Демоните-прелъстители. Сукубуси (част 2)

продължение от част 1

Инкубусите не са единствените демони, използващи секса като оръжие. Те си имат двойници в женски облик, наречени сукубуси. Средновековните теолози смятали, че инкубусите са десет пъти повече от сукубусите,  но „дамите“ компенсирали по-малкия си брой с други неща. Прелъстителни и настойчиви, те използвали силно действащите си женски чарове, за да съблазняват мъжете и да ги водят към вечно проклятие.

Френсис Барет, който написал през 1801 година книгата „Магът, или небесният пратеник“ („The Magus, or Celestial Intelligencer“), смятал, че сукубусите са произлезли от класическите горски нимфи и потомците им: “ И фавните и горските нимфи превъзхождали по красота всички останали духове, сами отглеждали децата си и встъпвали във връзка с хората под предлога, че чрез тези сношения людете ще придобият безсмъртие на душата си и ще направят безсмъртни децата си.“ С други думи, като се съвокуплявали с хората, нимфите се опитвали да се приближат до човеците. Обаче в замяна на обещаното безсмъртие хората загубвали душите си, обричайки ги на вечни мъки и проклятия. Сукубусите изпитвали особен афинитет към светците – Свети Антоний от Египет, първият християнски монах, една нощ бил нападнат от сукубус, който му нашепвал „греховни слова“ и имитирал всички „женски жестове и прелести“. Неговият ученик Свети Хиларий съобщава, че „бил заобиколен от голи жени“. Когато към Свети Иполит, умрял през 236 г. Сл. Хр., се приближила гола жена, той хвърлил върху нея ризата си и тя моментално се превърнала в труп.

Ето още един случай, разказан от епископ Ермолас от Верона: „Един свещеник бил до такава степен обладан от страст към прекрасния сукубус, който го навестявал нощем, че се съвокуплявал с демона отново и отново и след по-малко от месец умрял от изтощение.

към част 3