Как и защо лъжем себе си: когнитивен дисонанс

pixabay.com

Първият социално-психологически експеримент на Карлсмит и Леон Фестингър от 1959 г. ни дава важно обяснение защо мислим и се държим по начина, по който го правим. Експериментът е базиран на гениална измама и за да го разберете, ви предлагаме да си представите, че участвате в него. Затова се отпуснете и да се върнем назад във времето…

Годината е 1959-а, а вие сте студент в Станфордския университет. Като част от курса се съгласявате да участвате в експеримент във връзка с „мерките за ефективност“. Казват ви, че ще отнеме два часа. Тъй като от вас се изисква да бъдете в ролята на изследвано лице определен брой часове на година, то това са просто още два часа от многото други.

Нямате никаква представа, че експериментът ще се превърне в класически за социалната психология, а това, което ще ви изглежда като грешка на експериментаторите, е всъщност част от внимателно контролираната измама. Засега обаче сте невинни.

Постановката

В лабораторията ви съобщават, че експериментът се отнася до това по какъв начин вашите очаквания засягат действителното преживяване на дадената задача. Очевидно има две групи и на едната от тях е внушено специално очакване за проучването. За да се сдобият с това очакване, участниците се информират неформално от студент, който очевидно току-що е завършил задачата. Във вашата група обаче вие ще изпълнявате задачата без никакви очаквания.

Може би се чудите защо ви се съобщава всичко това, но все пак е малко по-вълнуващо, когато знаете някои от механизмите зад експеримента.

Ето че се заемате с първата задача, която ви се дава, но бързо осъзнавате, че тя е изключително скучна. От вас се иска да преместите няколко макари в кутия за половин час, а през следващия половин час да местите колчета върху дъска. Ако трябва да сме честни, наблюдаването на засъхваща боя би било за предпочитане.

В края на задачите експериментаторът ви благодари за участието, а след това подхвърля небрежно, че много от другите участници я намират за доста интересна. Объркани сте, тъй като по вашите критерии задачата е наистина много скучна, но какво пък.

Експериментално подхлъзване

Изведнъж експериментаторът притеснено започва да обяснява, че е станала грешка. Съобщава ви, че се нуждае от вашата помощ. Участникът, който идва след вас, трябва да е в другата позиция, за която ви е било споменато, преди да изпълните задачата – позицията, в която той трябва да има очакване, преди да изпълни задачата. Това очакване трябва да бъде, че задачата е наистина интересна. За нещастие, онзи, който трябва да му внуши последното, не се е появил.

Попитани сте дали имате нещо против вие да го направите, като ви предлагат заплащане от 1 долар. Тъй като годината е 1959-а, а вие сте студент, то това е немалка сума за вас и то само за няколко минути работа. Казва ви се също, че експериментаторите могат да имат нужда от вас отново в бъдеще. Всичко това звучи като начин да изкарате лесни пари, затова се съгласявате да участвате. Страхотно, нали – задължителната курсова задача вече ви носи и бързи пари?

По-късно сте поканени в отделна стая, където сте интервюирани за експеримента, който току-що сте завършили. Един от експериментаторите ви пита колко интересна е била задачата за вас. Това ви кара да се замислите.

Сега ви се струва, че тя не е толкова скучна, колкото сте си мислили първоначално. Започвате да се замисляте, че в процеса на повтаряемите движения макарите и колчетата добиват определена симетрична красота. И всичко това в името на науката. Всъщност това е полезно начинание и се надявате, че експериментаторите ще получат някои интересни резултати.

Задачата все още не може да се класифицира като много забавна, но може би не е толкова зле. На второ четене виждате, че е по-добре, отколкото сте си мислили първоначално. Оценявате я като умерено интересна.

След експеримента разговаряте с приятелката си, която също е участвала в експеримента. Сравнявайки версиите, установявате, че преживяванията ви са почти идентични с изключение на една жизненоважна разлика. Вашата приятелка е получила по-голяма сума, за да информира следващия участник – цели 20 долара. Сега за пръв път ви минава през ума, че тук има някаква измама.

Попитана за задачата с макарите и колчетата, тя отговаря:

– Уф, това беше толкова скучно. Дадох му най-ниската възможна оценка.

– Не – настоявате вие. Не беше толкова зле. Ако се замислиш, си беше доста интересна.

Тя ви гледа с недоумение:

– Какво, по дяволите?

Когнитивен дисонанс

Това, което току-що преживяхте, представяйки си се като участник в горната история, е силата на когнитивния дисонанс. Социалните психолози, които изучават теорията, се интересуват от начина, по който се отнасяме към две противоречиви мисли в ума си, и по какъв начин се справяме с това противоречие.

В горния случай при извършването на задачата вие я смятате за скучна, след което ви е заплатено да кажете на някого, че тя е интересна. Вие не сте човек, който обикаля и лъже останалите. Е, как тогава да запазите вярването, че сте честен човек, след като сте излъгали следващия участник? Сумата, която сте получили в замяна, не успокоява съвестта ви кой знае колко. Ето защо вашият ум решава тази главоблъсканица, като заключава, че всъщност задачата си е доста интересна. Вашето заключение е подкрепено от твърдението на експериментатора, че други участници също смятат проучването за доста интересно.

Междувременно вашата приятелка няма нужда от тези спекулации. Единственото, което тя си мисли, е, че е получила 20 долара, за да излъже, а това си е цяло състояние за един студент, което оправдава дребната лъжа. Задачата за нея е скучна и ще си остане скучна, независимо от това, което твърди експериментаторът.

Красива теория

От този експеримент насам са проведени множество изследвания на когнитивния дисонанс и ефектът, който той оказва върху нас. Красотата на теорията е в това, че обяснява толкова голяма част от ежедневното ни поведение. Ето някои примери, предоставени от Мортън Хънт в „История на психологията“:

Когато се опитвате да се присъедините към дадена група – колкото по-трудно е да преминете бариерите за влизане, толкова повече оценявате вашето членство. За да разрешите дисонанса между трудностите, които сте били принудени да прескочите, и реалността, че това всъщност си е обикновен клуб, вие се самонавивате, че клубът всъщност е фантастичен.

Хората интерпретират една и съща информация по коренно различни начини, за да подкрепят собствените си възгледи за света. Когато решавате спорен въпрос, вие удобно забравяте информацията, която не се съгласува със собствената ви теория, и помните всичко онова, което я подкрепя.

Хората бързо приспособяват своите ценности така, че да съвпадат с поведението им, дори когато това е очевидно неморално. Тези, които крадат от работодателя си например ще твърдят, че „всички го правят“ и те биха загубили, ако не го правят. Или алтернативата: „Аз съм недооценен, затова заслужавам малко отгоре“.ю

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Всички лъжат, потвърждава Google

Обратната реч – невидимият детектор на лъжата 

Как лъжат мъжете и по какво се различават лъжите на жените?

36 невероятни факта, които звучат като лъжа, но са истина

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook