Обърканият живот на Хемингуей в 65 любопитни факта (част 1)

Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба… всичко има в богатия, но объркан живот на големия писател Ърнест Хемингуей. И разбира се, безценното литературно богатство и прочутия телеграфен стил на писане, които ни остави.

Неговият талант да пише кратко, силно и завладяващо остава ненадминат и неповторим. Запазената марка на стила Хемингуей – достъпен, обективен, в лека и иронична форма и с не особено емоционални диалози, те кара да се влюбиш в книгите му.

„Като творец той пишеше така естествено, както лети ястребът, и толкова ясно, колкото езерото отразява.“ – казва един от неговите биографи. – А животът и творчеството на Хемингуей учат поколения мъже да изповядват стоицизъм.

Неговите книги „И изгрява слънце“, „Сбогом на оръжията“, „Смърт следобед“, „Зелените хълмове на Африка“, „За кого бие камбаната“, му носят световна известност, докато през 1952 г., след почти 10 години творческо мълчание, Хемингуей се завръща отново със „Старецът и морето“, за който две години по-късно получава Нобеловата награда за литература. „Твърде късно…“, казват приятелите му, а и той самият.

Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение. Но ние знаем истината. Защото познаваме книгите му и защото го обичаме.

Затова потърсихме интересни и малко известни факти от колоритния живот на Ърнест Хемингуей, за да се докоснем до уникалния свят на големия писател и човек и да се опитаме да разберем защо той, който обожаваше живота, избра да го напусне по собствена воля.

Детство с непоносима майка

Майката на Хемингуей е свободолюбива, независима и амбициозна жена, която за всичко отстоявала собственото си мнение. Той е в сложни отношения с нея, които постепенно прерастват в ненавист. „Мразя я в червата си тази кучка!“ – казва писателят.

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл преодолее последствията от тази лудост.

Писателят също така обвинява майка си за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж.

Майка му е искала той да стане музикант и го принудила да свири на виолончело. Тя била толкова упорита и амбициозна, че дори го спряла от училище за една година – за да може да свири.

Първият голям пробив на писателя (романът „И изгрява слънце“) майка му коментира така: „Той проституира със своя талант“ и „поощрява сензациите“.

„Тя пося в сърцето ми само омраза. Искаше свобода, но само за себе си. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч.“

Млад журналист
Преди да стане един от най-значимите писатели на 20 век, Ърнест Хемингуей е бил журналист. Първо пише за училищния си вестник, след това, вместо да отиде в колеж, става репортер в „Канзас Сити Стар“. По-късно той казва: „Работата във вестник не вреди на младия писател и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея навреме.“

Като млад журналист, Хемингуей е имал затруднения със сегашните причастия на глаголите. Често редакторите му се оплаквали от граматическите му грешки, на което той винаги отговарял: „Затова ти се плаща, за да поправяш!“

Ърнест Хемингуей веднъж публикувал рецепта за ябълков пай в своята рубрика. В действителност, той е имал много кулинарни рецепти, някои от които дори са музейни експонати, като тази рецепта за хамбургер.

Хемингуей – разказвачът

„Винаги съм искал да бъда писател.“, казва той в едно интервю.

Хемингуей непрекъснато е подхранвал своя творчески заряд с допълнителни стимули – алкохол, красиви жени и най-вече – риск. Война, лов, пак война… „Но най-доброто писане със сигурност се получава когато си влюбен.“

Въпреки своята пристрастеност към алкохола, Хемингуей никога не пишел след като е пил.

За да се самодисциплинира и, както той казва „за да не се бъзикам със себе си“, писателят си поставял норма за написани думи. Дневното му „производство“ от думи, което той записвал на специална дъска, варира между 450 и 1250. Имало дни, в които работел извънредно, за да не се чувства виновен когато прекара следващия ден в риболов.

Пишел сутрин рано, обикновено докъм обяд. „Когато работя над книга или разказ, пиша всяка сутрин – рано след зазоряване, колкото е възможно по-рано. По това време не те безпокои никой, хладно е или дори студено, и се стопляш докато работиш.“

Хемингуей пишел само прав – работен навик, който е придобил още от самото начало на кариерата си.

Когато започвал някой проект, винаги пишел отначало с молив, върху поставката за писане, на тънка хартия за пишеща машина.

След като напишел нещо, отделял много повече време да го съкрати до минимум. Понякога с часове обмислял избора на една единствен дума, на конструкцията или звученето на една единствена фраза. „Аз пиша една страница по майсторски начин и още деветдесет и една, които са боклук. И се опитвам да хвърля боклука в кошчето.“

Последната страница на „Сбогом на оръжията“ Хемингуей е преработвал 39 пъти. „Трябваше да намеря правилните думи“.

Хемингуей имал навика да ходи навсякъде с джобове, пълни с книги. Всяка свободна минута използвал за четене. „Няма по-верен приятел от книгата.“

Страстен любител на книгите, писателят притежавал над 7400 тома. Библиотеката му съдържала всякаква литература и множество специализирани научни издания.

В едно интервю, на въпроса от кои писатели е научил най-много, Хемингуей изброява имената на много писатели, но и на художници и дори композитори. „За писането уча от художниците също толкова много, колкото и от писателите. Питате ме как става това? Ще ми отнеме още един ден да ви обяснявам.“

Сред имената, които споменава, са: Марк Твен, Флобер, Стендал, Бах, Тургенев, Толстой, Достоевски, Чехов, Ендрю Марвъл, Джон Дан, Мопасан, добрия Киплинг, Шекспир, Моцарт, Кеведо, Данте, Виргилий, Тинторето, Йеронимус Бош, Брюгел, Гоя, Джото, Сезан, Ван Гог, Гоген.

През 1922 г. съпругата на Хемингуей изгубва на една гара куфар, в който са почти всички завършени ръкописи на писателя. Той на практика е трябвало да започне от нулата.

Хемингуей – авантюристът

Хемингуей обожавал лова, риболова, оръжията. И войната.

За известно време е бил увлечен по бокса и тази му любов го съпътства през целия му живот. От този спорт той се научил „да се движи напред, независимо от препятствията“.

Първата си пушка получил от баща си, когато бил на 7 години.

Лодката си Pilar той наричал „единствената любов в живота ми“.

През 1918 г. Хемингуей искал на всяка цена да участва в Първата Световна война, но получил отказ заради увреденото зрение на едното си око. Той обаче успява да ги убеди да го вземат като шофьор на линейка. Така, младежът зарязва репортерската работа и заминава за Италия.

Същата година Хемингуей е ранен от експлозия на мина. Двата му крака са сериозно пострадали и се налага спешна операция, която младият писател преживява с ужаса на езиковата бариера – хирурзите не могат да му кажат на английски какво се случва и дали ще запази краката си.

По-късно той пише: „Когато отиваш на война като момче, имаш една невероятна илюзия за безсмъртие. Другите ги убиват, не теб… И тогава, когато те ранят тежко за пръв път, изгубваш тази илюзия и разбираш, че може да се случи и на теб.“

Въпреки раните си той успява да спаси италиански войник, заради което получава медал за храброст.

По време на почивка в Африка, Ърнест Хемингуей е почти смъртоносно ранен в 2 отделни самолетни катастрофи в рамките на 2 дни. На следващия ден той прочита във вестника собствения си некролог. Няколко дни по-късно е сериозно ранен при пожар.

инфо: gnezdoto.net

Вижте още:

Любимите книги на някои известни автори

8 литературни класики, които са били забранени за четене

Увеличете творческите си възможности със съветите на Ърнест Хемингуей

Проклятието Хемингуей

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук