Покажи ми снимките си, да ти кажа кой си

На земята има два типа хора – такива, които обичат да се снимат, и такива, които не обичат. Аз спадам към втория. И не ми се мисли какво би казала за това д-р Маргарита Бакрачева – първият български фототерапевт.

Не, д-р Бакрачева не е от лекарите, които насочват светодиоди към пациенти, болни от псориазис (макар че това също се нарича фототерапия). Заедно с колегите си – фотографа Нели Гаврилова и художника Николай Бакрачев, тя разработва единственото по рода си у нас студио, което предлага психотерапия с помощта на снимки.

Този метод за проникване в дълбините на човешката психика е напълно нов за нашата страна. Д-р Бакрачева и Нели Гаврилова съвсем самостоятелно и спонтанно стигат до идеята, че за разлика от другите видове арт терапия, комбинирането на психологията с фотоапарата предлага на всеки пациент уникалната възможност да изрази себе си, без непременно да притежава таланта и специфичните умения, необходими за създаването на една картина, скулптура или театрално представление. В същото време снимките са механизъм, който всеки от нас използва, за да документира важните и паметни моменти от живота си. А това е наистина

безценна възможност за специалиста да погледне през очите на своя пациент

и да разбере как изглежда животът му от собствената му гледна точка.

Първите опити за използване на фотографията като терапевтичен метод датират само 30 години след изобретяването на първия фотоапарат. През 1856 г. британският психиатър д-р Хю Даймънд започва да документира специфичните изражения на хора с тежки психични заболявания и да ги използва – макар и без особен успех – в терапевтичните си сесии. През 1975 г. канадският психолог д-р Джуди Уайзър публикува първата статия, описваща ползите от интерпретирането и анализа на снимков материал в терапията на различни вътрешни конфликти. Тя разработва метода и успешно го използва и до днес.

След като провеждат първоначалните си проучвания, д-р Бакрачева и колегите й се свързват с д-р Уайзър – понастоящем председател на Сдружението по фототерапия, и получават от нея изчерпателни данни за развитието и техниките на метода, които се използват до този момент в света.

Опитът им в България обаче подсказва, че ще бъде необходимо да адаптират идеята, за да пасне на специфичните нужди и нагласи на родната публика.

„Разбрахме, че трябва да разчупим малко рамката, която си върви от 1856 г. Като психолог мисля, че ситуацията у нас в момента е такава, че хората търсят нещо малко по-различно от класическата психотерапия”, обясни д-р Бакрачева.

Като начало тя и колегите й решават да избягат от стандартния модел, в който психотерапевтът общува на четири очи със своя пациент, и

създават терапевтични групи, в които активно участват фотограф и художник. В тези групи самият психотерапевт остава в сянка, като анализира и планира това, което се е случило по време на сесиите, извън самите срещи. По този начин пациентът получава възможността да общува с екипа извън стандартната психотерапевтична рамка, да забрави, че е анализиран.

„Така хората приемат това, което се случва, по-скоро като кръжок, като нещо забавно и спират да мислят, че имат проблем.

Много е вредно да мислиш непрекъснато за живота си като за проблем – това е всъщност етап, ситуация, през която преминаваш, а не проблем.

Затова се работи много по-лесно, когато отклоняваме тази нагласа. Скритата терапия, която минава на фоново ниво, е много по-ефективна и трайна и не изисква никакви вътрешни травми и самоанализи”, обясни психологът. В същото време различните гледни точки на участниците в екипа поддържат обективността и разглеждат проблемите от много страни – мъжката, женската, тази на психолога и на артиста.

Вторият нов щрих, който д-р Бакрачева нанася върху своя модел фототерапия, е извеждането на действието на преден план. „Не смятам, че единствено осъзнаването на причината за проблемите може да промени нещо. Изводът, до който съм достигнала в работата си, е, че

проблемът на хората е, че не действат.

Знаем, че начинът ни на живот не ни устройва, прекалено наясно сме с причините, които са ни довели дотам, но просто не можем да съберем сили, смелост и увереност, за да започнем нещо да променяме”, е нейното мнение.

Тя разработва програма от три стъпки, която работи на принципа себепознаване-себеприемане-себеизразяване, като ударението пада върху себеизразяването, тъй като според опита й там българите – а и не само те – имат най-много бариери за преодоляване. В основата на тази програма е философията, че с минимални усилия и максимум забавление можем и трябва да си помогнем да се почувстваме по-добре. Това е и принципът, който тя прилага във фототерапевтичните си програми.

В досегашната световна практика фототерапията се придържа към определена схема –

пациентът носи свои снимки, те се анализират от терапевта, пациентът споделя чувствата и асоциациите, които те предизвикват у него, и заедно двамата достигат до някакви изводи за вътрешните конфликти, техните причини и възможните решения. В този метод снимките се използват не като форма на изкуство, а като средство за комуникация, което служи за основа на разсъжденията на самия пациент.

Д-р Бакрачева и колегите й разделят процеса на три стадия. В диагностичния стадий пациентът е помолен да донесе каквито и колкото снимки прецени – свои, чужди, дори такива, които е видял в интернет и по някакъв начин са го впечатлили. Анализът на снимките позволява на екипа веднага да се ориентира в състоянието на човека, без изобщо да се налага да се провеждат интервюта.

Изумително е колко много неща могат да се разберат единствено от личния ни фотоархив. „На една от срещите дойде жена и донесе снимки, на нито една от които тя не присъстваше. Нея просто я нямаше в собствения й живот”, разказва психологът. На снимките веднага личи кое намираш за важно, с какво настроение гледаш на света и какво се опитваш да скриеш. В този етап екипът показва на своите пациенти и подбрани фотографии, излъчващи по-минорно настроение и, подобно на мастилените петна на Роршах, оставя хората сами да разкажат какво виждат на тях, какви настроения събуждат изображенията в душата им и какви асоциации могат да направят с видяното.

Основен принцип във фототерапията е

да се следят коментарите на пациента. Обръща се внимание главно на това с какви преживявания се свързват снимките и дали предизвиканите настроения са по-мрачни от нормалното. Изображението на празен стол може да накара един да пожелае да седне и да си почине, докато друг ще го свърже с усещането за самота и загуба на любим човек. Залязващото слънце ще порази един с красотата си, но ще наведе друг на мисли за изтичащия през пръстите му живот, който не може да бъде върнат обратно. Психолозите използват символната стойност на изображенията, тяхната връзка с живота на пациента и най-вече собствената му нагласа, която проличава от избора на обект и от разказа, който съпътства всяка фотография.

След като се ориентира къде е основният проблем на пациента – дали е в дома, с партньора, самочувствието или нещо друго, – екипът му дава задачи „за домашно”. Тъй като в наши дни всеки разполага с фотоапарат или телефон с камера,

фототерапията може да излезе от кабинета и да влезе във всекидневието на човека с негово активно участие. Задачите и домашните винаги са съобразени с индивидуалния случай на всеки пациент. Ако той или тя например има проблем с нерешителността, екипът може да му постави задача да направи снимки от дома си на всички неща, които най-много и съответно най-малко му се харесват. След това той трябва да размести и промени всичко, от което не е доволен, и отново да го документира с камерата.

„Едно такова елементарно упражнение има невероятен ефект, защото когато човек заснеме ситуацията и после гледа снимките, дори на подсъзнателно ниво разбира, че е по силите му да направи промени в живота си и да се почувства по-добре”, обясни д-р Бакрачева.

„Подсъзнанието възприема всичко като черно и бяло, като добро и лошо.

За него е все едно дали ще изядеш любимия си сладолед, или ще имаш повишение в работата. То го приема като нещо добро и се радва и на малките неща. Така че образите, които ни действат на подсъзнателно ниво, успяват да ни дадат енергията и храната да си изградим вътрешната сила и увереност, че можем да променим нещо много по-успешно, отколкото ако цял месец седим пред огледалото и повтаряме „Ти си готина, оправяш се в живота, харесват те”. Една снимка, на която виждаш себе си и живота си в добра светлина, има много по-силен ефект от хиляди думи”, убедена е д-р Бакрачева.

За по-силен ефект тя кара пациентите да наблюдават снимките, като отляво се подреждат онези, които носят негативни емоции, а отдясно – тези, които показват света в по-добра светлина. Учените отдавна са установили, че движението на очите е свързано с процесите, които текат в двете мозъчни полукълба. Така, когато се опитваме да си спомним нещо, гледаме нагоре и вляво; когато измисляме или лъжем – нагоре и вдясно. Насочването на очите наляво е свързано с отношението към миналото и спомените, а надясно – с бъдещето, креативността и чувствата. Този прост трик помага на психолозите да повлияят на подсъзнателно ниво върху начина, по който пациентът възприема образите, които са пред очите му.

Силата на образите действа и на архетипно ниво. Универсалните символи като течащата, пречистваща вода, кръста и огъня влияят на подсъзнателно равнище и отключват усещания, мисли и нагласи. Хората – като крайни същества в тази безкрайна Вселена – имат нужда от нещо визуално, което да им помогне да се справят с неопределеността на ситуацията и да обективизират под формата на образ това, което искат да постигнат, казва д-р Бакрачева. Същата функция имат талисманите, иконите и други подобни – това е една изконна, универсална човешка практика.

„Ако дойде човек, който има страхове да опознае себе си, ще го накараме да заснеме универсална стълба. Обикновено хората фотографират стълба, която води нагоре, защото това е много по-лесно. След като поработим върху проблема му и той започне да изгражда своята самоувереност, го караме да заснеме стълби, които водят надолу – този образ насочва подсъзнанието надълбоко към емоциите. Това също е свързано с физиологичните механизми на възприемане. Когато гледаш нагоре и вдясно, в мозъка се активират центровете, свързани с оптимизма и погледа към бъдещето. Когато погледнеш надолу и вдясно, влизаш в сферата на емоциите, преминаваш към самоанализ и си готов да се срещнеш със себе си.”

След самоанализа идва най-важният етап от терапията – активната промяна. Екипът предлага на пациентите си

възможността да си изработят сценарий за своя живот и заснемането на този сценарий. Първо се документира един ден от всекидневието на човека, което не го удовлетворява. След това пациентът посочва какво би искал да промени – например да има нов партньор. Това се проиграва в студиото с помощта на статисти и реквизит и отново се заснема. „Идеята е да накараме хората да разберат, че сами пишат сценария на собствения си живот и могат да постигнат това, от което имат нужда”, сподели д-р Бакрачева.

„При нас дойде една двойка, при която се бе появило класическото отчуждение. Това, което направихме, бе да отидем в техния дом и да заснемем как протича комуникацията им. Когато видяха после снимките, те бяха поразени от визуалното доказателство за това колко са се отчуждили –

винаги сядаха леко с гръб един към друг, никога не се гледаха. След това ги заснехме в идеалния вариант на връзката им – такива, каквито са били в началото. Когато видяха това, те постепенно започнаха да се преоткриват, да си припомнят хубавите моменти. В терапевтичната среда, която се различава от това просто да разглеждаш снимки вкъщи, ние ги карахме да седят обърнати един към друг, да си говорят мили неща, да работят върху езика на тялото. Всичко това много помогна за реалното подобряване на отношенията им.”

Д-р Бакрачева и колегите й вярват и в силата на пълната промяна. Една от практиките, които успешно използват, е с грим, хубави дрехи и стилна фотография да направят на по-неуверените дами снимков архив, който да ги показва в най-добрата им светлина. Целта е процесът да остави позитивен спомен и съзнание за това, което всеки от нас може да бъде. Достатъчно е да забодеш „красивата” снимка на огледалото, за да имаш всеки ден

повод да си припомняш колко прекрасна можеш да бъдеш с цената само на малко усилия.

Терапията завършва със създаването на колаж от всички използвани в процеса снимки, който остава като реален дневник на пътешествието от непълноценния към по-щастливия и активен живот.

Именно това е и основното мото на д-р Бакрачева и колегите й – вместо да дълбаем безкрай в проблемите си, можем да потърсим в себе си вяра и сили за по-добър живот и да започнем да го изграждаме. А какъв по-добър начин да постигнем това от възможността първо да се погледнем добре отстрани през обединените очи на камерата и психолога?

„Най-прекрасният отзив, който можем да получим, е, когато човек дойде при нас и каже: Благодаря ви, разбрах, че нещата зависят от мен, и нямам нужда от повече срещи – смята Маргарита Бакрачева. – Единствената ни цел е да накараме хората да разберат, че животът им е в техни ръце и имат силата да започнат да го променят.”

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната

Навиците, които издават нашия характер

“Ънфрендването“ – акт на самозащита или пасивна агресия?

Най-големите лъжи във „Фейсбук“, с които избиваме комплекси

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук