Загадките на човешката еволюция

Сред най-интересните въпроси, които повдига хипотезата на Дарвин за еволюцията, са и следните.

Защо кроманьнонците победили неандерталците?

Последните изследвания показват, че така или иначе, неандерталците са роднини на съвременните хора, макар дълго време да е имало съмнения за това. Но защо изчезнали?

Сред многото причини има една много важна. Ние, кроманьонците, сме ги победили, освен с всичко друго, и с помощта на езика. Хомо сапиенс се научил да говори с членоразделни звуци – а неандерталците, доколкото знаем, усвоили само езика на жестовете и нечленоразделните звуци. Така, разбира се, предимството било на наша страна. Едно е да предупредиш за опасността с думи – това е бързо, звучно, разбираемо. А докато само ръмжиш и сигнализираш с размахване на ръце, саблезъбите тигри ще излапат половината племе.

Защо имаме такъв голям мозък?

В енциклопедиите е написано, че най-голям е мозъкът на европейците: той тежи средно 1375 грама, а най-лек е този на австралийските аборигени – 1185 грама.

Мнозина учени смятат, че това е въпрос на географска изолация. Преди десетки хиляди години хората били разпределени в различни части на света и мозъкът им започнал да се формира в зависимост от сложността на околната среда. Постоянното търсене на различни варианти на оцеляване в условията на променлив климат развил мозъка на европейците до определен размер. А щастливците, на които им се паднали топлите райони с кокосови орехи, постоянна комфортна температура без нужда от отопление и с целогодишни земеделски реколти, нямали нужда да се напъват да мислят как ще оцелеят. Затова и мозъкът им останал по-малко развит. Мозъкът на негрите например, е по-тежък от този на коренните австралийци само с 59 грама.

През последните 100 години обаче, има тенденция при всички раси мозъкът да натежава, като е нараснал приблизително с 40 грама. Тази промяна е свързана, както с културния, така и с биологичния прогрес на човечеството, но засега все още няма конкретен отговор какво точно я обуславя.

Защо не ходим на четири крака?

Най-популярната версия твърди следното: ние сме се изправили на два крака поради промяна в климата. Поредното глобално охлаждане на повърхността на континентите и океаните на нашата планета причинило изчезване на горите в повечето райони и появата на огромни степи. Затова австралопитекът се лишил от своето убежище – короните на дърветата, и бил принуден да слезе на земята. Но някои учени смятат, че това е станало поради приплъзванията на земната кора и появата на скалите. Ландшафтът на Източна и Южна Африка преди 5 милиона години бил формиран от вулкани и изместване на тектонични плочи. Земната кора се разтягала и пукала, появил се Големият африкански разлом, а Червено море и Аденския залив бавно се разширявали. Под днешна Етиопия се издигала гореща магма от дълбините на земята, която напуквала земната кора.

Приматите трябвало да оцеляват в целия този ужас. Волю-неволю било необходимо да се изправят, защото по неравния и опустошен терен било по-лесно да се придвижват на два крака. Започнали да се настаняват в пещери сред скалите – те им служели и за убежище, и за капани, в които лесно се примамва плячка.

Освен това, грубият терен направил нашите предци истински спортисти. Човекът се научил да тича бързо, да не подбира само удобни пътища, да се катери по скали, да балансира на ръба на пропасти и да скача през ровове. Ръцете и пръстите му станали способни да наточат дървени и каменни инструменти и да ги държат. И най-важното – благодарение на такъв сложен и опасен живот нашите предци започнали бързо да стават все по-умни. В крайна сметка, те се научили да се ориентират в пространството и да общуват помежду си, като действат в екип.

Но има учени, които не са уверени в прословутото твърдение на Енгелс, че трудът е направил от маймуната човек. В края на краищата, и животните работят, за да намерят и усвоят храната си – дебнат плячка, тичат, за да я настигнат, защитават малките си, оборудват бърлоги, търсят места за водопои и нови пасища. Пък и няма нужда от инструменти, за да се ходи на два крака. Ето, кенгуруто не използва копия и каменни секири. И да не би кокошките да си помагат с бастуни?

Интересно: а защо маймуните сега не стават хора? На това привържениците на Дарвин отговарят с насрещен въпрос: защо от днешните риби не се появяват примитивни форми на динозаври? Според тях, еволюцията никога не създава нещо повторно. Моментът на формирането на човека вече е отминал. Защо трябва да протича многократно?

Както виждаме, споровете около хипотезата на Дарвин продължават. Но пък нали казват, че именно в споровете се ражда истината?

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Череп на 1,8 милиона години обърна представите на учените за еволюция

Сините очи са скорошна придобивка в човешката еволюция

Краят на човечеството – колко ни остава

Няколко археологически находки, оспорващи теорията на Дарвин

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук