния ден, когато Слънцето се намира на максимална височина над хоризонта, става забележима загадъчна верига от разположени по двойки светли петна, ограничаващи от двете страни тъмна огъната ивица. От запад и изток на „града“ се ширват странни триъгълни „ниви“, покрити със слабо различими ивици.

Независимо от необичайния строеж на „руините на града“ и неговите околности, професионалните селенолози се придържат към мнението, че тези образувания от лунния ландшафт имат естествен произход.

3

Подобен рисунък на местността съвсем естествено може да възникне при изстиване на потоци лунна лава сред сложния релеф. Определена роля тук може да са изиграли хълмисти препятствия, предизвикващи няколко разминаващи се под ъгъл вълни от лава. Практически такава картина може да се види на повърхността на течащ поток, например ручей.

„Градът на Груйтуйзен“ е разположен в края на залива Зной, от който някога е текъл поток от лава, съдейки по разположението на гребените на застиналите вълни. Ако се предположи, че гребените на валовете на „града“ са се образували в резултат на движение на лавови потоци, то става общо взето ясна и изглеждащата геометрично правилна структура на тяхното разположение.

Нажежаването на страстите около лунния „град“ довело до създаването на различни обемни лабораторни модели с използване на восък и парафин, имитиращи потоци лава. На точен макет на лунната повърхност се „пускали“ потоци от восъчни и парафинови смеси, а след това се изучавал застиналият релеф. Подобно моделиране позволило да се разбере, как лавата, обтичайки естествени препятствия, може да е формирала необичайния ландшафт на лунния „Град“, включително радиалните лъчи, тръгващи от възвишенията, и „мостовете“ между тях.

Разбира се, нито преките наблюдения, нито моделирането успели да убедят уфолозите в естествения характер на „руините на града на Груйтуйзен“. Възможно е окончателна точка в столетния спор да постави поредната лунна мисия, насочена към областта на този феномен, напомнящ развалините на изкуствени съоръжения.

Тайните на нощното светило

Тук на първо място е версията за Луната като за планетарен космолет. Прилитането на този „кораб планетоид“ се свързва с редица биологични катастрофи в историята на Земята, разглеждани като „целенасочени природни катаклизми“, призвани да помогнат на Хомо сапиенс да излезе на историческата арена.

Откъде може да е пристигнало нашето нощно светило, как и с каква цел е било създадено, защо се е „прилепило“ именно към нашата планета? Какво може да се е случило с екипажа на „коренните селенити“? А можи би невероятният „Кораб планетоид“ представлява някаква „космическа гробница“, обслужвана от многобройни киберавтомати?

С течение на времето хипотезата за „Луната Космолет“ започнала да обраства с все нови подробности. От уфологическите изследвания разбираме, че „Космическият суперкораб“ трябва да е много твърдо метално съоръжение. Вероятната дебелина на неговите стени е около 20-25 километра. Освен това се отделя голямо влияние на обосноваването на външния облик на нашия сателит: „За да предпазят кораба от излишни загуби на топлина, неговите създатели са покрили повърхността със специална топлозащитна повърхност. Нейната дебелина е няколко километра. Именно в нея са образували безброй кратери метеоритите, а ударите от планетоиди са легла на лунните морета, запълнени впоследствие с вторичен топлозащитен слой.“

Morkadis

4

Уфолозите не подминават и строежа на „кораба планетоид“. „В Луната, под металния корпус, трябва да съществува доста значително свободно пространство, предназначено за механизмите, обслужващи движението и ремонта на космическия суперкораб, устройствата за външни наблюдения, някои конструкции, осигуряващи съединението на бронираната обшивка с вътрешното съдържание на Луната. Възможно е 70-80% от масата на Луната, намиращи се в нейните дълбини зад „пояса на обслужване“ всъщност да са „полезният товар“ на кораба. Догадките за неговото съдържание и предназначение излизат извън пределите на разумните разсъждения.“

При това се смята, че „ако се отчита, че топлозащитният слой на изкуствената Луна е играл много голяма роля в нейния живот, то за обитателите на Луната далеч не би било безразлично, че ударите на насрещни метеорити са отчупвали от нейния метален корпус големи парчета от тази обшивка…

С тази цел към оголените места доста бързо са прекарвани „тръбопроводи“, водещи от „машините“ в „зоната на обслужване“. Тези машини изработвали прахообразна маса, която се разпръсвала по повърхността на Луната и я покривала. Но създателите на Луната предвиждали в този случай възможност за колебателно движение на повърхността, което позволило на прашинките да образуват „кипящ слой“. Точно те „потекли“ като течност, запълвайки всички вдлъбнатини на Луната, образувайки на стотици километри площ „лунни морета с почти идеален слой“.

5

Много рядък елемент

След неудържимия полет на фантазията на уфолозите изглежда, че всяко споменаване на лунни селища трябва да предизвиква скептична реакция. Но всъщност далеч не е така.

Съществуват цяла редица сериозни научни проекти, разглеждащи различни възможности за използване на лунните ресурси за решаване на земните проблеми. Първоначално става дума за дългосрочни научни бази, а след това – за истински лунни градове, и накрая – за амбициозни планове за тераформиране (привеждането на климатичните условия към състояние, годно за обитание на земни животни и растения) на нашия естествен спътник.

Известно е, че на Луната няма важни органични полезни изкопаеми – като например нефт, газ и въглища. По-скоро там няма и богати рудни залежи. Но дори бедните запаси от местни ресурси – желязо, алуминий и титан – са много важни за самоосигуряване на местната промишленост. Освен това в повърхностния слой на лунния грунт, състоящ се основно от минерала реголит, се съдържа редкият на Земята елемент хелий-3. Този изотоп може да даде гориво за термоядрената енергетика на бъдещето, осигурявайки потребностите не само на лунното население, но и на земляните.

При използването на хелий-3 не възникват дълготрайни радиоактивни отпадъци и затова проблемът с тяхното погребване, толкова остро стоящ при експлоатацията на реакторите за термоядрен разпад, отпада от само себе си.

Обитаема база

Но създаването на термоядрена енергетика, съдейки по всичко, се явява дело на бъдещето, а утрешните лунни градове ще бъдат снабдявани с електричество от обикновени атомни реактори и мощни слънчеви батерии.

Първите лунни градове вероятно основно ще бъдат населявани от учени, енергетици и космически кораби.

Освен всичко останало, нашият спътник трябва да стане стартова площадка за близки и далечни космически мисии, а някога – и за междузвездни прелети.

Лунният свят, благодарение на своя екзотичен ландшафт, със сигурност ще стане Мека на космическия туризъм, а това може да привлече значителни средства за различни научни програми. В далечното бъдеще Луната е призвана да стане най-големият транзитен пункт за хора и товари към далечната Слънчева система.

Безспорно, ще изминат столетия и Земята ще се сдобие с по-млада сестра с атмосфера, растителност и истински морета. А лунните градове ще бъдат населявани от истински селенити – потомци на земляните, рискували да се преселят на своя сателит…

инфо: drevnite.com

Вижте още: 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.