Животът на Екатерина Велика

Преди 223 години умира най-известната владетелка, управлявала Руската империя – Екатерина ІІ, наречена Екатерина Велика. Световни завоевания, кореспонденция с Волтер и Дидро и много императорски любимци са само част от характерните моменти в живота на тази интересна и властна личност, оставила незаличими следи в живота на Русия.

Важните житейски моменти на Екатерина Велика

На 2 май 1729 година в днешния град Пчечин, Полша, а тогава Щетин, Прусия, се ражда София Фредерика Аугуста фон Анхалт-Цербст-Дорибург в семейство, което принадлежи към второстепенните немски княжески родове. Тя става Екатерина след като приема предложението за брак на братовчед си Петър ІІІ, който е бъдещият руски цар. Бракът е политически ход с цел подобряване на отношенията между Русия и Прусия.

На 15 години бъдещата императрица заминава за Русия с майка си и полага усилия, за да научи езика и да опознае страната, в която предстои да живее като член на управляващото семейство.

С пристигането си младата София е приета добре, защото не жали сили, за да направи добро впечатление и да се впише бързо и успешно в живота на царския двор. Приема православието и се лекува при руски лекари, тъй като заболява тежко от плеврит. С това печели одобрението на двора и на широките слоеве от аристокрацията и на следващата година тя се омъжва за бъдещия руски самодържец.

Семейният живот на Екатерина и престолонаследника не тръгва добре, но все пак 9 години по-късно се ражда и престолонаследник, бъдещият цар Павел І. Двамата съпрузи се отдалечават един от друг и всеки от тях започна извънбрачна връзка. Екатерина има много фаворити, някои от тях играят важна роля по-късно и в политическия живот.

Петър ІІІ заема руския престол през 1761 година, но управлението му е кратко. Той е непопулярен сред елита, за разлика от съпругата си, която изглежда скромна и очарователна.

Тъй като Екатерина подозира владетелят, че може да се разведе с нея, заедно с един от фаворитите си организира заговор за неговото сваляне. Само шест месеца след като е заел престола, Петър ІІІ го напуска.

Гвардията се заклева пред Екатерина Велика и Петър е арестуван. Императорът е изпратен в Ленинградска област, където скоро след това умира. Обстоятелствата около смъртта на самодържеца не са изяснени, но се предполага, че съпругата му е наредила или поне не се е възпротивила на премахването му.

На руския трон се възкачва Екатерина. Тя не е потомка на руски император, но управлява като регент от името на сина си. Тази възможност е уредена благодарение на прецедент, при който Екатерина І заема престола след съпруга си Петър Велики, независимо че произхожда от нисшите класи на присъединените територии.

Противниците на Екатерина Велика обмислят да сложат на трона нейния син Павел и да ограничат правомощията му, като установят конституционна монархия, но не успяват да осъществят плановете си и Екатерина ІІ управлява Русия до смъртта си.

Оценката, която дава историята за тази толкова амбициозна и противоречива личност, я нарежда сред великите владетели на Русия, което е забележително постижение за една чужденка в условията на суровия руски живот.

Вътрешна политика

Веднага след възкачването на трона младата императрица консолидира цялата власт в ръцете си. Започва с реформа в Сената, като премахва на практика всички негови правомощия, отнема земя от селяните и църквата и по този начин я лишава от икономическа сила.

Тя не се стреми да остане в историята като деспотичен владетел, а е отдадена на идеята за просветен абсолютизъм, както много други владетели през ХVІІІ век. Тя желае да управлява еднолично, за доброто на народа и за собствено добруване.

Управлението на Екатерина Велика е наречено златен век, но то е било такова за аристокрацията. За селските маси е тъмен век. Един от големите проекти на императрицата е свикване на Законодателна комисия. Това става през 1767 година. Целта е да се изработи нов закон, съчетаващ интересите на всички класи. Обсъждано е дори премахване на крепостническото право. Накрая комисията е разпусната. Опасенията са, че недоволни благородници може да се разбунтуват срещу императрицата.

За да ги спечели на своя страна, Екатерина им създава истински златен век. Те са освободени от данъци и военна служба, получават право да отварят фабрики, а също и да се занимават с търговия. Привилегированата класа получава много добро образование и формира политическия и военен елит, забавлява се на разкошни балове в именията.

По-голямата част от населението се състои от селяни, които губят и малкото си свободи при Екатерина Велика. Земевладелците имали правото да ги принуждават да полагат тежък труд, било им забранено да се оплакват от господарите. Заради безсилието и тежкото положение, те преминават към бунтове, най-големият от които е ръководен от Емелян Пугачов. Всички бунтове са потушени много сурово.

Външна политика и военни успехи

Екатерина Велика води успешни войни не само вътре в страната, но и навън. Целта е да се увеличи влиянието на Русия в Европа. Тя е първият руски владетел, който присъединява Кримския полуостров към Руската империя след успешни войни с Турция, където печели безапелационни победи, благодарение на изключителните военни стратези, които тя привлича към своето обкръжение – генерал Суворов, Григорий Потьомкин, Румянцев и други.

След разделянето на Полша между Русия, Прусия и Австрия, Екатерина Велика присъединява Украйна, Беларус, Литва, Латвия и Естония към империята си. На Суворов се дължат блестящите военни успехи на Русия, а модернизирането на руската армия по европейски образец е дело на Потьомкин.

В европейската политика Екатерина Велика играе роля на посредник между спорещите страни, но войните, които води, носят истинските успехи. Руско-шведската и войните с Турция са спечелени от руската армия.

Разцветът на науката и изкуството при Екатерина ІІ

При Екатерина ІІ започва създаването на колекции от ценни картини, рисунки и скулптури в Ермитажа, което превръща музея в един от най-големите в световен мащаб. Известни европейски архитекти са поканени, за да проектират дворците и църквите в Санкт Петербург. По време на управлението на императрицата е създадена цяла система от училища и е отворен първият женски институт в Смолни.

Самата владетелка също е изкушена от литературни занимания. Публикува сатирично списание, пише комедии и води кореспонденция със френските мислители Волтер и Дидро. Волтер е особено близък с императрицата и говори много ласкаво за нея в Европа.

Любимците на Екатерина ІІ и техните успехи

Легендите за покварата на Екатерина Велика се носят векове след нейната смърт. Изследователи са определили бройката на интимните партньори на владетелката до двадесет и трима.

Любимците на владетелката се ползват с много протекции в двора, всички са наградени със земя, титли и богатства и с възходяща кариера. Последния любимец на Екатерина е само на 22 години, когато тя е вече над 60. Връзката им приключва с нейната смърт. На своите фаворити тя подарява над 60 хиляди крепостни селяни.

източник: sanovnik.bg

Вижте още:

Най-жестоките и безмилостни жени в руската история

Няколко неудобни исторически факта, липсващи в учебниците

Принципите на възпитание на Екатерина Велика

10 жени, които промениха стереотипите

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook