Ноев ковчег под леда – банка за семена за 10 000 години

Ако Земята бъде ударена от огромен метеорит и почвата пропадне в недрата, няма да има на какво да расте житото. Ако глупостите на религиите и корпорациите преминат в кръстосан ядрен огън между иранци и американци със специалното участие на Северна Корея, ще се зарази оризът, ще мутира царевицата. Оцелелите ще умрат от глад.

Има надежда за спасение. И тя се намира на архипелага Шпицберген в Норвегия. Там в обледените скали на островите богатите държави са изкопали хранилище за семена на растителни култури.

Съвременият Ноев ковчег трябва да издържи на ядрена война и да запази разнообразието на природата за поколенията, защото видовете и без война изчезват.

93-метров тунел в планината води до площадка с 3 входа. Металните врати са стегнати в четири пръста лед, а той е заскрежен. Зад тях са трите зали на хранилището Global Seed Vault (трезор за семена от цял свят). Входът е висок 26 м. На огромен прозорец отгоре са налепени изрисувани пирамиди и огледала, а зад тях има прожектори. Те светят, за да се вижда портата отдалече от корабите в Баренцово море. От другата страна са бреговете на Норвегия и Русия. На по-малко от 1000 км на север е полюсът. Официално трезорът е открит на 26 февруари 2008 г. в присъствието на шефа на Еврокомисията Жозе Барозу.

„Хранилището побира 4,5 млн. семенни банки. Засега имаме 490 000, но ООН планира да прибере под покрива семената на всички растения, които са годни за консумация. Целта на семенния Ноев ковчег е основно да запази културите, които изчезват всеки ден, а не да ги спасява от Армагедон.  Той има антиракетна защита и би оцелял при война. Стената зад площадката е конструирана така, че да поеме ударната вълна при взрив. Ще я изтика обратно по тунела навън като бумеранг. Залите за съхранение на семената ще останат незасегнати”, обяснява Ула Вестенген.

Този норвежец е човекът, който само три пъти в годината отваря вратата на хранилището, вкарва кутиите със семена и ги замразява. Той е единственият, който знае кодовете за достъп.

Построяването на хранилището струва 9,1 млн. долара. По информация на World Food Program, организацията на ООН, която храни гладните и онеправданите в Третия свят, парите са изцяло платени от кралство Норвегия. Уговорката е хранилището да е собственост на  Норвегия, но семената да остават притежание на националните семенни банки на всички страни, които ги изпращат в Шпицберген. При нужда целият свят ще ги ползва.

Над 7000 растителни вида са били отглеждани в историята на човечеството. Днес фермерите се занимават с по-малко от 150. А едва 12 зеленчука присъстват в ежедневното ни меню. Всяко растение е източник на генетично многообразие. Например има повече от 100 хиляди вариации на ориза.

Семената се поставят в специални кутии или пакети за съхранение. Ниските температури и ограниченото наличие на кислород спират естествения метаболизъм на семената и ги предпазват от стареене. Вечно замръзналата почва и скали, под които е изкопано хранилището, поддържат жизнеността на семената дори и при липса на ток. Температурата в залите за съхранение е минус 18 градуса. Ако прекъсне електричеството, няма да се “стопли” повече от минус 3,5 – 4 градуса. Дори и глобалното затопляне да продължи със същите темпове, нищо няма да промени естествените температури под земята на Шпицберген.

Евентуално покачване на морското равнище в близките 200 г. също не би засегнало архипелага. Затова и мястото е толкова сполучливо избрано. Другият вариант е бил Гренландия, но тя е отпаднала.

Глобалното хранилище за семена е световно начинание за събиране и систематизиране на информация за растенията и техните гени. За тях експертите по промените в климата смятат, че някой ден ще се окажат по-ценни от злато.

Учени от белгийския град Льовен претърсват света за разновидности на бананите и запазват образци в течен азот, преди да са изчезнали (бананите нямат семена). Във Франция събират колкото се може повече кафени семена.

В Нигерия складират маниока, от която се приготвя местно хлебно ястие. Сега тези усилия са координирани благодарение и на напредналите технологии.

Очаква се климатичните промени да задълбочат т.нар. “стрес в селското стопанство”. Имат се предвид новите болести по растенията, които ще засегнат фермерските райони. Предизвикващите затопляне въглеродни емисии донасят не само по-горещо време, но и причиняват зачестяване на сушите и наводненията.

Три четвърти от биоразнообразието при растенията вече е окончателно загубено за последните 100 г., сочат данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). 80% от видовете царевица, отглеждани преди 1930 г., са заминали. В САЩ 94 на сто от видовете грах отдавна ги няма.

инфо: hobyto.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook