Друиди и келтски богове (част 1)

Друидизмът трябва да се разбира в контекста на създалата го култура. Само древните келти са ги назовавали друиди; другите култури са имали други имена за своите духовници, от които са очаквали да служат и по различен начин. Друидите не са етническа или културна група сами по себе си, а част от едно по-голямо общество, от което са били част. В предхристиянската ера на келтите, друидите са били членове на една професионална класа в тяхната култура, Келтските народи на Западна Европа и Британските острови.

Друидите са изпълнявали ролята на съдии, лекари, ясновидци, магьосници, мистични и духовни учени; с други думи те са били религиозната интелигенция в своето общество. За да станат друиди, студентите са се събирали в големи групи за обучение за период от около 20 години. Митологията описва друидите като хора притежаващи редица магически сили като ясновидство и пророчество, контрол над времето, лекуване, левитация и превръщане в различни животни.

Обучението им е било толкова задълбочено, че в края му те са били буквално ходещи енциклопедии. Една от думите, които добре ги описва е „жреци”. Въпреки това римляните никога не са я използвали, тъй като друидите не са изнасяли проповеди по време на литургии, както жреците. Те са имали клиенти, също като адвокатите, консултантите или шаманите. Цезар и неговите историци никога не са се обръщали към тях като жреци, но може и да не са могли да ги признаят за такива, тъй като римското духовенство е било съставено повече от учители и съдии, отколкото от пророци и ясновидци, докато друидите изглежда са имали и правни и магически сили и отговорности.

Връзката на друидите с природата е източник на всичките им сили, както в обществото, така и в магиите. Разбирайки тази връзка, друидът се обединява с природата и така научава всичко, което е известно на вселената. Така той се превръща в нещо като природен мистик.

Основните келтски територии, в които келтската цивилизация е достигнала върха си, и където се говорят местни келтски езици са Алба (Шотландия), Брейц (Британия, или Галия – настояща Франция), Кимру (Уелс), Ейре (Ирландия), Галатия (северна Испания), Керноу (Корнуол), Манин (Isle of Man), и Британия. Келтската култура била основана на родовото общество, т.е. основната социална и политическа единица е било семейството.

Келтите са владеели технологията на новата „желязна ера”, което означава, че са могли да коват желязото за необходимите им инструменти, да използват златото и среброто в изкуството, да разчистват земята за земеделски нужди и отглеждане на животни, и са живели в чифлици.

Келтите са мигрирали от древните индоевропейски земи в източна Европа, за да обхванат почти цяла западна Европа. Съществува възможност за проследяване на миграционните маршрути по изработените от тях предмети, които са оставили. Науката различава два основни класа археологически материал, наследен от келтите – Ла Тене (от 900 до 500г.пр.Хр) и Халщад (от 500 до 15 пр.Х.), наречени на градовете, където са открити предмети, различаващи се с определен културен стил и специфика. Халстад се намира в Залцкамергут в Австрия, а Ла Тене е в Швейцария. Келтите от Галатия, настояща Турция, са били посетени от Пол от Тарсус около 40-та година след Хр.; неговото послание към тях има постоянно място в християнската Библия.

Келтите от Шотландия са ирландски колонизатори, скоти, а също така и местни предкелтски народи, известни като Пикти, отличаващи се с матриерхална обществена подредба. Те доминирали в Шотландия, докато не са били обединени с шотландците от Далриада от Кеннет Мак Алпин през 843 година. За съжаление няма много известни факти за пиктите; дори и името им е това, което са използвали римляните, а не тяхното собствено самоназвание („Пикти” означава „изрисувани хора”- римляните ги нарекли така, тъй като войните на пиктите имали традиция да се изрисуват в синьо с екстракт от сърпица преди битка). Съществуват някои предмети изработени от пиктите, предимно гравирани камъни, но за съжаление символите им не са напълно разгадани.

Днес силни келтски културни центрове могат да бъдат открити в Нюфаундленд и Нова Скотия, Канада, някои части на Нова Англия, САЩ и Австралия. Едно от галски келтски племена заслужаващи внимание са Хелветите, които се сражавали срещу армиите на Юлий Цезар през 58 година преди новата ера. Те са населявали днешна Швейцария, като продължават да живеят и сега: официалното име на Швейцария е все още „Confederatio Helvetica“, което на латински означава „Конфедерация на Хелветите“

Други съсловия в социалния ред на старите келти са военната аристокрацията, воинското общество Фияна, бардите, брехоните (законодателите), историците и други по-специализирани професионалисти; земевладелците; свободно родените работници; несвободно родените работници. Келтските закони са давали възможност на всички, дори и на несвободно родените работници, да се движат в социалната йерархия; определяли какви права и задължения има всеки, и какво наказание се полага на престъпника съобразно статуса му (като повече се е очаквало от тези, които имат повече).

Една стара келтска поговорка гласи „Човек е повече от своята съдба.”
Бардите и филите са основните пазители на историията, родословието, законите, поезията, музиката на келтските народи. Тяхното обучение е било подобно на това на друидите и техния ранг в обществото е втори единствено след Краля. Бардите трябвало да владеят „три благородни умения”, които били музика или поезия, които да провокират смях, сълзи и сън. Бардовете се радвали на почит; полагало им се подобаващо гостоприемство, където и да отидат и не било добра идея да бъдат; ако това все пак се случило, бардът можел да сътвори поема, която да накърни репутацията на обидилия го човек за поколения напред.

Благородническата класа на келтите разполагала с политическата и икономическа власт на рода. Кралският трон се е предавал от баща на син, или (както е било при пиктите) от краля на майчиния син. Повечето келтски племена избирали кралете си за доживотен мандат. Те били набирани от благородни семейства, чиито предци били крале.

Интерес за онези, които изучават друидизма, представлява концепцията за свещения крал. Централно място в нея заема ритуалния съюз/брак между краля и Богинята на земята. В отделни случаи жена-друид (или както в случая от Донегал, Ирландия, кон) олицетворявала временно богинята, за която бива женен кралят. Негово задължение било да управлява честно и почтено, за да задоволи безсмъртната си съпруга, тъй като в противен случай земята ще стане неплодородна и племето ще се повяхне, събитие, което се случва доста често в митологията. Кралят трябвало да бъде напълно здрав и без психически отклонения, както и да удовлетворава Богинята-поради това изискване бог Нуада трябвало да абдикира от трона, когато загубил ръката си в битка. Свещеният крал също бил обвързан с геш, като допълнително условие за блоготворното му царуване. Този ритуал бил израз на друидската концепция за единството на хората и природата.

Историческите извори показват, че много от жените били друиди. Факт е, че келтските жени се радвали на повече свобода и права, отколкото жените от другите култури през онези времена. Това включвало правото да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката със собствения род, както и името му, след брака; да избират съпруга си и да се развеждат с него. Ирландскияг герой Ку-Хулийн бил обучен в бойнте изкуства от една кралица-войн на име Скатах. Тя владеела не малко земя и била много почитана. По-късно шотланският остров Ский бил наречен на нея.

В Уелските митове научаваме за могъщата жрица/богиня Керидуен, както и за Арианрод, която властвала над Каер Арианрод (от уелски –„Замъка на Арианрод”). В Британия, вожд на келтското племе исени, била Будика. Тя била достатъчно силна за да застане начело на бунт срещу римляните през 61 г. пр.Хр. Неин патрон била Андраста, богиня на гарваните и битките, подобна на ирландската богиня на войната Мориган.

Ирландските жени имали за своя героиня кралицата на Круахан, Майве, която повела войска срещу провинцията Ълстър, само за да осигури своята равнопоставеност в брака. Могх Ройт, един от най-могъщите ирландски друиди, бил обучен от жена-друид, на име Банвуана, дъщеря на Деиртхоуалах. Жените също можели да бъдат част от Фияна. В ирландския Фионски цикъл разбираме, че Фион МакКуул бил просветен в поезията и магията от жена-друид. След приемането си във Фиана, друга жена, на име Аса (от ирл.”Нежна”), получила ново име – Ни-Аса („Не-нежна”, „Груба”), което впоследствие преминало в Несса. Тя била майка на Крал Конховар. Влиянието на Несса било така голямо, че сина й запазил нейното име, вместо това на баща си. Затова днес говорим за „Конховар МакНесса” или „Конор, сина на Несса”.

Много от най-могъщите келтски божества, били богини. Интересно е да се отбележи, че полът на божествата не е надежден белег за определяне на сферата на отговорностите и влиянието им. Така например, има мъжки земни богове, женски слънчеви богини, женски богини-животни, женски божества-воини, мъжки и женски богове на плодородието. Тази полово-функционална неопределеност се различава от съвремения западен окултизъм и особенно от Уика. Разбира се, известни са женски богини на реки, мъжки богове-ковачи, мъжки и женски божества на върховната власт и.т.н., които са в съзвучие с популярните съвременни представи за божествата, пола и функциите им. Изводът, който авторът прави тук е, че най-вероятно ранните келти не смятали пола за съществена, определяща и неизменна черта на божествата. От всичко това става ясно, че не съществува разумна причина да се смята, че в древни времена друидството е било строго и единствено патриархално, както настояват някои представители на романтичния друидизъм от края на 18 в. та чак до днес.

Не може да се каже със сигурност дали в друидството е съществувал един общ символ, който да изразява същноста на цялото учение. Самото друидство придобивало различни черти при отделните келтски народи, и различините племена, които влизали в състава им. Следват някои от най-често срещаните келтски символи:

Трискел

*Трискел – получава се от преплитането на две успоредно-извиващи се линии, които създават трираменна фигура без начало и край. Този символ е въплатен във всяка една от стотиците триади в келтската книжнина. Най-общо представлява единството на морето, земята и небето, които са основата на келтската космология.

*Спиралата – върху множество паметници от новокамената епоха са гравирани разнообразни спираловидни форми. Този символ предшества класическата келтска култура (800г. пр.Хр – 1в сл.Хр) и историците не са наясно какво значение древните хора са влагали в него. Предполагаме, че е изразявал взаимовръзката на противоположностите като живота и смъртта, деня и нощта, природните времеви цикли и.т.н. Когато застанете с лице на юг, слънцето видимо извършва спираловидно движение по часовниковата стрелка, изминавайки пътя от изток, където изгрява, до запад – точката на залеза. Звездите обаче, изминавайки пътя си около Полярната звезда, извършват спираловидно движение обратно на часовниковата стрелка. Възможно е гравираните върху пред-келтските паметници (като Ню Грейндж) спирали, да изразяват тези астрономически явления.

*Тройна спирала – спирала с три рамена, които се събират в средата на фигурата и създават посока на движение по-часовниковата стрелка. Също като трискала изразява троичния принцип на творението.

Ауен

*Ауен – представлява два вертикални лъча, които са носочили своите върхове срещу върха на трети, вътрешен лъч. Най-рано този символ се появява в Бардас. Днес е широко използван от друидите. Често над трите лъча се добавят и три звезди, след което цялата фигура се обгражда с три кръга. Думата „ауейн” е уелска и означава „вдъхновение” или „течащ дух”.

*Кръгът – подобно на повечето индоевропейски слънчеви символи, кръгът е една проста геометрична форма, която всички добре познаваме. Този символ се проявава в много от мегалитните паметници, като „каменните кръгове” (истор. кромлехи) и кръглите могили. Кръгът е най-обичайната религиозно-геометрична форма по целия свят. Тя може да се открие навсякъде-в слънцето, луната, хоризонта, птичето гнездо, човешкото око и.т.н.

Келтски кръст

*Келтски кръст – представлява кръст, в който е вплетен кръг. Въпреки, че този символ е предхристиянски, в един етап от историята става основен за т.нар. Келтско християнство. Открива се върху много паметници, надгробни плочи, църковни орнаменти, граничини камъни и такива, които обозначават свещени места. Най-големите келтски кръстове са гравирани от ранни християнски свещеници върху единични изправени камъни (истор. менхири). Такива има на о-в Айона и Ейберлемно.

*Друидският Сигил (магически знак, печат) – представлява кръг, пресечен от две успоредни вертикални линии. В книгата на Стюард Пигот- „Друидите”, има снимка на британо-римска сграда (в Лейчестършир, Англия), вероятно храм. Основите на това разрушено здание имат формата на този символ. The Henge of Keltria, една от големите организации на друиди в САЩ, използва този символ като своя емблема.

*Богът с рога – изображение на мъжки бог с рога на главата, най-често еленови, но понякога и по-малки, от бик. В наше време е често използван символ на мъжкото божество. Еленовите рога наподобяват клони и така изразяват идеята за плодовитостта; Бичите рога говорят за сила и власт. В келтската култура показател за богатство и икономическа сила бил броят на рогатия добитък, които човек притежавал. Оттук и рогата като израз на сила.

*Лунен сърп – този символ бил въведен или преоткрит от романтичните друиди. Изразява божествения женски принцип на плодородието, като опозиция на мъжкия такъв-Богът с рога.

*Дървото – основен друидски символ, който олицетворява връзката между Земното и Небесното царство, по която тече водата на живота. В историите понякога ирландския бог Биле отговаря за осъществяването на този кръговрат. Дървото е мястото на срещата на Трите свята по вертикала-Земя, Море, Небе и Четирите посоки (Ветрове), по хоризонтала. Място на велика сила, вдъхновение и пътувания.

*Главата – според историците келтите вярвали, че главата била мястото на душата. Различни истории говорят за герои, които обезглавяват своите противници за да подсигурят тяхната смърт. Известни са няколко останки на келтски светилища, които имали ниши, съдържащи човешки глави. Можем да заключим, че историята няма ясно разбиране за мистичното значението на главата. Не се знае дали древната келтска космология включвала сложни системи от съответствия на числа, елементи, цветове и т.н., както е в съвремения окултизъм и в частност- романтичното друидство.

Сред немногото числа, които друидите използвали, като че ли тройката заемала най-значимото място. Почти всички неща били организирани в триади, а по-рядко – в четни числа или във взаимно противопоставящи се двойки. Например, три били богините, които първите смъртни срещнали в Ирландия, три били нивата на физическия свят, три са и рамената на трискала и спиралата. Някои допускат, че за келтите двойката и четворката не били дотам уравновесени числа, защото нямали нищо по средата, както е при тройката и петицата.

В келтският мистицизъм съществува най-малко един случай на символично-религиозен дуализъм. Той се проявява в съчетаването на основите Огън и Вода. Те са противоположните сили, които сътворяват трите свята и живота въобще. И огъня и водата притежават съзидателни и разрушителни свойства, затова е неправилно да се обобщава, че „огъня и водата олицетворяват доброто и злото, мъжкото и женското или други подобни противоположни двойки”. Може просто да се заключи, че тези два елемента са две различни страни на божествената сила.

Има множество неоспорими аргументи, които ни карат да мислим, че друидите използвали четворния символизъм. Например, историята за лечителският извор/кладенец, създаден от ирландсия бог Диянкехт. Изворът, който бил сътворен за да подкрепи другите боговете, сражаващи се с Фоморите, изисквал четири работника – самият Диянкехт и трите му деца. Логично е да се допусне, че те са заемали по една от четирите посоки, около извора/кладенеца, който се намирал се в средата.

Самата Ирландия била разделена на четири части, наричани провинции: Ълстър, на север; Ленстър, на изток; Мюнстер, на юг; Конахт, на запад. Имало и пета провинция, Мийт, която се намирала в средата на четирите други. Там се намирал халма на Тара, седалището на главните вождове (крале). Много от европейските светилища, като Cournaysur-Aronde в северна Франция (древен Гаул), са конструирани в зависимост от слънчевите и астрономическите измирвания и съобразно четирите посоки на света. Една част от тези постройки имали в средата си ритуални ями.
Изглежда, че ритуалния център, средата или промеждутачното пространство играели основна роля в старата друидска магия, независимо че се използвали и други символни идеи.

инфо: mysticallegends.wordpress.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook