Интересни факти от днес, 20 март

гилотина

1792 г. законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. Устройството се състои от висока отвесна рамка, на която е окачено дълго и тежко острие. Любопитен факт е, че, когато е инсталирана на Гревския площад в Париж, тя носи поетичното название „луизетка”.

1413 г. Хенри V става крал на Англия. Официалната коронация е проведена на 9 април, а първата задача пред новия крал била да се справи с вътрешната несигурност в страната. След коронацията си той възстановил някои от изпадналите в немилост благородници и успял да умиротвори броженията сред своите поданици.

Хенри въвел английския като основен език на администрацията. Любопитен факт е, че той е първият крал на Англия, който води личната си кореспонденция на английски език.

Възползвайки се от благоприятната обстановка у дома, Хенри обвинил французите, че финансирали уелските бунтовници и нахлул във Франция. Още в първото голямо сражение, Хенри и неговата малка армия, успели да разбият противника при Азинкур.

Императорът на Германия Сигизмунд се опитал да сдобри французи и англичани, като го посъветвал да смекчи претенциите си към Франция. Хенри обаче бил твърдо решен да продължи войната, докато не получи желаната победа – короната на Франция. И в крайна сметка, императорът признал неговите претенции.

През 1417 г. започва поредната кампания на Хенри, която довела през 1420 г. до договора от Троа. Той предлага брак на Катрин дьо Валоа, искайки като зестра старите владения на Плантагенетите – Нормандия и Анжу. Шарл VI обаче отказва и Хенри възобновява Стогодишната война.

В крайна сметка с договора в Троа през 1420 г. Шарл VI дава ръката на Катрин на Хенри и кара дофина Шарл да признае Хенри за наследник на френската корона. Така, ако Хенри бе надживял Шарл VI, щеше да е крал на Англия и Франция. Хенри обаче остарява преждевременно.

Последната му кампания започва през 1421 г. когато отново нахлува във Франция. По време на обсадата на Мо, заболява от дизентерия и умира на 31 август 1422 г.

1792 г. законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. Устройството се състои от висока отвесна рамка, на която е окачено дълго и тежко острие. Любопитен факт е, че, когато е инсталирана на Гревския площад в Париж, тя носи поетичното название „луизетка”.

Преди да бъде създадена гилотината има сведения за използване на други подобни устройства за изпълнение на смъртни присъди. Такива се „Бесилото от Халифакс”, за което най-ранните споменавания са от 1286 г. и т.нар. „Шотландска девица”, чието първо документирано използване е от 1307 г. в Ирландия. Данни за подобни средства има също и в Италия и Швейцария, датиращи от 15 в. Но въпреки това, французите са смятани за създатели на гилотината и те са първата нация, която я използва като стандартно средство за екзекуции.

През 1791 г., когато Френската революция напредва, Националната Асамблея, по предложение на нейния член Жозеф-Игнаций Гилотин, приема нов метод, който да бъде използван върху всички осъдени хора, без оглед на социалното им положение.

Интересите на асамблеята довели до идеята, че главната цел на наказанието се свързва и състои в това да се отнеме живот, а не да се причини физическа болка.
Формирана била комисия, ръководена от Антоан Луи, лекар на краля и на секретаря на Хирургическата академия. Жозеф-Игнаций Гилотин, професор по анатомия, също бил член на комитета.

При създаването на гилотината, този комитет се повлиял от съществуващите вече подобни приспособления. Различното при новото „изобретение” било, че при него се използва сърповидно острие и шина, която да придържа неподвижен врата на осъдения.

Любопитен факт е, че на практика не Гилотен е изобретател на… гилотината. Дизайнер на планираното устройство е офицер от Страсбург, чието име не е известно. Изработката пък е възложена на немския инженер и производител на клавесини Тобиас Шмидт. Упътван от Гилотен, Шмидт изготвил прототип на апарата. Негова идея било закрепването на острието да бъде под наклон от 45 градуса. Първите опити с новото устройство са направени с овце.

Първият публично екзекутиран човек пък бил разбойникът Никола Жак Пелет. Година по-късно чрез гилотината бил отнет омъртвен и сваленият от власт монарх на Франция Людовик VI.

Morkadis

Любопитен факт е, че основната причина за успеха на гилотината е убеждението, че тя… е хуманна форма на екзекуция, противопоставяща се на методите, използвани в предреволюционна Франция. Съгласно тях членове на аристокрацията са обезглавявани с меч или брадва – смърт, която можело да отнеме минути или повече.

След това гилотината става единственото легално средство за екзекуции във Франция, до отменянето на смъртното наказание на 9 октомври 1981 г. За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., по време на президента Жискар д’Естен.

1815 г. след като бяга от остров Елба, Наполеон влиза в Париж и поставя начало на управлението си – „Стоте дни”. В този ден 1100 войници дебаркирали на френския бряг в малкото заливче Жуан. Гарнизонът на залива радостно приветствал Наполеон. По пътя от Гренобъл до Париж военните гарнизони преминавали на страната на Наполеон.

Любопитен факт е, че стилът на съобщенията на парижкия печат за движението на Наполеон към столицата се изменял съответно с приближаването на императора към Париж. Така например първото известие гласяло: „Корсиканското чудовище дебаркира в залива Жуан”. Следващото известие: „Людоедът се приближава към Грас”, по-нататък – „Узурпаторът влезе в Гренобъл”, а след няколко дни – „Бонапарт завзе Лион”. След това се появило „Наполеон се приближава към Фонтенбло” и най-после „Негово императорско величество се очаква днес в своя верен Париж”.

Наполеон започнал новия поход с нахлуване в Белгия. На 18 юни 1815 г. в сражението при Ватерлоо (недалеч от Брюксел) войските на седмата коалиция разгромили армията на Наполеон. Това било резултат от окончателното изтощаване на силите и военните резерви на Франция, докато армиите на европейските страни били още много силни.

На 22 юни Наполеон за втори път се отрекъл от престола в полза на своя син. „Стоте дни” на второто му царстване свършили. Наполеон бил принуден да се предаде на англичаните и бил заточен на остров Света Елена, където на 5 май 1821 г. починал.

Любопитен факт е, че символиката на „100-те дни управление” води началото си именно от опита на Наполеон да си върне трона и империята през 1815 г. Оттогава изразът 100 дни, макар и с „обратно броене”, става символ на времето, което се дава като срок за това, дали властимащите са способни да се справят с предизвикателствата на управлението.

1852 г. е публикуван романът „Чичо Томовата колиба”. Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850 г.), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници.

Произведението съществено повлиява на отношението към афроамериканците и робството в САЩ. Романът е преведен на 37 езика и само за пет години от него са продадени половин милион бройки. Моментът съвпада и с лична трагедия за авторката – смъртта на едно от децата й от холера.

Първоначално книгата е публикувана в подлистник в „Национална ера” – вестник, ангажиран с борбата срещу робството.

Идеята за романа „Чичо Томовата колиба” осенява Хариет Бичър Стоу по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. По-късно самата тя споделя, че романът е вдъхновен и написан от Бог.

В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до Американската гражданска война (1861-1865), с която се премахва – поне на хартия – робството на цветнокожите в Америка.

Любопитен факт е, че през март 1996 г. властите в окръг Монтгомъри, щата Мериленд, платиха 1 млн. долара за едноетажна къща с паянтова пристройка, която историците уверяват, че е … Чичо Томовата колиба. Според скспертите именно този имот се споменава в мемоарите на Джозиах Хенсън, станал прототип на главния герой на романа на Хариет Бичър Стоу в  прословутия й роман.

През 18-19 в. къщата е била част от централното имение на обширна тютюнева плантация, а пристройката служела за кухня. Тя също била и спалня за робите, работещи в имота.

1854 г. в САЩ е основана Републиканската партия. Това е една от двете основни политически партии (заедно с Демократическата партия) в САЩ. Политическата платформа на партията отразява американския консерватизъм в американския политически спектър и се смята за център-дясно, в противоположност на Демократите от център-ляво.

Републиканската партия е създадена на основата на коалиции от промишлено-търговската буржоазия от североизточните щати и други социални слоеве, борещи се за ликвидиране на политическата власт на робовладелската олигархия от Юга. Борбата между Републиканската партия и Демократическата партия отразява противоречията между развиващия се на Север капитал и робовладелската система на Юга.

Централният клуб на Националния комитет на партията се намира във Вашингтон. Републиканската партия е член на Международния демократичен съюз. Символ на републиканците е слонът, намек за мощта и силата им.

1890 г. Ото фон Бисмарк престава да е канцлер на Германия. Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен е известен и с прозвището „Железният канцлер”.

След обединението на Германия той е райхсканцлер от 1871 до 1890 г. По време на управлението си Бисмарк, за разлика от повечето Велики сили през 19 в., не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези си възгледи е отстранен от канцлерския пост.

През 1881 г. Бисмарк заявява, че „дотогава, докато той е канцлер, Германия няма да има никаква колониална политика”. Въпреки това в периода 1884-1885 г. са създадени германски колонии в Югозападна и Източна Африка, в Того и Камерун, Нова Гвинея, на архипелага Бисмарк, Соломоновите и Маршаловите острови. Колониализмът сближава Германия с вечния й съперник Франция, но създава напрежение в отношенията с Англия.


По времето на Бисмарк, към колониите отива едва 0,1% от износа – горе-долу колкото е и вноса от колониите в Германия. Бисмарк счита, че поддържането на колонии е доста скъпо, както в икономически план, така и в политически, доколкото те винаги се явяват източник на неочаквани и тежки усложнения. Колониите, според него, отвличат ресурси и сили от решаването на настоящите вътрешни проблеми.

В определени моменти, Бисмарк демонстрира привързаност към колониалните въпроси, но това е политически ход – например, по времето на предизборната кампания през 1884 г., когато е обвиняван в липса на патриотизъм. Канцлерът е наясно, че ключов проблем за безопасността на страната са нормалните отношения с Англия. През 1890 г., той разменя с Англия Занзибар за остров Хелголанд, станал по-късно форпост на германския флот в световния океан.

През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира устойчиво консервативно мнозинство в Райхстага, което получава прозвището „Картела”. На вълната на шовинистичната истерия и заплахата от война с Франция, избирателите решават да се сплотят около канцлера. Това му дава възможност да прокара през Райхстага закон за седемгодишен срок на военната служба.

На 15 юни 1888 г. тронът на империята е зает от младия Вилхелм II. През 1890 г. неразумният млад император уволнява Бисмарк, отказвайки да управлява под сянката на една толкова изпъкваща фигура.

75-годишният Бисмарк получава почетната титла херцог и званието генерал-полковник от кавалерията. Въпреки това той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага, цяла Германия отпразнува 80-годишнината му, а също така взима участие в коронацията на руския цар Николай II. През 1898 г. здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на 30 юли Бисмарк умира в имението си във Фридрихсру край Аумюле на 84-годишна възраст.

Любопитен факт е, че Бисмарк, в качеството си на канцлер на Германската империя, е главен подбудител и застъпник за освобождението на България, домакин на Берлинския конгрес и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. Берлински договор.

1914 г. в Кънектикът за пръв път се провежда международен шампионат по фигурно пързаляне. Всъщност като вид спорт фигурното пързаляне се оформя официално през 1868 г., утвърден на първият конгрес на кънкьорите в Америка, а през 1871 г. и във Виена. Отначало то било индивидуално и само за мъже.

Векове преди това кънките били познати – през 14-15 в. били основно средство за предвижване в Холандия. Така там се зародило кънки-бягането. Малко по-късно пързалянето с кънки се появило и във Франция.

В началото на 19 в. холандски емигранти пренесли кънките в Америка и малко по-късно жителите на Ню Йорк създали свой кънки-клуб и започнали да провеждат шампионати по пързаляне. Първият модел на фигурни кънки бил конструиран от американеца Джексън Хейн.

През 1881 г. във Виена се провело първото в света международно състезание по фигурно пързаляне, включващо три вида пързаляне – задължителни фигури, волни съчетания и специални фигури. Първото място било заето от представител на Виена. Малко по-късно през 1891 г. във Виена се състояли и първите демонстрации на пързаляне на спортни двойки. Година по-късно в Холандия бил създаден първият международен съюз на кънкобегачите. Съюзът утвърдил първите международни правила по фигурно пързаляне.

През 1896 г. в Петербург се провело първото официално първенство по фигурно пързаляне. Състезанието се провело в Юсуповската градина. В него вземат участие само мъже-фигуристи, а първият световен шампион станал немският фигурист Х. Фухс.

Фигурното пързаляне на жени започнало малко по-късно – първото световно първенство за жени било проведено през 1906 г. в швейцарския курорт Давос. Победила англичанката М. Сайерс. Спортните двойки на световни първенства за първи път стартират през 1908 г. в Петербург. Победители стават немските фигуристи А. Хюблер и Х. Бургер. През 1948 г. се появяват танците на лед като отделен вид от фигурното пързаляне и през 1952 г. са включени в програмата на европейските и световни първенства.

През този период фигурното пързаляне завоюва голяма популярност и Международния олимпийски комитет го включва в програмата на олимпийските игри през 1908 г. в Лондон. Тогава все още не са се провеждали зимни олимпиади и фигуристите трябвало да участват заедно със представителите на летните видове спорт. По време на турнира в Лондон влиза в експлоатация първата пързалка в света с изкуствен лед. Тогава Русия получава своето първо олимпийско злато в областта на кънки-спорта, завоювано от Николай Панин за специална програма за рисуване на специални фигури на леда.

От 1924 г. фигурното пързаляне неизменно присъства във Зимните олимпийски игри.

1916 г. Албърт Айнщайн публикува своята Теория на относителността. Всъщност по-често споменаваната дата, когато се заговори за „Общата теория на относителността” е 2 декември 1915 г. По това време той е гостуващ преподавател в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

Теорията на относителността се дели на две части – специална и обща. Специалната постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Теорията се онагледява с т.нар. „парадокс на близнаците”.

Най-известният резултат от теорията на специалната относителност е равенството E=mc2. С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно – когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност. Формулировката на тази теория бива публикувана през 1905 г.

Това е следният въображаем опит – единият  близнак остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Той отлита с кораб, който се движи със скоростта на светлината. След една година, когато астронавтът се завръща на Земята, се оказва, че неговият брат близнак, който е останал на Земята, би бил значително по-възрастен. Въображаемият опит се базира на сложни математически доказателства.

Общата теория обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки.

Освен Теорията на относителността Айнщайн публикува общо над 50 научни труда, както и множество книги и статии на религиозна и философска тематика. Най-известната му книга е „Светът такъв, какъвто го виждам”.

1969 г. в Гибралтар Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак. Любопитен факт е, че от мнозина Йоко – авангардна певица и представителка на изобразителното изкуство, е обвинявана за разпада на „Бийтълс”. Бракът й с Джон Ленън е нейният трети и неговият втори.

За първи път Джон Ленън и Йоко Оно се срещат през 1966 г. на нейна изложба в Лондон. Той е впечатлен от позитивизма и чувството за хумор на нейното изкуство, особено стълбата, която води до платно, на което с лупа може да се прочете „Да”.

Години по-късно Джон Ленън твърди, че ако думата е била „Не”, най-вероятно е нямало да го впечатли толкова много.

Самата Йоко Оно споделя по-късно, че по това време не е знаела кой е Джон Ленън и „Бийтълс”, но се е заинтересувала от тяхната музика. През 2011 г. по повод 42-годишнина от сватбата им небето над Исландия беше осветено от кулата „Imagine Peace Tower”. Кулата беше открита от Йоко година по-рано в памет на музиканта.

1974 г. ЦСКА побеждава Байерн (Мюнхен) с 2:1 в 1/4-финал-реванш за КЕШ.Първият мач „червените” губят като гости с 1:4 и отпадат от надпреварата. Головете в София пред 70 000 зрители на Националния стадион „Васил Левски” вкарват Божил Колев от дузпа в 41-ата минута и Георги Денев в 48-ата минута.

В състава на баварците са Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Герд Мюлер и Ули Хьонес. Три месеца по-късно немците печелят КЕШ за първи път в историята си след успех над Атлетико (Мадрид).

През сезон 1973/74 ЦСКА отстранява на 1/16-финалите Сваровски Вакер (Австрия) след две победи – 3:0 у дома и 1:0 като гост. На 1/8-финалите „червените” постигат един от най-великите си успехи, след като отстраняват актуалния носител на КЕШ Аякс след 0:1 като гост и 2:0 в София след продължения.

1974 г. е извършено въоръжено нападение срещу британската принцеса Ан. Същата вечер 23-годишната принцеса Ан, дъщеря на кралица Елизабет ІІ, и нейния съпруг капитан Марк Филипс, се връщат в Бъкингамския дворец след прожекция на документален филм за дейността на благотворителна организация, чиято покровителка е принцесата.

Те пътуват с кола с шофьор и охрана. Неочаквано ги изпреварва някаква кола и рязко спирайки пред тях, препречва улицата. Шофьорът изскача от колата и открива стрелба по лимузината. Ранени са шофьорът на принцесата и един охранител.

Дежурещият наблизо полицай Майкъл Хилз чува стрелбата, веднага се отправя към мястото на произшествието и е ранен от престъпника. Журналистът Брайън Макконъл, пътуващ в такси след кралската лимузина, изскача от колата и се опитва да хване терориста за ръката, но той стреля в упор и се скрива в парка.

Скоро полицията изолира целия район. Престъпникът е заловен и откаран в полицейския участък, където е установена самоличността му: 26-годишният безработен Ян Бол.

Изплашените до смърт, но невредими съпрузи са откарани в Бъкингамския дворец. Принцесата веднага прави кратко изявление: „Благодарим на Бога, че ни помогна да останем невредими. Ние се безпокоим за живота на ранените, включително нашия шофьор господин Календер и инспектор Битон”.

Сутринта на 21 март Ян Бол застава пред съда. Предявено му е обвинение в опит за убийство на инспектор Джеймс Битон. Но скоро на съда става ясно, че пред тях е човек не на себе си.

Нещата се заплитат още повече на следващото утро, когато в Бъкингамския дворец е получено писмо, изпратено на 21 март, когато Ян Бол вече е арестуван.

В писмото се казва: „От името на революционното движение на марксистко-ленинските активисти… аз поемам върху себе си отговорността за скорошното нападение на член на кралското семейство. Това е само начало на нашата кампания, в следващите месеци тя ще бъде продължена… Да живее революцията!”.

Естествено е да се предположи,че Ян Бол е марионетка в ръцете на някаква лявоекстремистка организация. По късно полицията отхвърля тази версия. По-скоро екстремисти използват действията на смахнатия, опитвайки се да спечелят за себе си Херостратова слава.

1987 г. САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН. Първите данни за СПИН са изнесени в доклад на Центъра за контрол и профилактика на инфекциозните заболявания на САЩ.

На 5 юни центърът със седалище в Атланта разкрива, че петима хомосексуалисти имат пневмония, от която дотогава боледуват само пациенти с много понижен имунитет. Месец по-късно центърът съобщава за рядък вид рак на кожата при 26 хомосексуалисти.

През 1982 г. болестта е наречена Синдром на придобитата имунна недостатъчност или СПИН. Установено е, че тя се предава по полов път, но и по кръвен, чрез майчиното мляко и чрез вагинални секрети.

В периода 1983-1984 г. проф. Люк Монтание, Франсоаз Баре-Синуси и Жан Клод Шерман от Института „Пастьор” изолират вируса на СПИН, като го наричат LAV (Lymphadenopathy associated virus). Година по-късно в САЩ проф. Робърт Гало обявява, че е изолирал вирус, който се оказва същият.

През 1986 г. е изготвено е първото лекарство, азидовудин (AZT), което забавя развитието на вируса, но не го ликвидира. През декември същата година са регистрирани 4500 случая на СПИН в Европа, което представлява годишно увеличение с 124 на сто.

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум.

Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел – просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други – с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония.

Членовете на Аум се считат за част от японския елит – завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит – естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.