В края на Втората световна война: Деца воюват срещу деца

През 1945 г. в края на Втората световна война след ожесточените сражения както в Третия райх, така и в Съветска Русия цели набори военнослужещи са буквално заличени. Затова за финалните схватки на Източния фронт тоталитарните режими не се свенят да използват деца войници.

Последният документален филм с Адолф Хитлер показва как пред бункера си на Потсдамер плац той награждава момчета от Хитлерюгенд, бранещи Берлин. Името на 12-годишното момче от популярната кинохроника е Алфред Чех.

Според кинохрониката то спасява 12 ранени войници под обстрела на съветската артилерия и в допълнение разкрива съветски шпионин в Опелн – за това фюрерът му дава Железен кръст, I степен. Други две момчета от този филм също получават Железен кръст, I степен, а останалите – Железен кръст, II степен.

Но действителността е много по-различна от представяното в нацистката пропаганда. Най-фрапиращ е случаят с 12-годишните момчета от Хитлеровата младеж, изпратени в Берлин на сигурна смърт само за да спечелят няколко часа, през които нацистките престъпници да могат да избягат.

Всъщност още през есента на 1944 г. се събират максимален брой момчета и им се дава задачата да прокопават противотанкови и защитни ровове около немските градове с надеждата те да послужат за забавянето или спирането на съветските и съюзническите войски. Момчетата от “Хитлерюгенд” изкопават окопи дълги стотици мили из целия източен и западен фронт.

На 3 март 1945 г. началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Вилхелм Кайтел обявява мобилизация на всички лица от мъжки пол, родени през 1929 г. и по-рано. Тези момчета са включени в специални противотанкови бригади на Фолкщурма – опълчението в близост до застрашени германски градове. До края на март тези момчешки поделения вече са натрупали сериозен боен опит.

„Ето кои са те – пише в дневника си командирът на “Хитлерюгенд” във Виена Ринглер в своя дневник на 28 март – Вили с изкуствения крак, Хуберт с простреляното бедро, Ханс със счупения крак, Шорши с протеза и бинтована глава, Карл с празния си ръкав и всички останали, които са почти така или вече са се възстановили.”

Нацистите бързат да дадат войнишки статус на децата в новосъздадените батальони – тяхната отколешна мечта, за да могат те да попаднат под защитата на Женевската конвенция. Но на практика особено спрямо подрастващите тя изобщо не се спазва. Съветските танкисти лесно намират създадените землянки и бързат да се завъртят отгоре им с танковете, за да ги смачкат под веригите.

Съставен изцяло от “Хитлеровата младеж” полк “Франкфурт – Одер” се бие в Бранденбург и се опитва да забави съветското настъпление. В Силезия също действат подобни подразделения. Едно от тях, наречено Regimentsgruppe Hitlerjugend е в Бреслау. В него разделени в две дружини се бият поне 1000 деца, като най-малко половината от тях загиват.

Един от най-големите подвизи, приписван на малолетните хитлеристи, е на Западния фронт. 12-СС танкова дивизия Hitler Jugend спасява целия фронт за Хитлер и Рундщедт след американския пробив при Авранш през август 1944 г. Военното подразделение, съставено от 16-17 -годишни фанатизирани младежи, успява да попречи на британците и канадците да затворят северния път за бягство. В резултат германските войски в района се измъкват от джоба „Мортен“. Без техните усилия германската отбрана на Запад е щяла да рухне още през 1944 г. Съвсем малка част от момчетата в тази дивизия оцеляват, тъй като накрая са хвърлени и в последната битка за Берлин.

Но разказите, раздухвани от пропагандата за героичната им съпротива, невинаги отговарят на действителността. Според свидетелства на очевидци те се държат по-скоро подобаващо за възрастта си.

Така например очевидец разказва: „Имаше около 80 облечени в униформи момчета, които опитаха да направят засада на колона от съветски танкове и пехота, но нещата се объркаха. Съветите веднага отвърнаха на огъня, убивайки и ранявайки няколко от момчетата. Останалите деца, шокирани от кървавото развитие на акцията, побягнаха, хвърляйки надалеч оръжието си. Някои плачеха истерично и бяха заловени от съветската моторизирана пехота. Руснаците разпитват едно от пленените деца със зареден панцерфауст защо не е стреляло.

“Дойдох само за да бъда с другарите си, иначе мама не ми дава да убивам хора”, отговаря простодушно то.

Все пак много от момчетата на “Хитлерюгенд” се бият като войници в Берлин, Бреслау, Данциг, Кьонингсберг и т.н., изправяйки се срещу напредващите съветски войски само с няколко противотанкови гранатомета в ръце. Така нареченият „съветски парен валяк“, който напредва с по 40 километра на ден, лесно ги прегазва, като последните от тях са разбити в неравностойни ръкопашни схватки.

Жестоката истина е, че никой не проявява милост към децата с оръжие. Напротив – много от тях са убити на място „при опит за бягство“. При това по този начин с тях постъпват не само руснаците, а и американците.

Въпреки това от края на март 1945 г. най-малко 6000 деца са разположени в окопи, бункери и картечни гнезда на различни стратегически места в Берлин и предградията му.

Паметно за историята е участието на 5000 момчета от нацистката младежка организация в битката при моста Пихелсдорф на река Хавел в Берлин. Задачата им е спусната лично от фюрера – да задържат максимално настъпващите части на Червената армия, за да дадат възможност на ХIIІІ-та армия на генерал Венк да се придвижи и да спаси обкръжената столица на райха.

Пет дни след началото на боевете 4500 от тях са мъртви или тежко ранени.

Младите бойци воюват смело и повечето от тях загиват в битката, но от стратегическа гледна точка саможертвата им е абсолютно безсмислена. Вместо да ги атакуват фронтално, съветските войски влизат в града по обходни пътища и обстрелват детското поделение с далекобойните си оръдия.

Що се отнася до частите на генерал Венк, те изобщо не пристигат, защото бързат да отстъпят на югозапад и да се предадат в плен на западните съюзници.

С промити от нацистката идеология умове обаче някои от децата се отбраняват до последния момент. Укрепени в кули из цял Берлин те се сражават отчаяно. Такива са защитниците на Олимпийския стадион и Зоологическата градина. Кулите са бронирани и на практика неуязвими за противниковите оръдия. Дори директният обстрел от 203-милиметровите съветски гаубици не може да ги разруши – над 100 преки оръдейни попадения едвам разрушават една.

А при щурма на Райхстага и Имперската канцелария, съветските части са принудени да слаломират между тях. Някои от укрепленията като кулата в зоопарка остават като анклави дори до 2 май, когато целият град е паднал под съветски контрол и Берлинският гарнизон се е предал.

Много от членовете на тоталитарната младежка организация се включват и в партизанското движение след капитулацията на Германия. При това трябва да се отбележи, че при някои от тях водещ е не фанатизмът, а
желанието да защитят майките и сестрите си, пише американският доктор по философия Ерик Рос в свое изследване.

Самият той евреин, който в детството си е пострадал от нацистите и избягал от Германия, Рос набляга на чисто житейската трагедия на малолетните войници. Ученият описва децата като политическа и морална „табула раза“, които също са жертви на нацисткия режим.

Интересното е, че същото признават и активисти на “Хитлеровата младеж.” Алфонс Хек, който чрез хитлеристката младежка организация едва 17-годишен се издига до банфюрер – чин, еквивалентен на генерал-майорския в армията на САЩ, и е давал заповеди на хиляди други момчета в своята книга „Дете на Хитлер“ също пише:

„Ние пет- и шестгодишните получавахме дневна доза от нацистки инструкции, които поглъщахме така естествено като майчино мляко. Най-младите от нас бяха и най-беззащитни за всичко, с което ни тъпчеха, особено за антисемитизма. За нас в “Хитлеровата младеж” евреите бяха подли и хитри преуспяващи, особено в целта им да замърсяват нашата чиста арийска раса, каквото и да означава това.“

Всъщност измежду най-невинните са главно и дадените жертви, а ръководителите им бързат да се спасяват.

В същото време, докато подчинените му се жертват, на 1 май водачът на “Хитлеровата младеж” Артур Аксман успява да се промъкне между настъпващите войски и да избяга. Заловен е от американците в Бавария през декември 1945 г. През 1949 г. като поддръжник на нацистите той е изправен пред съда. Осъден е на 39 месеца затвор, но веднага е освободен, тъй като се счита, че ги е излежал в ареста до старта на делото. Във връзка с денацификацията му е присъдена и глоба в размер на 24 000 долара, но си я плаща без проблем, тъй като имал успешен бизнес и си живеел безметежно в Западен Берлин. Умира през 1996 г.

Любопитно е, че след като съюзническите власти подреждат информацията за различните немски граждански и военни организации за възрастни и за младежи, те вземат решение относно отговорността на “Хитлерюгенд”. Младежкото движение не е обявено за престъпна организация, въпреки че официално е разпуснато от съюзниците.

С капитулацията на нацистка Германия войната за “Хитлеровата младеж” не свършва.

В различни области радикали се опитват да продължат борбата дълго след окончателната германска капитулация, като част от партизанското движение Верволф – Върколак.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

• ЦРУ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ХИТЛЕР Е ИЗБЯГАЛ В ТЕНЕРИФЕ И НЕ СЕ Е САМОУБИЛ
• ХИТЛЕР ИМАЛ СИН ОТ ФРЕНСКА ДЕВОЙКА
• МАГИЯ, ОКУЛТИЗЪМ И ЕЗОТЕРИКА В СЛУЖБА НА ХИТЛЕР
• СЕКРЕТНИ КАРТИ НА ХИТЛЕР РАЗКРИВАТ ДЪРЖАВА ПОД ЗЕМЯТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook