29 май 1953 г. – Еверест е покорен за първи път

29 май 1953 г. Новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, покорили най-високия връх на планетата.

Около 11.30 ч. на 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското равнище. Двамата алпинисти, които са част от британска експедиция, правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Новината за историческото постижение обикаля света едва 4 дни по-късно – на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я приемат като добра поличба за бъдещето на своята империя.

Връх Еверест е разположен върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата между Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си английско име в знак на почит към сър Джордж Еверест, британски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът достига до почти 2/3 от височината на атмосферата – близо до линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на кислород там е много занижено, температурите са извънредно ниски, а времето е непредсказуемо и изключително опасно за хората.

Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Именно Малъри е човекът, който по-късно, запитан от журналист защо иска да изкачи Еверест, отговаря: „Защото е там.“

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1453 г. — Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази епоха оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог.
•    1660 г. — Английската реставрация: Чарлз II е възстановен на трона на Великобритания.
•    1667 г. — Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
•    1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.
•    1927 г. — Провеждат се избори за 22. ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор .
•    1948 г. — Подписан е Българо-полски договор за сътрудничество.
•    1956 г. — Пакистан се обявява за ислямска държава.
•    1968 г. — Установени са дипломатически отношения с Република Горна Волта.
•    1970 г. — Посещение на Тодор Живков в СССР.
•    1984 г. — В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.
•    1985 г. — Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, след като привърженици на ФК Ливърпул проникват в сектор на ФК Ювентус.
•    1989 г. — Възродителен процес: В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за „Голямата екскурзия“.
•    1990 г. — Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
•    1999 г. — Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция.
•    2010 г. — Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени

•    1568 г. — Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)
•    1851 г. — Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)
•    1860 г. — Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)
•    1866 г. — Акоп Акопян, арменски поет († 1937 г.)
•    1868 г. — Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)
•    1871 г. — Сергей Зернов, съветски зоолог († 1945 г.)
•    1874 г. — Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател († 1936 г.)
•    1879 г. — Коста Абраш, сръбски поет от Македония († 1898 г.)
•    1880 г. — Освалд Шпенглер, немски философ († 1936 г.)
•    1892 г. — Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)
•    1903 г. — Боб Хоуп, американски комик
•    1917 г. — Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ († 1963 г.)
•    1920 г. — Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)
•    1920 г. — Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.)
•    1929 г. — Питър Хигс, британски физик
•    1933 г. — Никола Пъдевски, български шахматист
•    1934 г. — Георги Йорданов, български комунист
•    1942 г. — Иван Ганев, български учен († 2003 г.)
•    1953 г. — Александър Абдулов, руски актьор († 2008 г.)
•    1953 г. — Дани Елфман, американски музикант
•    1965 г. — Даниел Дянков, български художник
•    1971 г. — Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)
•    1975 г. — Мелани Браун ,английска поп певица
•    1977 г. — Леонардо Франко, аржентински футболист
•    1981 г. — Андрей Аршавин, руски футболист
•    1985 г. — Иван Ангелов, български певец

Починали

•    1453 г. — Константин XI Палеолог, византийски император (* 1405 г.)
•    1829 г. — Хъмфри Дейви, английски химик (* 1778 г.)
•    1910 г. — Милий Балакирев, руски композитор (* 1837 г.)
•    1919 г. — Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат (* 1860 г.)
•    1931 г. — Михаил Ганчев, български военен деец (* 1872 г.)
•    1942 г. — Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.)
•    1944 г. — Иван Нивянин, български поет-партизанин (* 1919 г.)
•    1951 г. — Михаил Бородин, руски дипломат (* 1884 г.)
•    1956 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор (* 1883 г.)
•    1958 г. — Хуан Рамон Хименес, испански поет (* 1881 г.)
•    1978 г. — Али Соили, коморски политик (* 1937 г.)
•    1979 г. — Мери Пикфорд, актриса (* 1892 г.)
•    1982 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса (* 1938 г.)
•    1990 г. — Александър Цветков, български шахматист (* 1914 г.)
•    2004 г. — Димитър Минчев, български футболист (* 1927 г.)
•    2005 г. — Сватоплук Плускал, чешки футболист (* 1930 г.)
•    2008 г. — Пола Гън Алън, американска писателка (* 1939 г.)
•    2010 г. — Денис Хопър, американски актьор (* 1936 г.)
•    2011 г. — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.)
•    2011 г. — Ференц Мадъл, унгарски учен и политик (* 1931 г.)

Празници

•    ООН — Международен ден на мироопазващите сили на ООН — отбелязва се от 2002 г. по решение на Общото събрание на ООН.
•    България — Празник на град Горна Оряховица.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Осемте български алпинисти, завинаги останали в прегръдката на Хималаите

Гробището Еверест

10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест

Антрактическият ад на Дъглас Моусън

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук