Австралопитекът хвърля бомба в науката за човека

През XIX в. в науката се утвърждава еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Ако за животинските и растителните видове няма проблеми, то относно произхода на човека се оформят ожесточени спорове. Мнозина застъпват тезата за еволюцията ни от маймуната. Самият Дарвин е крайно предпазлив и допуска само, че теорията му ще хвърли светлина върху развитието на човешкия род. Една от причините за тези обърквания е липсата на реални археологически находки.

Такива се появяват чак през ХХ в. и са свързани с името на Реймънд Артър Дарт. Той е роден в Бризбейн, Австралия, на 4 февруари 1893 г. Младежът заминава за Англия и учи в Ипсуич и Куинсланд. Завършва медицина в Университета в Сидни и става директор на Royal Prince Alfred Hospital. През Първата световна война служи в австралийския медицински корпус, базиран в Англия и Франция. След демобилизацията се установява в Лондон, после специализира в САЩ и преподава в лондонския University College. През 1923 г. получава предложение и заминава за Южна Африка. Там той започва да преподава в университета Уитуотърсранд, Йоханесбург. Малко по-късно е избран за декан на един от факултетите и остава такъв до 1943 г.

Животът на Дарт коренно се променя през ноември 1924 г. Тогава работещи във варовикова кариера близо до селището Таунг геолози му донасят странна находка. Ученият върти в ръцете си част от вкаменен череп и дълго време се чуди чии е той. Първо го приема за бабуин, но когато отделя фосила от каменната маса, вижда, че това не е маймуна. Той се обажда на геолозите да търсят за други артефакти. Скоро изпращат десетки вкаменелости, от които Дарт извлича още останки от черепа. Започва да ги слепва и след месец находката е възстановена в максимална степен.

Реймънд Дарт

Неговата глава е стояла почти вертикално на гръбначния стълб, а кучешките зъби са почти човешки. Формата на мозъка е като на хуманоид, но по обем е по-скоро маймунска. Очевидно „момчето от Таунг“ в развитието си е било над маймуната и на светлинни години от човека. Ученият нарича този вид „австралопитек“ или „южна маймуна“. Силно повлиян от теорията за еволюцията, той е твърдо убеден, че е открил липсващото звено между животинския свят и хората.

Дарт публикува находката през 1925 г. в списание „Нейчър“ под заглавие: „Африканският австралопитек: човекомаймуната от Южна Африка“.

Статията предизвиква истинска буря сред научната мисъл. Реално погледнато „момчето от Таунг“ е първата археологическа находка, докато до този момент всичко, свързано с еволюцията на човека, е базирано на теоретични предположения.

Австралиецът е буквално засипан с критики. Някои твърдят, че е невъзможно човекът да се е появил в Африка. Други смятат, че детето е починало твърде рано, за да се правят изводи как ще изглежда като възрастен. Стига се чак до отричането на даденото от Дарт наименование, защото било недопустим хибрид от латински и гръцки. Но най-главното несъгласие идва от господстващото до момента теоретично предположение, че с появата на човешки черти при еволюцията мозъкът на маймуната трябва веднага да започне да се увеличава. А както се вижда, „момчето от Таунг“ има такива, но мозъкът е като на маймуна.

По този начин повечето учени се обединяват около тезата, че съществото от Южна Африка е изкопаема човекоподобна маймуна, родствена с горилата и шимпанзето. Дарт е съвсем отчаян, когато неочаквано получава подкрепа от видния палеонтолог Робърт Брум, директор на Трансваалския музей в Претория. Той нарича находката на австралиеца

„едно от най-големите открития в света“

и започва мащабни разкопки из Южна Африка. Излизат нови находки и в края на 40-те години Дарт е реабилитиран. Той продължава да развива своите смели идеи в 39 статии, публикувани между 1949-1965 г. Особено интересна е хипотезата му, че човекомаймуните са оформяли някои от костите на животни по такъв начин, че да могат да служат като оръжия.

Днес знанията за австралопитеците са значително повече. Предполага се, че те живеят преди 4-1 млн. години, като се развиват в три стадия, траещи по около милион години. Най-ранен е анамският, като особено интересна е находката от езерото Туркана в Кения. Там наследниците на прочутия изследовател на прачовеците в Африка Луис Лики, Мив и Ричард, откриват повече от 20 особи на възраст 4.2-3.8 млн. години. Следва австралопитекът afarensis, вече използващ камъни, за да троши кости и черупки на плодове. Накрая идват разновидностите на т.нар. африкански австралопитек, съществувал допреди 900 000 години, който умеел да прави примитивни сечива.

И все пак той не е праотецът на хората. Такъв е homo habilis или „умелият човек“, зародил се заедно с австралопитека и открит също в източната част на Африка. Дълго време двата вида съществуват заедно и дори съперничат помежду си. Единият клон обаче дава началото на съвременния човек, докато другият изчезва завинаги.

Реймънд Артър Дарт доживява дълбока старост като уважаван професор. Със сините си очи, огнени коси и прекрасна реч той е харизматична личност. Заедно с Денис Крейг пише автобиографичната популярна книга „Мистериите с липсващото звено“, където описва патилата си в научните спорове. Умира в Йоханесбург на 22 ноември 1988 г.

Колко са били австралопитеците?

Човекомаймуните обитавали основно пещерите. Изследователите приемат, че техният брой трябва да съответства приблизително на този на съвременните човекоподобни маймуни. По този начин те заключават, че предшествениците на човечеството са наброявали около 10-20 хиляди индивида.

Откритията продължават

Поредният подвид на австралопитеците е открит през 2008 г. пак в Африка. Той е наречен sediba, а възрастта му е 2 млн. години. Намира се още по-близо до представителите на човешкия род, който вече е съществувал по това време.

Вижте още: 

Тайнствен втори код се крие в ДНК

инфо: http://www.standartnews.com/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook