6 признака, че сте отгледан от родител с нарцистично личностово разстройство

Нарцисистите са като слънцето – те карат всички да се въртят около тях. Но какво точно се случва, когато патологично суетните и егоистични хора не са просто непознати на улицата, а вашите собствени майки и бащи?

Какво се случва на едно дете, когато единият от родителите му е егоцентричен, арогантен и не признава чуждото мнение? Как се изменя поведението на малчуганите, които израстват в среда, където не техните нужди и желания са на първо място, а тези на техните майки и бащи?

В повечето случаи децата, израснали в стабилна и здравословна среда, възприемат себе си като значими, способни и заслужаващи обич. Но родителят нарцисист може да повлияе негативно върху развитието на сина или дъщеря си. Но не се отчайвате! Добрата новина е, че можете да преодолеете негативните мисловни модели, които сте научили от родителите си, и да култивирате нови вярвания за собствената си стойност. Първата стъпка се изразява в осъзнаването, че поведението на родителите ви не е било правилно и адекватно.

Практикуващият клиничен психолог д-р Елън Хендриксен от Бостънския университет описва признаците, индикиращи, че сте отгледани от нарцисист.

Признак №1: Възприемате двуличието като нормално държание

Децата на нарцисисти още от ранна възраст научават, че е нормално да се държат по определен начин пред обществото и по съвсем друг в дома си. Подобна двойна природа имат и хората, които страдат от нарцистично личностно разстройство. Тъй като нарцисистите жадуват за чуждото възхищение и почит, те се опитват да изглеждат като чаровни и приятни индивиди. Всъщност обаче към най-близките си хора, те са критични и изискващи внимание и грижи.

Част от нарцистичните личности заемат важни обществени постове или са ревностни филантропи, но не поради алтруистични подбуди, а защото искат да си изградят добра репутация. Ако разпознавате в това описаниe вашия родител, може би вече сте свикнали да чувате само хвалби и поздравления по негов адрес. Само че вие сте тези, които виждате как маската на благоприличие и добронамереност пада, когато майка ви или баща ви се скрият от светлините на прожектора. За вас и другите деца на нарцисисти подобно поведение изглежда е нормално.

Когато сте били малки, вероятно сте вярвали, че всеки родител притежава двойна природа – магнетичен и обичан в публичното пространство и жесток и непостоянен в по-тесния семеен кръг.

Вероятно сте достигнали до заключението, че проблемът е във вас  —  защо иначе нарцистичният родител се държи добре с останалите, но към вас проявява нетърпение, раздразнение или безразличие. Днес вече сте осъзнали, че вината не е ваша, но най-вероятно от време на време забравяте, че останалите хора не са двулични манипулатори, а заслужават вашето доверие.

Признак №2: Ролята ви е да поддържате добрия имидж на родителите си

Индивидите с нарцистично личностно разстройство избират приятелите и партньорите си, така че да подсилват добрата си репутация. Ако сте дете на родител нарцисист, то тогава майка ви и/или баща ви виждат във вас продължение на самите себе си. Вероятно още от много малки сте научени да вярвате, че е ваше задължение да ги накарате да изглеждат добре. По този начин нарцистичният родител винаги се намира под светлините на прожектора, а техните деца имат поддържаща роля. Подобен вид поведение от страна на майката и/или бащата може да окаже негативно влияние върху чувството за идентичност на малчугана. Резултатът от нездравословните семейни отношения обикновено е вече пораснало дете, което не знае какво наистина иска от живота както в личен, така и в професионален план.

Признак №3: Ролята ви е да се грижите за майка си и баща си

В някои случаи родителите не настояват децата им да се представят добре академично или професионално. Вместо това те изискват малчуганите да се грижат за тях.

Нарцистичните майки и бащи имат нужда от непрестанно внимание, утешаване и насърчаване.

Вследствие на тези изисквания децата се научават как да овладяват емоционалните кризи на родителите си. За съжаление, променливата и изискваща внимание природа на майките и бащите с нарцистично личностно разстройство кара децата да вярват, че нямат право да имат собствени желания и нужди.

Признак №4: Не можете да имате каквито и да било претенции, защото това ще ви направи нарцисист

Ако сте отгледани от нарцисист, е възможно да изпитвате ненавист към всяко егоцентрично, грандоманско или арогантно държание. Напълно е вероятно заради държанието на родителите си да се намирате в другата крайност – готови сте да забравите за себе си в желанието си да помогнете на останалите, само и само за да не приличате на своите майки и бащи. В старанието си да бъдете пълната противоположност на родителите си, вие позволявате на другите да ви използват.

Признак №5: Вярвате, че сте по-добър от останалите

В другата крайност се намират децата на нарцисисти, които приемат твърденията на родителите си за превъзходство за истина. Ако цял живот им е било повтаряно как тяхното семейство е по-добро от останалите, в даден момент малчуганите започват да вярват в тези изказвания. Някои деца избират да възприемат грандоманията като част от поведението си, вместо да бъдат премазани от комплекса за превъзходство на родителите си.

Признак №6: Любовта е условна. За да бъдете обичан, трябва да правите това, което хората искат от вас

Случвало ли ви се е да ядосате родителите си, когато сте си одраскали коляното, просто защото това ви превръща в неудобство? Променяли ли са поведението си, когато получите по-ниска оценка? Било ли е необходимо внимателно да подбирате думите си, за да си осигурите тяхното одобрение? Родителите нарцисисти демонстрират пред децата си, че обичта е условна. Какво обаче се случва, когато растете с убеждението, че любовта е награда за добро държание и представяне? Резултатът е, че се превръщате в самокритични перфекционисти.

Натрапливият стремеж към съвършенство ви мотивира да постигате успех, но неминуемото незадоволяване на самоналожените ви високи стандарти ви пречи да се почувствате удовлетворени и щастливи. Накратко: условната обич води до перфекционизъм, който от своя страна може да предизвика тревожност и депресия.

Заключение

Сравнително лесно е да поставим нарцистичните родители в графата ужасни личности, които не заслужават прошка или търпение. Важно е да вземем предвид как са стигнали дотам. Според проучвания родителското инвалидиране води до нарцисизъм при децата много по-често отколкото други видове поведение от страна на майките и бащите, като отхвърляне, безразличие или свръхпокровителстване. Това обаче не означава, че трябва да прехвърляте вината върху своите баби и дядовци, а да изпитате състрадание към своите собствени родители.

Емпатията не означава задължително прошка за стореното, но поне ще ви помогне да се освободите (дори само частично) от гнева и възмущението си.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Моите любими, отровни родители

10 психологически проблема, които възникват от неправилно родителско поведение

Как душата на детето избира своите родители?

10 характеристики, които не сте подозирали, че сте наследили от родителите си

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook