Странни и мистериозни археологически открития

Странни и мистериозни археологически открития – археологията представлява постоянно търсене на отговори от минали събития. Информацията, която разкриваме за нашите предци, обикновено се предоставя на части. А това означава, че рядко имаме пълната картина за определен човек, цивилизация или събитие.

Всеки ден се откриват нови артефакти, но това не означава, че колективното познание за нашето минало непрекъснато се увеличава. Някои открития са толкова странни, загадъчни и уникални, че служат само за повдигане на повече въпроси, вместо да предоставят отговори.

И така, да разгледаме нашата класация за странни и мистериозни археологически открития:

10. Лицевите каменни пластики на Лепенски вир

Снимка: kakda.org

Започваме с може би най-старото датирано събитие в нашия списък, който е намерен в Сърбия. И по-точно – мезолитен обект, наречен Лепенски вир. Това представлява жизненоважно място за европейската археология, тъй като Лепенски вир е едно от най-ранните постоянни селища на континента. Това място ни предоставя ценна информация относно един от най-старите народи в Европа, културата на Железните врати.

Като се има предвид това, все още има много пропуски в познанията ни за тази древна цивилизация, която някога е окупирала района около Железните порти на река Дунав. Може би най-подходящият пример са зловещите скулптури, открити в Лепенски вир, чиято цел и външен вид все още объркват учените.

Смята се, че скулптурите са на възраст около 8000 години. Последните данни сочат, че началото е 9500 – 7200 г.пр.Хр. Някои от тях изобразяват прости геометрични модели, но много други имат човекоподобни лица, които могат да изглеждат доста зловещи през съвременните очи. Те обикновено имат широки, лукави очи и отворена и обърната надолу уста, която за нас би предполагала страх или тъга.

Те са издълбани в кварцов пясъчник и около 100 от тях са открити от началото на разкопките в Лепенски вир през 60-те години. Някои от лицеподобните резби изглеждат толкова далечни от нашия свят, че археолозите дори не мислят, че са предназначени да изобразяват хора, а по-скоро риби. Досега скулптурите остават уникално откритие в региона и археологическа мистерия, която все още пречи на учените относно истинската им цел.

9. Рум ел-Хири

Снимка: kakda.org

Рум ел-Хири е гигантски мегалит на около 5000 години, разположен в Голанските възвишения в Леванта. Доста очевидно е да разберем защо е спечелил сравнения със Стоунхендж, но за разлика от английския си колега, Рум ел-Хири не е направен от гигантски каменни плочи, а по-скоро от малки купчини базалтови скали, които заедно тежат над 40 000 тона.

Те са подредени в пет концентрични кръга, като най-големият е с диаметър над 150 метра. В центъра се намира зала, висока около 4.50 метра, която някога е била гробница, преди да бъде разграбена от грабители на гробове. Мястото е изследвано и каталогизирано за първи път в края на 60-те години.

Оттогава археолозите са го изучавали доста усърдно, но отговорите са малко. Не знаем кой го е построил или с каква цел. Дали това е било място на религиозни церемонии или е било използвано за древни астрономически наблюдения? Кой би могъл да бъде погребан в центъра на такава структура? Едва ли ще разберем скоро.

8. Гробът на морската свиня

Снимка: kakda.org

Още през 2017 г. археолозите започват разкопки на малкия остров Chapelle Dom Hue, край бреговете на Гърнзи. Първоначалното им намерение е било да опитат да изкопаят средновековна църква. Но малко след това те променили плана, когато открили нещо много странно – тялото на морска свиня, заровено в добре оформен гроб.

Морското животно било поставено там преди почти 600 години, но големият въпрос е защо? Тогава островът бил обитаван само от монаси, затова първоначално се подозирало някакъв религиозен обред. Но ако случаят е бил такъв, това би било нещо уникално в християнството.

Монасите също така са яли морските свине, така че просто може да е било изхвърлен обяд. Но това все още поставя въпроса защо биха си направили труда да изкопаят дупка, когато са могли просто да хвърлят останките в морето, което било само на няколко метра разстояние.

В крайна сметка учените смятат, че мотивът зад това странно погребение е прост и практичен – съхранение на храна. Те смятат, че монасите са заклали морската свиня и са я поставили под земята, може би дори в саламура, за да я запазят и ядат по-късно. След това по някаква причина, те забравили за този хранителен запас, за да оставят археолозите от 21 век да се чудят до ден днешен за тази находка.

7. Сингапурският камък – странни и мистериозни археологически открития

Снимка: kakda.org

Съвременната история на Сингапур започва през 1819 г., когато днешният град държава се оформя като търговски пункт от сър Стамфорд Рафълс и след това се превръща в британска колония няколко години по-късно. Има обаче истории, текстове, карти и легенди, които предполагат, че предишни селища са процъфтявали в района в продължение на векове преди западната колонизация. Трудно е обаче да се получат исторически сведения за тяхното съществуване, така че точен разказ за историята на доколониалния Сингапур остава силно неуловим.

В това отношение има един дразнещ артефакт и той се нарича Сингапурски камък. Днес е изложен в Националния музей на Сингапур, като този фрагмент от пясъчник някога е бил част от гигантски монолит, който е бил висок три метра и широк три метра. Той е датиран някъде между 10 и 14 век и е стоял стотици години в устието на река Сингапур. Според легендата, камъкът е бил хвърлен там от легендарен силен човек на име Баданг. Най-интересното обаче е, че едната част на плочата е покрита с 50 реда надписи, които уж съдържали историята на Сингапур.

За съжаление, вероятно никога няма да разберем какво е било написано. Монолитът е унищожен през 1843 г., когато британците го взривяват, за да разширят устието на реката и да освободят място за крепост. Какво се е случило с останалата част от него, е неизвестно. Но единственият фрагмент, за който се смята че е оцелял, е Сингапурският камък, който днес седи в музей и не възнамерява да се откаже твърде лесно от тайните си. Въпреки няколко твърдения за противното, тепърва ще бъде дешифриран.

6. Черепните шлемове от Саланго

Снимка: kakda.org

Без съмнение, най-обезпокоителната точка от този списък е открит миналата година в Саланго, централно място в крайбрежието на Еквадор. По време на разкопки за останки от древната култура на Гуангала, археолозите откриват 11 погребения, датирани приблизително около 100 г. пр. н.е. От 11-те, две са на бебета – едното на около година и половина, а другото на възраст между 6 и 9 месеца. Макар и тъжно, това, което наистина се откроява е мрачните и необичайни „шапки“, които носели. И двата им черепа били поставени в два по-големи черепа на две по-големи деца.

Въпреки че погребалните практики могат да се различават много между културите, още повече преди хиляди години, изследователите все още провъзгласяват това за първия известен случай на използване на детски черепи като шапки за морга. И ако искате още по-ярък детайл, същите изследователи вярват, че „шлемовете“, ако можем да ги наречем така, все още са били покрити с кожа и тъкан, когато са били „монтирани“, в противен случай биха се разпаднали.

След като учените разбрали какво точно са открили, единственият голям въпрос, който остава, е „защо?“ И, за да бъдем напълно честни, все още нямаме идея. Любопитното е, че останки на бебета са намерени в някои от другите гробове, но никой от тях не е имал същите аксесоари, тъй като са били погребани по по-конвенционален начин.

5. Пенито от Мейн

Снимка: kakda.org

Има малко объркване относно произхода на пенито от Мейн, наричано още монета Годард. Почти всеки човек знае какво представлява тази монета и кога и къде е намерена. Голямата мистерия, която предизвиква много противоречия е, как точно изобщо е попаднала там.

Пенито от Мейн е викингска монета, датираща от 11 век, по времето на Олаф III, крал на Норвегия. Открита е през 1956 г. от двама археолози-аматьори, които проучват място, разположено в имота на човек на име Годард, близо до мястото на старо индианско селище, наречено Наскеаг Пойнт. Въпросът е – какво прави тази монета там?

Наличието на монета от викинги в местността на индианците в Мейн предполага, че двете култури са се пресекли в един момент. Но засега, единственият потвърден контакт на викинги в Северна Америка е на върха на Нюфаундленд, Канада. Така че всякакви новости биха имали голямо влияние върху историята на Европа и Америка.

Не е изненадващо, че учените не са склонни да приемат тази идея въз основа на една единствена монета, но също така се опитват да обяснят как е попаднала там. Освен ако не е измама, разбира се. Към този момент е почти сигурно, че монетата наистина е истинска, но е можело да бъде поставена там от Годард или някой от археолозите. Това е загадка, която притеснява изследователите от десетилетия и едва ли ще бъде разрешена скоро.

4. Прокълнатият аметист – странни и мистериозни археологически открития

Снимка: kakda.org

Сега да преминем към прокълнатите артефакти. Със сигурност в света има множество обекти и предмети, за които се твърди, че имат проклятия, като най-известните са всички гробници на фараоните. Вместо това обаче, ще се съсредоточим върху мистериозен скъпоценен камък.

Известен е като Лилавият Сапфир Делхи, въпреки че всъщност е аметист. Точният му произход не е известен, но през средата на 19 век той можел да бъде намерен в Индия, в храм, посветен на индуския бог Индра. Тогава се случва индийското въстание от 1857 г., което не само предизвиква много кръвопролития, но и широко разграбване. Полковник Ферис с бенгалската кавалерия получава скъпоценния камък и го връща в Англия.

В следващите години Ферис загубва доброто си здраве и богатството си. Същото се случва и със синът му, който наследява аметиста. През 1890 г. писател и член на Кралското общество на име Едуард Херън-Алън става притежател на камъка. Нещастието започна да го следва, както и други хора, на които Херън-Алън е дал назаем аметиста. В един момент писателят хвърлил камъка в канала на Риджънтс, но той се върнал няколко месеца по-късно, след като е бил открит от разкопки в канала.

След тази случка, Херън-Алън се убеждава, че скъпоценният камък е „прокълнат и изцапан с кръв“. Затова го поставя в седем сандъка и го „погребва“ дълбоко в банков трезор, заедно с писмо, обясняващо историята зад аметиста. Той е взет години след смъртта му от неговата дъщеря и е дарен на лондонския Природонаучен музей. Оттогава никой друг не го е притежавал.

Продължаваме с Топ 3 на нашите странни и мистериозни археологически открития:

3. Сферите на Дикис

В продължение на 800 години, Коста Рика е била дом на предколумбовата култура на дикуизите между 8-ми и 16-ти век. Сега цивилизацията е изчезнала, но тя оставя след себе си странно и озадачаващо наследство, което се превърна в национален символ на Коста Рика.

Говорим разбира се за големи топки. Каменни топки, наречени петросфери. А за да бъдем конкретни, има над 300 броя, които са направени от вид груба магматична скала, наречена габро. Те се различават много по размери: някои от тях могат да бъдат пренесени, докато най-големите от тях са с диаметър над два и половина метра и тежат над 15 тона.

Сферите Дикуиз, както обикновено се наричат, все още могат да се видят днес в различни части на Коста Рика, както и в различни музеи по целия свят. Те са били погребвани векове наред под дебели слоеве натрупвания, като са били открити през 30-те години на миналия век, когато корпорациите започват да разчистват земята, за да направят място за бананови плантации.

Оттогава, сферите на Дикуиз се изследват доста, но изследователите не успяват да намерят някакво решение. Значението зад тях, как са били използвани и дори как са направени, са все още загадки, оставени от една почти забравена култура.

2. Кодекс Гигас – странни и мистериозни археологически открития

Кодекс Гигас е един от най-големите оцелели илюстрирани ръкописи в света. Името му буквално означава „Гигантска книга“ и със сигурност го оправдава. Томът има 620 страници, които са високи 92 см, а цялата книга тежи 74,8 килограма. За да бъде още по-впечатляващо, всички знаци сочат, че ръкописът е написан от един единствен човек. Един наистина посветен монах, живеещ в Бохемия през 13 век, днес част от Чешката република.

И все пак, това не е нещото, което прави Кодекс Гигас изпъкващ и което му дава тъмната репутация. Не, това е страница 290-та, където създателят на ръкописа решил да нарисува гигантска картина на Сатаната, като по този начин спечелва на ръкописа прякора „Библията на дявола“.

Не знаем защо е направил това. Тогава със сигурност това не е било стандартна практика. Но пък поражда легенда, която предполага, че Кодекс Гигас е създаден от самия дявол. Според историята, монахът е наказан, като е заграден със стена в стаята си, за да умре от глад. Той сключил сделка, където животът му ще бъде пощаден, ако успее да създаде книга, която съдържа цялото знание на човечеството за една нощ.

Той се захванал за работа, но скоро осъзнал, че задачата му е невъзможна. Затова сключил нова сделка със Сатаната, продавайки душата си в замяна на готовата книга. След това Дяволът обявил края на сделката, но включил рисунка на себе си, за да напомни на всички за истинския автор на ръкописа.

1. Гладуването на Сакара

Снимка: kakda.org

Египет представлява една от най-известните цивилизации от древността, която е изучавана задълбочено от векове. И все пак, има толкова много елементи от този период от време, че все още не разбираме някои неща.

Като ключов пример, нека вземем Гладуването на Сакара – скулптура, уж от прединастичната ера на Египет, която е различна от всяка друга египетска статуя, която някога сме виждали. В нея има две фигури, вероятно мъж и жена, седнали една срещу друга. Те са голи и имат големи, продълговати глави. Скулптурата е направена от варовик и върху нея има надписи, въпреки че езикът никога не е бил идентифициран. Кръстена е на древно гробище в Мемфис, Египет, но няма нищо сигурно, което да показва, че всъщност е открита там.

Това е всичко, което можем да кажем за скулптурата. През 50-те години тя се оказва в ръцете на Винсент Диниакопулос, колекционер на антики, който я излага в частната си галерия. По-късно, през 1999 г., съпругата му Олга дарява цялата им колекция на университета Конкордия в Монреал, Канада. Там стои от 20 години. Запитвани са експерти от цял ​​свят и те обикновено стигат до едни и същи заключения: никога не са виждали подобно нещо, не знаят какво казват надписите и най-вероятно това е уникален пример за древно изкуство, или пълен фалшификат. Само времето ще покаже дали ще разберем истината. С това завършваме днешната ни топ 10 класация за странни и мистериозни археологически открития.

източник: kakda.org

Вижте още:

10 древни находки, които учените не могат да обяснят

Загадъчни места и археологически находки

6 исторически находки, които остават загадка

Няколко археологически находки, оспорващи теорията на Дарвин

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook