Зомбита (част 2)

Продължение от част 1…

За разлика от хаитянските магьосници, бокорите от Африка използват 21 семена грах от Конго и връвчица с 21 възелчета. Тези неща се слагат под възглавницата на умиращия. Когато той издъхнел, връвчицата се превръщала в паяк (паякът представлявал основна част от душата на човек). От тук нататък било достатъчно бокорът да се приближи до вратата, да похлопа по нея и да се обърне с гръб към помещението. В този миг човекът – вече превърнат в зомби – се надигал от смъртното си ложе и пристъпвал към новият си господар. Бокорът не трябвало да забравя едно – ако искал безпрекословно подчинение от неживия си служител, било препоръчително по-честичко да го шиба с камшика.

За бокорите не представлявало никаква трудност  да превръщат живи хора в зомбита. Жрецът само трябвало да даде на набелязаната жертва отровен плод, или отвара, а след като погребат клетника да го призове от гроба. Според вуду вярванията, било достатъчно да призовеш мъртвеца по име и той веднага ще се отзове на повикът ти. Ето защо на Хаити голяма част от покойниците биват погребвани с главата надолу, като преди това напълват устите им с пръст и зашиват устите им. По-боязливите дори поставят нож в гроба, за да могат починалите им близки да се защитят от призоваващия ги вещер.

Но в зомбитата едва ли е имало сили и желание да се съпротивляват. Характеризират ги, като безволеви, подобни на автомати същества – изпълнителни, покорни и безпрекословно подчиняващи се на бокора слуги. В Хаити ги използвали най-вече за работата на плантациите със захарна тръстика – безмълвни, безволеви и облечени в дрипи. Не им давали нищичко за ядене, освен жалките остатъци от храната на другите работници. И най-страшното от всичко било, че тази участ очаквала зомбитата за вечни времена. Умрели веднъж, те можели да бъдат убивани повторно само по един начин – с куршум в главата. Поради тази причина хората се страхували изключително много от тези създания и се стараели да не ги дразнят и ядосват. Било достатъчно само да назовеш зомбито по име, или да му отмъкнеш храната, за да го разяриш не на шега. А веднъж ядосано, зомбито не се спирало пред нищо, докато не разкъса виновника за гнева си. Често надзирателите оставяли възкръсналите мъртъвци да си разчистят сметките с клетите работници, защото обикновеният труженик работел по-малко и консумирал повече храна, докато зомбито хем се задоволявало с огризки, хем и силата му се равнявала на 10 души.