Историята на Жил дьо Ре (част 1)

Жил дьо Ре

През октомври 1440 година бил свикан френския църковен съд, за да разгледа делото на един от най-мощните дворяни на кралството. Той бил обвинен в това, че се кланя на тъмните духове, принася им жертви, призовава ги и учи и други хора да правят това. Едрият феодал искал да получи знания, власт и богатства от тях и за това се опитвал да се занимава с окултизъм, за да удовлетвори собствените си тъмни желания. Страстта му към забраненото познание се оказала толкова неудържима, че той се забъркал с отвратителни неща и името му се превърнало в символ на разврата и изтъпленията. Този човек се наричал  Жил дьо Ре.

Симпатичният френски пер, който се сражавал на времето редом с Жана д’Арк, наследил огромни богатства и бил един от най-влиятелните и заможни благородници в Европа. Той бил почетен маршал на Франция. Но в крайна сметка се оказал неспособен да управлява огромното богатство, завещано му от неговите деди. Безразсъдното му разточителство и безсрамния лукс, в който живеел, довели до пропиляване на голяма част от наследството му и предизвикали завист, която лесно се превърнала в омраза. Натурата му обаче била двойнствена – от една страна той бил смел и честен, а от друга бил лукав и продажен човек.  В края на краищата лошата му половина взела връх.

Още когато бил съвсем млад пред Жил дьо Ре се открили хоризонтите на бляскава военна кариера. Заради храбростта, проявена във войната срещу Англия, той не само получил титлата маршал на Франция, но бил дарен и с изключително рядка привилегия – да носи кралския знак на Лилията. Ето, че на крехката възраст от 28 години Жил най-неочаквано се усамотил в родовия му замък, разположен в центъра на обширните му владения, и се захванал с нова кариера – тази на алхимик, дяволопоклонник и убиец.

Огромното му състояние започнало бързо да се топи в ръцете му и на благородника му се наложило постепенно да разпродава владенията си, уронвайки престижа и името на семейството си. За да избегне разорението, Жил дьо Ре решил да се обърне за помощ към алхимиците, които според него можели да намерят начин да превръщат обикновените метали в злато. С тяхната помощ могъщия някога владетел се надявал да възстанови изгубеното си богатство.

Един от тези хора бил флоренския свещенник Франческо Прелати. Маршалът на Франция разчитал на тъмните му познания в областа на алхимията, за да разбулят тайните на философския камък – могъща субстанция, способна да превръща всички метали в злато. Освен страшен магьосник, Франческо Прелати най-вероятно е бил злият гений на Жил и истинският демон на цялата история. След поредица скъпоструващи, но напълно безрезултатни опити, флорентинският вещер съобщил на дьо Ре, че знае и друг начин за придобиване на приказни богатства. За тази цел трябвало да призоват самия Дявол.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

част 2