Преподобна Стойна лекува от мистериозни икони

Стигнете ли с. Катунци, високо горе над Петрич и Мелник, значи сте на малко километри от светата обител на необикновената монахиня и лечителка преподобна Стойна в с. Златолист. Казват, името на селището идвало от тютюна, който тук е бил златен някога, носел е прехрана на местното население. Ако трябваше днес да кръщават селото, дали пък нямаше да му сложат Увяхнал лист. Тъжно е там, защото малкото къщи са обхванати от тотална разруха, а в по-читавите живеят всичко на всичко седем човека (по опис и книга). Светата обител носи името на храма „Свети Георги Победоносец” (12-и век според местните „историци”), там е и нейният гроб, в който е погребана през 1933 г.

Преди опиянението от ударната доза манастирска тишина предстои мила среща с баби търговки, наклякали около буркани с мед и пластмасови бутилки бяло и червено местно вино. Едната се е докарала с яркочервена фланелка с реклама на известна верига супермаркети. При нея буркана липов мед е за 10 лв., два литра истинско вино „от грозде” е 6 лв. Има и кафене със закачливата табела „Синдиката”. Малко е, но предлага хубаво кафе на сянка и лимонада със сламка.

Входът за храма „Свети Георги” е безплатен, няма спиращи бариери. От сутринта бяха минали два рейса с еднодневни туристи, сварихме само две-три коли с общо десетина човека от разни краища на България.

В пристроената манастирска част с обширен двор, днес допълнена с малко кокетно хотелче наистина цари монашеска тишина. Чува се само жуженето на пръскачката в градината, която полива тучната трева и росните градински китки.

Хотелчето си беше парекселанс изненада и бонус. Беличката двуетажна сграда с един брой слънчев панел за бойлера разполага със стаи от по три и четири легла. На легло за нощ се плаща само 10 лв. – нечувана евтиния в 21-ви век, без закуска обаче. Храна и без друго всеки си носи, за да се подкрепи. Затова има чудесен навес с доволно дълги маси. В дъното зад огромния стар чинар има обособен кът с барбекю за любителите на скарата и манастирските мръвки на тиферич.

Този туристически преход е един от духовните маршрути, който припомня и за баба Ванга, нейната нечовешка сила в предсказанията, и човешка доброта. Монахинята Стойна, родом от село Хазнатар, Серско, е била позната лечителка преди нея, изцерявала е душевни и физически страдания. Наричали са я майка и пророчица, притежавала е пророческа сила, била е една необикновена жена. И днес се знае, че тя още помага от многото икони в храма. От уста на уста се носи как жена прогледнала, а дете с тежка болест на костите проходило.

Под навеса към храма седи едър мъж, както се казва, в разцвета на силите. Заговарям го. Името му е Пантелей Тенев, от Петрич е и е уредник тук. Назначен е на служба от Светия синод, но го е срам да каже за колко пари работи като „момче за всичко”. Докато дърпа от цигарата, се хвали, че баба Ванга го е кръщавала.

Родил се е с името си, на самия празник. Като ученик чантата му е била пълна с хубави шоколади. Разказва ми, че Ванга имала цяла стая с такива лакомства. Нали сърби и македонци са ходили при нея да помага. А техните шоколади са известни и вкусни. „Бях таксиметров шофьор, камион съм карал”, разказва Пантелей. „По едно време карах дини и пъпеши. Леля Ванга много ги обичаше. Та от курс все заделях по нещо за нея и й го носех. Много беше доволна.” Когато е водил хора при Ванга, никога не го е връщала. „Усещаше ме отдалеч. Пращаше човек да ме извика заедно с хората, които водех. Думите й бяха „кажете на оня гръмогласнийо на портата да влезе при мен.”

За църквата „Свети Георги” и Стойна е готов да разказва и показва всичко. Праща ни първо да си купим по свещ. Влизаме в малка бяла стаичка. Всичко е на самообслужване. Има свещи от 0.20, 0.50 лв., тамян от 0.60 лв., книжка с житието на преподобна Стойна за 2.00 лв., иконки по 3.00 лв. Даже се предлагат шишета с минерална вода „Преподобна Стойна” от минералния извор и цеха, който срещнахме по пътя по-надолу. Пак Пантелей ни каза, че водата в туби от по 20 л от Солун с кораби отивала право за Китай.

Вратата към старинния храм „Свети Георги” е стара. Навеждаш се ниско и потъваш надолу по пет-шест стръмни каменни стъпала. Чува се песента на църковен хор, но не на живо, а от малък касетофон на един стол. Църквата е добре осветена от стъклен купол. Вляво от олтара е онази прочутата иконопис с човека овен. Пред олтара откривам целебната каменна плоча с двуглавия Цариградски орел. Разбира се, това не е оригиналът. Онзи е бил откраднат преди години. Така казват. Но и настоящата помага. Трябва да се стъпи с двата крака и наум да се изрече съкровеното пожелание. Ръбовете около плочата са запълнени със стотинки. Навсякъде из църквата има панички, в които хората оставят по нещичко пред светците. Дясната част от иконописа е окаяна. Стените са опушени и черни, трудно се различават изображенията. Зад масивната стара врата при входа има няколко малки стенописа. Те изобразяват Блудницата. На едната тя се е излегнала по гръб, но на другата Дяволът я е впрегнал в рало и с остен я кара да тегли и оре нивата. Разбира се, всичко е остаряло във времето, трудно разпознаваемо вече. На храма изглежда е нужна незабавна вътрешна реставрация.

Иде ред да надникна в малката стаичка, в която е живяла преподобна Стойна, докато е служила тук. Тя е на втория църковен етаж. Скърцаща дървена стълба ме отвежда на мястото, където обикновено пее църковният хор. Но то е преобразено. По пода и навред има поставени икони и тежки дарове (черги, халища, един нов кожух) за светицата. Някой се е опитвал да я рисува и готовият портрет е носил като подарък в храма. На една рисунка Преподобната е изобразена като скелет, като Смъртта.

Ето я и Голата жена. Това е уникален иконопис, който може да се види само тук. Представлява гола до кръста жена, която с изписан на лицето страх е паднала на колене. Рисунката е била скандал за своята епоха, да не говорим, че е иконописвана вътре в самия храм.

В тесноватата стаичка на Стойна се влиза бос. Два ръкописни надписа предупреждават за това. Вътре е светло като ден и много чисто. Леглото й е покрито с дебело халище, по него има положени детски кукли и нови чорапки с етикети. На един пирон са сложени ластичета за коса. Тук родителите се молят за здравето и изцелението на своите деца. Някои са идвали, когато рожбите са били много или неизлечимо болни. Търсели са помощта на преподобна Стойна и тя им е пращала здраве.

Дървеният таван на одаята е като олтар на сбъднати и несбъднати човешки болки и желания. В широките греди като в „пощенска кутия” човешки ръце са подпъхнали сгънати листчета с молба и молитва, поставили са малки детски снимки. Надежда има сбрана в тази стаичка.

Казват, че Стойна много е помагала, продължава да помага и днес от многобройните икони. Затова и всеки човек пристъпва прага й с ново листче в ръка и му търси място, за да бъде изпълнено единственото желание – да има здраве.

Отвън пред стаичката човек може още да пообщува с преподобната. Две малки масички с икони с нейния лик предлагат тетрадки с твърди корици и химикалки. Сядаш и започваш да пишеш писмо с молба до нея. Всичко можеш да й кажеш, да я помолиш и това ще си остане само между вас двамата. Но молбата ще бъде чута и изпълнена. Това е поверието, а без вяра сме за никъде в този свят.

В двора на храма, на сенчесто закътано място, е гробът й – една стара могила с нейния скромен лик и един голям паметник от хубав черен мрамор. Детски играчки, малки обувчици и чорапки стоят и там. По клоните на съседното дърво висят вързани мартеници, шалове, чорапи.
Време е, ритуално и за здраве, според старата българска традиция да се полюлеем на люлка. Те са три и са вързани на стария 1300-годишен чинар в двора. История и природа в едно. Сядаш и олекваш, ставаш въздушен от люлеенето. Тогава съзираш в голямата хралупа на дървото още листчета и още монети. И си казваш, че и чинарът е олтар като всичко останало тук.

инфо: novinar.bg

Вижте още: 

МЕСТА В БЪЛГАРИЯ, ЗА КОИТО СЕ СЧИТА, ЧЕ СБЪДВАТ ЖЕЛАНИЯ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook