Гробището Еверест (част 1)

5

Тялото на Мелъри е открито повече от 7 десетилетия, след като той тръгва да покорява върха.

Десетки трупове на алпинисти лежат по склоновете на най-високия връх в света, някои са там от десетилетия

Еверест е в буквалния смисъл на думата връх на смъртта. Всеки алпинист, който го щурмува, знае, че има вероятност и да не се върне. Този риск е неизменна част от залога да покориш покрива на света.

Гибелта може да дойде от недостиг на кислород, сърдечна недостатъчност, измръзване или травма. Към смъртта водят и нелепи случайности. Нещо повече: пътят нагоре е толкова сложен, че както казва един от ветераните на руските хималайски експедиции Александър Абрамов, изкачил Еверест 6 пъти, “на височина от повече от 8000 м (наричана от познавачите “зона на смъртта” – б.р.) човек не може да си позволи разкоша на морала. При такива екстремни условия нямаш излишни сили, за да помогнеш на другаря си.”

За страшното гробище на Еверест разказват десетки спомени на очевидци, книги, документални и игрални филми, правени по истински истории. Там често алпинистите минават покрай непогребани трупове – също на алпинисти, на които обаче не им е провървяло. Някой от тях си е счупил крака, друг е замръзнал, трети е останал без сили и в крайна сметка също е бил победен от бялата смърт.

Светът още си спомня за ужасната трагедия през 2006 г., когато покрай бавно замръзващия англичанин Дейвид Шарп минават 42-ма алпинисти, атакуващи върха или връщащи се от него, но никой не му помага.

Случаят по-късно предизвиква бурна дискусия как да се постъпва при подобни случаи и трябва ли да бъдат сочени с пръст като неморални и безчувствени онези, които не са помогнали. Спорът продължава и днес, защото в много случаи да помогнеш в подобни условия, просто се оказва невъзможно.

Статистика на загиналите никой не води особено когато става дума за самотни играчи, или пък за малки групи от трима до петима души.

Едно изкачване на Джомолунгма (на тибетски) или Сагарматха (на непалски) струва между 25 000 и 60 000 долара. Често смъртта настъпва именно заради липса на достатъчно финанси, добра екипировка, възможност за наемане на шерпи.

Смята се, че на вечна стража под върха са останали 150, а може би 200 души.

И мнозина, били на върха, твърдят, че на северния маршрут на показ лежат поне 8 тела. На южния маршрут пък има най-малко 10. Те дори са се превърнали в зловещи знаци, показващи пътя. Смята се, че встрани от маршрутите има много повече тела.

През 1996 г. група японски алпинисти от университета “Фукуока” тръгват към Еверест. Съвсем близо до техния маршрут се оказват трима бедстващи алпинисти от Индия – изтощени и замръзнали след преживяна буря, те молят за помощ. Японците обаче минават покрай тях. Когато се връщат обратно, вече няма кого да спасяват – индийците са мъртви.

Официално Еверест (8848 м) е покорен през 1953 г. Но историята разказва, че първите, стигнали в подножието на върха и загинали при спускането, са британците Джордж Мелъри и Андрю Ървин. За последен път ги виждат на 8 юни 1924 г. с бинокъл на 150 м под Еверест. След това облаците ги скриват и те изчезнат безследно.

През 1999 г. на височина от 8290 м американска експедиция попада на голям брой тела, загинали през последните 5-10 години.

Сред тях обаче се оказва и тялото на Мелъри, което е там повече от 7 десетилетия. Той лежи по корем, сякаш опитвайки се да прегърне височината, с ръце и глава, забити в земята. Тялото на Ървин така и не е намерено, макар въжето на Мелъри да говори, че двамата са били заедно до последния момент. Въжето е прерязано с нож и е възможно Ървин да се е придвижил надолу и да е умрял някъде там.

На тази височина и при тези температури телата се запазват почти непокътнати. Но вятърът и снегът вършат своето, местата, които не са покрити с дрехи, са оголени до костите.

Никой няма намерение да евакуира мъртвите алпинисти, хеликоптери не могат да се вдигнат на такава височина, а алтруисти, които да влачат от 50 до 100 кг при екстремни условия, не се намират. И непогребаните лежат по склоновете.

В същия ден, когато Дейвид Шарп умира, тръгнал към върха без гидове поради липса на средства и изоставен от всички, средствата за масова информация от цял свят пеят дитирамби за Марк Инглис – новозеландски водач, останал без крака на 23 г. след професионална травма. Той се изкачва на Покрива на света с протези от въглеводородни влакна със закрепени на тях котки. Новината, представена като суперподвиг и като доказателство, че мечтите могат да променят действителността, оставя на заден план трагедията на Шарп. До момента, когато медии се захващат да разплетат тази ужасяваща история.

6

Индийски алпинист, загинал през 1996 г., е известен сред катерачите като “г-н зелени обувки”.

Шарп не бил новак в трудните експедиции. 34-годишният мъж по-рано изкачил осемхилядника Чо-Ою (8201 м). На 16 май 2006 г. обаче на 8500 м височина бутилката му с кислород отказва. Алпинистът веднага се почувствал зле и рухнал на скалата насред северния хребет. Някои от многото алпинисти, минали край него, уверяват, че той изглеждал сякаш си почива. Няколко шерпи свидетелстват, че го попитали за състоянието му, а Шарп отвърнал: “Казвам се Дейвид Шарп, тук съм с “Ейжа трекинг” и просто искам да поспя”.

Твърди се, че Марк Инглис прескочил с двете си протези тялото му, за да достигне върха, Той е от малкото, които признават, че Шарп просто е оставен да умре. “Нашата експедиция бе единствената, която направи нещо за него – шерпите ни му дадоха кислород. В този ден край него минаха 40 души, но никой нищо не направи”, разказва той.

Шарп остава жив цяла нощ. Съвсем близо до него е трупът на “г-н зелени обувки”, индийския алпинист Цеванг Палджор, обут в стари пластмасови обувки “Кофлач”, лежащ мъртъв от 1996 г., свит в позата на ембрион. Той изостава от групата си и замръзва. Всъщност 1996 г. става известна като една от най-смъртоносните – тогава загиват общо 15 алпинисти.

7

Знамето показва , че тази жертва на върха е от Канада.

Само три дни след смъртта на Шарп обаче ръководителят на “Пийс проджект” Джеми Макгинес и десет негови шерпи успяват да спасят един от изпадналите му в беда клиенти. В продължение на 36 ч те го носят на импровизирани носилки и успяват да го свалят в базовия лагер. Смята се, че той просто е платил достатъчно и това му е спасило живота. Докато Шарп имал пари само за палатка.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

ПРОКОБА ТЕГНЕ НАД СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – ПОСТРОЕНА Е ВЪРХУ СТАРО ТУРСКО ГРОБИЩЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Един коментар
  1. Flashman 2 години ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.