Демоните-прелъстители. Инкубуси (част 1)

Съгласно учението на църковните отци инкубусът бил ангел, изпаднал в немилост заради неудовлетвореното си влечение към жените. След като се превърнал в демон, той продължил да се поддава на плътските си страсти, нападал уязвими жени, насилвал ги насън или провокирал в тях такова сексуално желание, което можел да задоволи само инкубусът (известен още като дяволски любовник).

Наименованието произлиза от латинското „incubare“ (лежащ отгоре). Една от широкоразпространените теории гласи, че инкубусът като демон е безполов. Така той приема първо формата на сукубус ( за тях ще пишем в 2 част), който преспива с мъж и поема семето му в себе си, а после се превръща в инкубус и опложда жената.

Според общото мнение демоните-духове нямат собствено тяло и  се смятало, че инкубусът или се вселявал в тялото на покойника, или използвал човешкото месо, за да си сътвори от него свое собствено тяло в което после вдъхвал изкуствен живот.

Най-яростните и хитрите демони обсебвали телата на живи хора – на съпруга, съседа или друг близък човек. Една средновековна монахиня съобщила, че била подложена на сексуално насилие от местния епископ Силван, но той заявил в своя защита, че в този момент бил обладан от демон. Манастирския съвет повярвал на свещенослужителя.

Но как може жената да знае кой е любовникът и? Има няколко признака, по които могат да се различават демоните от хората. Ако в постелята на жената дойде инкубус, то всички останали в къщата потъват в непробуден сън – дори и спящият до нея съпруг. Другите признаци са още по-очевидни – инкубусът често се оказва отвратителен любовник, а половият му орган сякаш е железен. Той е толкова голям, че причинява болка, а от него вее леден хлад.

Не са редки случаите, когато подобни съвкупления завършват със зачеване. В миналото всички деца, родени с отклонения веднага попадала под подозрението на околните. Близнаците също били гледани с лошо око. Смятало се, че легендарният магьосник Мерлин от преданията за крал Артур, също бил плод на такова съвкупление. Средновековните ръкописи са пълни със свидетелства за полузверове-полухора, родени от сношение между инкубус и жена.

Въпреки изостреното внимание към такъв тип демони, така е не бил измислен начин за защита срещу тях. Хората прибягвали до молитви, благословии и дори екзорсизъм, но усилията им рядко се увенчавали с успех. По думите на живелия през 17 век монах Людовико Синистрари , който бил от ордена на францисканците и автор на трактата „Demoniality“, „инкубусите не се подчиняват на заклинателите и екзорсистите, а понякога ги нападат и разкъсват свещените им одежди“. Ако инкубусът се ядоса, той отвръща с утроена ярост и нанася още по-големи вреди. Когато Синистрари сам опитал да освободи една почтена дама от набезите на инкубус, демонът събрал огромно количество керемиди и ги наредил около леглото, издигайки масивна стена. „И когато тази стена беше готова, тя се оказа толкова висока, че съпрузите нямаше как да се измъкнат от постелята без помощта на стълба.

към част 2