Легенда за Петте свещени планини

Планината Пенлай. Снимка: Уикипедия

Открай време хората се опитвали да си обяснят възникването на обкръжаващата ги околна среда, как са се появили земята, реките, планините, моретата и т. н. – казано със съвременна терминология, как се е оформила сегашната геоморфология.

Ето едно обяснение във вид на древна китайска легенда.

Преди много години планините и горите били погълнати от огромен пожар, а изпод земята бликнали води и земята се превърнала в океан, чиито вълни достигнали небето. Настъпил истински ад.

Една жена на име Нюй Ва имала деца, които много страдали. И тя се заела да почисти небето. Най-напред тя събрала много камъни от 5 различни цвята, разтопила ги в огъня и запушила дупките в небето. Затова днес то има понякога различен цвят.

Но северозападната част на небесния свод леко се наклонила, затова слънцето, луната и звездите започнали да залязват на запад.

В югоизточната част на земята се образувала дълбока падина, поради което водите на всички реки се стичали натам, а моретата и океаните били концентрирани там.

В провинция Гуйсюй имало 5 свещени планини: Дайюй, Юанцзяо, Фанху, Инчжоу, Пенлай. Височината и обиколката на всяка от тези планини била тридесет хиляди ли (1 ли ~ 500 метра), а по билата им имало златни дворци със стълби от бял нефрит. В тях живеели безсмъртните. Птиците и зверовете там били бели, навсякъде растели дървета от нефрит и бисери. След цъфтежа по дърветата се появявали плодове от перли, които били много вкусни – и който ядял от тях, ставал безсмъртен.

Безсмъртните носели бели дрехи и имали малки криле на гърба си. Имало и безсмъртни деца, които летели като птици в синьото лазурно небе над морето. Животът им бил радостен и щастлив.

Само едно обстоятелство го помрачавал: тези 5 свещени планини плавали в морето, без да имат солидна опора. В спокойно време това нямало голямо значение, но когато се надигали вълни, планините се люшкали, което обърквало летящите безсмъртни – посоките се смесвали, планинските върхове и дворци променяли местата си. Затова безсмъртните проводили пратеници до владетеля на небето – Тян-ди.

Нюй Ва, в китайската митология се изобразява с човешки глава и ръце и тяло на змия.

Той откликнал на молбата им и заповядал на духа на Северното море – Юй-цян, да разбере как да им се помогне. Юй-цян бил бог на морето, имал тяло на риба и седял върху два дракона. Всяка година през зимата, когато морските течения променят посоката си, той се превръщал в птица, а от дух на морето в дух на вятъра.

И когато се извивал ревящият и леден северен вятър, който пронизвал до костите, това означавало, че e духа Юй-цян, богът на морето, който се е превърнал в огромна птица. Когато той излитал от Северното море, с един удар на крилете си вдигал огромни морски вълни, високи 3 хиляди ли и достигащи небето. Именно на този дух на морето небесният владетел заповядал да намери място за безсмъртните от Петте свещени планини.

Лунбо, земята на великаните, се намирала на десетки хиляди ли на север от планините Кунлун. Хората от тази страна били произлезли от дракони, затова ги наричали „лунбон” – роднини на драконите. Сред тях живеел един великан, който веднъж взел въдица и отишъл на брега на океана зад Източното море да лови риба. На този великан духът на морето Юй-цян повелил да реши проблема с Петте свещени планини.

Великанът се озовал в района, където се намирали Петте свещени планини. Направил няколко крачки и ги обиколил. Хвърлил няколко пъти въдицата и извадил шест костенурки. Той свалил черупките им и, както бил обичая, започнал да гадае по тях.

Но докато така си отвличал вниманието, две от планините – Дайюй и Юанцзао, загубили опора и вълните ги отнесли към Северните земи, където потънали в големия океан. Днес, колкото и да се стараем, не можем да разберем какво се случило с безсмъртните, които живеели там.

Когато научил за това, Небесният владетел се разгневил много, призовал своите велики магически сили и накарал страната Лунбо да стане съвсем малка, а жителите й – ниски, за да не ходят по други земи и да не причиняват повече злини.

Така от Петте свещени планини в провинция Гуйсюй потънали само две, а костенурките, които поддържали върху черупките си другите три, започнали да изпълняват задълженията си по-добросъвестно.

Те вече пазели равновесие, затова днес планините стоят неподвижно по местата си, за да могат хората да ходят в тях и да се радват на красотите им.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

Легенда за пещера-светилище Св. Марина

Легендата за прокълнатото индийско село, напуснато от жителите си

Легендарните загубени градове, неоткрити и до днес

Японската легенда за червената нишка на съдбата

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook