Има изгубен древен континент, скрит под Южна Европа

Голяма Адрия, каквато е съществувала преди 140 милиона години, преди да се плъзга под днешната Южна Европа. По-тъмните зелени зони изобразяват земята над водата, а по-светлото зелено – земята отдолу.

Изгубеният континент Голяма Адрия се появява преди около 240 милиона години, след като се откъсва от Гондвана, южния суперконтинент, съставен от Африка, Антарктида, Южна Америка, Австралия и други големи сухоземни маси, както го описва списание Science.

Голяма Адрия се е простирала от сегашните Алпи чак до Иран, но не всичко е било над водата. Това означава, че това вероятно е било низ от острови или архипелази, заявява водещият автор Дуи ван Хинсберген, шеф на катедрата по науки за Земята в университета в Утрехт, Холандия.

Хинсберген и неговият екип са прекарали десетилетие в събиране и анализи на скали, които са били част от този древен континент. Планинските пояси, в които са открити тези скали от по-голямата Адриа, обхващат около 30 различни страни, заявява Хинсберген пред Live Science. „Всяка страна има собствени геоложки проучвания и собствени карти и свои истории „, казва той. С това изследване „ние обединихме всичко това в една голяма картина“.

Земята е покрита с големи тектонски плочи, които се движат една спрямо друга. Голяма Адрия е принадлежала на африканската тектонска плоча (но не е част от африканския континент, тъй като между тях е имало океан), която бавно се плъзга под Евразийската тектонска плоча, в сегашната Южна Европа.

Преди около 100 до 120 милиона години Голяма Адрия „нахлува“ в Европа и започна да се гмурка под нея – но някои от скалите са били твърде леки и затова не са потънали в мантията на Земята. Вместо това те са били „изстъргани“ – по начин, който е подобен на това, което се случва, когато човек постави ръката си под маса и след това бавно я движи отдолу: Ръкавът се мачка, казва той. Това разрушаване образува планински вериги като Алпите и в същото време държи тези древни скали на място, където геолозите могат да ги намерят и днес.

Хинсберген и неговият екип разглеждат ориентацията на миниатюрни, магнитни минерали, образувани от първични бактерии в тези скали. Бактериите произвеждат тези магнитни частици, за да се ориентират чрез магнитното поле на Земята. Когато бактериите умират, магнитните минерали остават в утайката, обяснява Хинсберген.

С времето утайката около тях се превръща в скала, запазвайки ги в ориентацията, в която са били преди стотици милиони години. Хинсберген и неговият екип установяват, че в много от тези региони скалите са претърпели много големи ротации.

Нещо повече, екипът на Хинсберген събрал големи скали, които са били първоначално заедно, например в пояс от вулкани или в голям коралов риф. Подвижните разломи ги разпръскват „като парчета от счупена плоча“, казва той.

„Това е като голям пъзел“, продължава Хинсберген. „Всички парченца и парчета са преобърнати и аз прекарах последните 10 години в съставянето на пъзела отново.“ След това учените са използвали софтуер, за да създадат подробни карти на древния континент и потвърдиха, че той се движи на север, докато леко се усуква, преди да се сблъска с Европа.

Резултатите са публикувани на 3 септември в списанието Gondwana Research.

инфо: megavselena.bg

Вижте още:

Съществуват изключително прецизни карти на Антарктида, показващи континента без наличие на лед |

Експерти прогнозират как ще изглежда бъдещият супер-континент на Земята

Тунели под континентите

Легендата за Кумари Кандам и свързването й с изгубения континент Лемурия

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook