Тайната на древната неръждаема метална колона

В индийската столица Делхи, на площада до Кутб Минар, стърчи желязна колона, известна повече като Делхийския стълб. Наричат я едно от чудесата на света, тъй като за хиляда и петстотин години тя не се е покрила с ръжда. Този факт се явява повод за многобройни хипотези – както научни, така и фантастични.

Колона от чисто желязо

Известно е, че това съоръжение е издигнато през 415 година в памет на Чандрагупта II, император от династията на Гуптите, починал през 413 година. На стълба има надпис на санскрит: „Цар Чандра, прекрасен като пълната луна, достигна най-висша власт в този свят и издигна колоната в чест на бог Вишну“.

Но колоната невинаги е стояла на това място. Първоначално тя се намирала в източната част на страната, пред храма на Вишну, и била увенчана с изображение на Геруда – свещената птица, с която се придвижвал бог Вишну… И чак през 1050 година стълбът бил преместен в Делхи. Вероятно задачата се оказала трудна – теглото на железния колос, по различни оценки, е 6,5–6,8 тона. В долната част нейният диаметър е 48,5 сантиметра, а при върха се стеснява до 30 сантиметра. Височината на съоръжението е 7 метра и 21 сантиметра, почти колкото триетажна къща.

Но най-главното – съдържанието на чисто желязо в Делхийския стълб е 99,72 процента. Примесите в него са само 0,28 процента.

Повърхността на стълба изглежда черно-сива. Отделни петънца от корозия върху нея са едва различими. Защо колоната не ръждавее? И още повече в Индия, където цяло лято, в периода от юни до септември, се леят мусонни дъждове. Мнозина биха искали да разберат отговора на този въпрос.

Версии – научни и не съвсем

Екскурзоводите понякога разказват, че прочутата колона е направена от неръждаема стомана. Впрочем навремето индийският учен Чедари е провел анализ на нейния състав, установил, че тя не съдържа елементи, които повишават корозионната устойчивост. А и по какъв начин е било получено толкова чисто желязо, след като днес то се получава само чрез сложни металургични процеси?

Разбира се, съществуват версии, че колоната на Чандрагупта е била издигната всъщност от атлантите или извънземните… Изглежда, доста по-правдоподобно изглежда хипотезата, че стълбът е отлят от „небесен камък“ – паднал на земята железен метеорит. Добре, но по какъв начин древните индийци са успели да отлеят или изковат колоса с маса почти седем тона, тъй като не са имали съвременни технологии? И после, падането на метеорит с такива размери би довело до значителни разрушения, а източниците нищо не казват за подобно събитие…

В последно време се изразяват съмнения, че колоната е отлята от цяло парче желязо. Редица експерти твърдят, че тя е изкована от отделни части, получени чрез нагряване на руда, с маса около 36 килограма всяка.

Доказателство за последната версия били ясно видимите на повърхността на изделието следи от удари и линии на заваряване, а също така и малкото съдържание на сяра в него (за топенето на желязната руда се използвали дървени въглища).

Наследство от железния век

Доста авторитетно тук се явява мнението на председателя на Националния комитет по история на Индия д-р Субарауапа. Той смята, че надписът на колоната може да свидетелства само за времето на нейното издигане до храма на Вишну, а не за датата на нейната изработка. Така че тя може да е била изработена и преди V век.

Х в. пр.н.е. се ознаменува като начало на „великата желязна епоха“ в Индия, продължила повече от хилядолетие. Както гласят хрониките от този период, владетелят на едно от индийските царства дори поднесъл в дар на Александър Македонски при един от походите му сто таланти (250 килограма) стомана. В онези времена стоманата се ценяла много по-високо, отколкото сега.

Именно в Южна Индия се изработвали железни оръдия за обработка на камъни, които били прилагани при строителството на египетските пирамиди. Възможно е за изработването на колоната да е приложен метод от праховата металургия – желязото се стривало на прах, след това се пресявало и нагрявало до червено, а после се оформяло с чук.

През ХХ век нееднократно са изказвани хипотези, че тайната на неръждаемата колона е скрита не в самото желязо, а именно в примесите, които в Делфийския стълб са толкова малко. Проби на метала са вземани през 1912, 1945 и 1961 година. Установено било, че съдържанието на фосфор в тях е пет пъти по-високо, отколкото в образците на съвременната стомана, но концентрацията на манган и сяра е съществено по-ниска.

А най-интересното е, че взетите от колоната образци бързо поръждавели и не демонстрирали никаква устойчивост на корозия. Което е още едно доказателство за непостижими от науката „чудеса“.

инфо: drevnite.com

Вижте още:

• МИСТЕРИОЗНИТЕ ДРЕВНИ „КОФУНИ“ В ЯПОНИЯ
• МАКХУНИК: ДРЕВНИЯТ ГРАД НА ДЖУДЖЕТА
• ДРЕВНИ ЧОВЕЦИ ВОДЕЛИ ЯДРЕНИ ВОЙНИ ПРЕДИ 25 000 ГОДИНИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook