Свръхестествени същества. Русалки и водни духове (част 8)

Продължение от част 7

Най-добрия способ за защита от русалките и водните духове е да си стоите на сушата, защото там те просто са безсилни.

Русалките са същества с човешко тяло и опашка на риба вместо крака. Заедно с не толкова известните им събратя – водните духове – те обитават океаните, моретата, езерата и ручеите. Обикновено ги изобразяват като красавици с дълги коси и стройни тела. Песните им били тъй пленителни и омайващи, че моряците често се хвърляли от корабите във водата и щом попаднели под магията на водното царство, обричали навеки душата си на дългокосите хубавици. В Корнуол например Зейнорската русалка омагьосала страдащия от безнадеждна любов син на един ескуайър и го завлякла в морето. Дълги години след това хората се кълнели, че го чували как пее заедно с нея срещу бушуващите вълни.

Не са изключение и обратните случаи, когато русалките попадали на брега, привързвали се към хората и се „очовечавали“. През 1403 година една водна красавица попаднала в плитчина близо до град Едам в Холандия. Местните жители спасили живота й и тя заживяла сред хората. За съжаление русалката така и не се научила да говори, въпреки че прекарала 50 години при спасителите си. Когато умряла, я погребали според християнските обичаи.

В Германия битувало поверието, че в сладката вода живеят наяди – русалки със зелени коси, които били способни да се превръщат в старици и посещавали градовете в пазарните дни. В този свой облик те подлъгвали нещастните си жертви, след което ги завличали във водата и ги удавяли. За поддържането на живота на една наяда било нужно поне по веднъж в годината да убива по някого – без значение дали е възрастен мъж, жена или дете.

В езерата на северна Англия една зеленокоса девица на име Джени Зелените Зъби изпитвала особено удоволствие да завлича на речното дъно невръстни дечица и дори пеленачета, които отмъквала нощем от майките им. На сутринта единствените следи от нощния похитител били локвичките с черна вода из жилището на нещастните родители.

Ако човек искал да се предпази от магията на подводните обитателки, се препоръчвало да запуши ушите си, за да не чува омайните им песни. Така постъпил Одисей, докато корабът му плавал покрай сирените. Той обаче взел и допълнителни предпазни мерки, понеже заповядал на екипажа си да говърже за мачтата – тъй неустоими били песните на морските девици.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

очаквайте част 9

Последвайте ни във Facebook