Пордимският полтъргайст от 1989 г. остава необяснима загадка и до ден днешен

а1Любомир Бенковски

През 1989 година работих като асистент оператор в ТВ студио Враца и правихме документален филм за Пордимския полтъргайст . В тази къща в Пордим /Плевенско/ определено се случваха странни неща.

Аз лично и екипа заключвахме и запечатвахме с лепки втория етаж на къщата за да сме сигурни, че някой не влиза след нас и въпреки това на другия ден стаите бяха разхвърляни в различна степен. Показвам ви снимки на разхвърляните неща в няколко последователни дни.

Етажът на къщата представляваше централна стая, в която се влизаше от малко антре и две спални в ляво и дясно на централната стая. Странното е, че предметите не бяха просто разхвърляни хаотично, а като че ли бяха повдигани и внимателно поставяни на други места и то много често закрепени на кантар, например по ръбовете на леглата или масата.

Чаша с вода например, която сме оставили предния ден на масата на другата сутрин се оказваше на земята без водата в нея да е разлята . Имаше и някаква странна логика на преместените предмети: те като че ли искаха да излязат през входната врата , защото бяха лъчеобразно насочени от трите стаи към изхода. Три четири дни стояхме и снимахме, но никога нещо не се премести само пред нас.

а2

Столовете и предметите са насочени, като че ли искат да излязат през изхода.

Нещата ставаха, когато в помещенията няма никого. Пак ви казвам: Не е възможно стопанката или някой друг да е влизал от някъде, защото заключвахме собственоръчно единствения вход и слагахме лепенки с наш печат на вратата и прозорците. Направихме експеримент да поставим микрофон с дълъг кабел, а професионалния магнетофон „Награ“ беше на долния етаж.

а3

Единствения вход към втория етаж, който запечатвахме

Аз стоях до магнетофона на пауза със слушалки и следях дали стрелката на индикатора ще помръдне от някакъв звук. Известно време цареше пълна тишина на горния етаж. По едно време стрелката леко се задвижи и аз веднага превключих на запис, а в слушалките не се чуваше нищо. Това продължи около 5-10 минути и звукът отново изчезна /индикаторът се успокои/.

а4

Обитаваната къща

Когато пуснахме записа се оказа, че магнетофона е записал част от програмата на Радио София. За този експеримент също нямаме никакво обяснение, защото никой от нас не чу някъде наоколо да се е чувало радио.

а1

Едната възглавница излиза през вратата, а другата отзад е на кантар на леглото

Това са моите лични впечатления от къщата на баба Лазаринка, а по надолу ви пускам и единствената статия по въпроса, която намерих на кореспондента на „24 часа“ в Плевен – Боряна Божинова:

КРЪСТИХ ГО ЧУДАК – МЕСТЕШЕ, БУТАШЕ, НО И МЕ ПАЗЕШЕ

През есента на 1989 г. в къщата на Лазаринка Симеонова от Пордим почват да се случват странни неща. Мистериите скоро се разчуват в градчето.

“На вдовицата й се причува и привижда. Май си е загубила ума горката”, одумват някои. От кметството в Пордим обаче издават протокол, че къщата е обитавана от полтъргайст. Намираме жената у дома й, за да ни разкаже за Чудак.

– Лазаринке, помниш ли кога и как започнаха пакостите?

– За първи път се яви през октомври 1989 г. Готвех, че щеше да ми гостува племенникът. В един момент като че стана течение, вратата хлопна и стъклото й се спука – виж, още не съм го сменила. Гостите дойдоха, обядваха и заминаха. Отидох на работа и като се върнах, гледам чиниите от масата на столовете, калъфчетата преплетени едно върху друго. Рекох си, че е влизал човек. Огледах, нищо не ми е взето. На другия ден, като се връщам от работа – всичко насваляно. И така – няколко дни.

a2

Обаче не можех да издържам вече и се обадих на братовчеда. Той пък – на кмета, и взеха да идват за наблюдения. Аз ходех да спя по хората, че ме беше страх у нас. И пред чуждите не мирясваше. На горния етаж в хола сваляше масата, чаршафа от спалнята го правеше на чадър. Някой път сварвах предметите сортирани. Нищо обаче не чупеше.

– Вярно ли е, че си го кръстила Чудак?

– Да. Когато почука, попитах в женски род: “Какво искаш, кажи, ма?” Не ми отвърна. Обърнах в мъжки род и пак взе да почуква. Разбрах, че е нещо мъжко.

– Изследваха ли те покрай него?

– Цял екипаж идва от Шумен и 6 месеца прави изследвания. Наблюдаваха сваляне, гътане. В тяхно присъствие чукаше. Телевизорът пада – все едно човек го премества, но токът се променя, трепти – не работи както трябва. Масата обръща, покривката си остава застлана. Печката “Раховец” също я мести.
Събори ме до портата, както отивах на работа с колелото. Все едно мъж ме сграбчи и ме гътна.

a3

Такава сила. Тогава доц. Йорданка Пенева нощуваше у нас. Както й разправям как ме е бутнал и се смея, внезапно се сринах от стола. Опъна ме на земята напълно вцепенена. А доцентката пищи: “Лазаринке, да викам “Бърза помощ”. Дойде лекарят, прегледа ме и вика: “Това е явлението.” И таман да прекрачи прага на излизане сякаш камъни се срутиха на горния етаж. Докторът хукна.

a4

Карираната кърпа е била в една от страничните стаи и върху нея са слънчогледови семки за сушене, но е на изхода и семките са завити в нея.

– Учените разгадаха ли нещо?

– Имаше 3 изкуствени цветя – бях ги сложила на масата в хола. Винаги тая ваза сваляше, а клонките ги кръстосваше. Правеше го, докато къщата беше запечатана, само изследователите влизаха. Разчетоха, че кръстосаните цветя са римският знак за XXI в.

– Опитахте ли се да направите контакт с Чудак?

– Усещах го на милиметри, като минавах. Гледа да не ме удари или докосне. Разбрах, че ме пази някак.

– Вера Кочовска и Илко Казанджиев какво откриха, като идваха у вас?

– Феномените обходиха стаите и казаха, че се излъчва силна биоенергия, особено в това кьоше.

а1

Нощно шкафче е съборено, но крушите, които са били върху него не са пръснати из стаята а събрани на купчинка до него

(Посочва ъгъла на стаята- б.а.) Установиха, че под плочата е заровена убита млада жена. Легендата разнася, че мома се залюбила с турчин и забременяла. Тъкмо да ражда, баща й научил. Отрязал й главата, хвърлил я по очи – тогава там нямало къща, а бунище. Бебето удавил в герана. Този кладенец го заринахме. Синът ми все ходеше там, беше на 2 г. Изглежда, го влечеше да си играе с удавничето. Това откриха Вера и Илко, а учените се съгласиха.

– Кога беше най-силната проява на немирния?

– През нощта на 19 октомври 1998 г. ми звъннаха по телефона: “Излизай, викат, да видиш, че нещо идва у вас.” Изскочих и гледам, че дворът свети. Завъртях глава и разбрах: беше кацнало на комина и осветяваше всичко наоколо. 10-ина минути стоя, насъбраха се много хора. Бучеше като дрелка.

а2

Глиненото мече е свалено от лавичката над дивана и закрепено на кантар на ръба на леглото. Едното му краче виси във въздуха и ако се бутне съвсем леко ще падне.

Нещото мина на 5-6 м над мен и сякаш ток ме удари. Вдигна ме внезапно на 20 сантима, после ме пусна и взе посока към близкото Згалево. Пордимци тичаха километри след светещото кълбо. Искали да го снимат, та дано разберат какво е.

За съжаление то направило отклонение и заминало към Пелишат. Загубили му дирите.

– И оттогава ли се укроти немирникът в стаите?

– Имаше едни почуквания, сваляне на табуретките, пускане на водата от чешмата – такива ги вършеше, но се поуспокои. Разреди посещенията – идва на 4-5 месеца или 2 пъти за година. Когато се зададе, почва да ме задушава и се обривам.

а3

Собственичката на къщата Лазаринка Симеонова /в дясно/ с проф. Маринов /в средата/ и комшия свидетел на явленията.

Вижте още: 

Предмети, обладани от духове 

инфо: http://petel.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Един коментар
  1. Анонимен 1 година ago

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.