Детските животи и надежди, погубени в Аушвиц и не само

14-годишната Чеслава Квока е едно от хилядите деца, изживели края на краткия си живот в концентрационен лагер. Тя се появява на идентификационни снимки в архиви на музея на Аушвиц.

Снимките са заснети от Вилхелм Брасе, който също бил затворник в лагера, но по време на постъпването на Чеслава бил назначен да работи като фотограф.

Чеслава постъпва в лагера Аушвиц-Биркенау през декември 1942 г.

заедно с майка си, Катаржина Квока. Двете са обявени за политически затворнички, защото живеели в Замошч – място, предвидено да бъде немска колония.

На една от снимките се забелязва рана на устната на детето. Фотографът си спомня, че то я получава, когато една от служителките в лагера го удря, защото не говори немски език, който никога не е знаело.

Брасе дълги години е преследван от образите на хората, които заснема в Аушвиц

През 2005 г. в документален филм той разказва за Чеслава:

„Беше толкова млада и толкова уплашена. Детето не разбираше защо е там, нито какво му се говори. Затова една от затворничките, назначена като пазач, изкара яда си върху него. Толкова хубаво младо момиче, толкова невинно. Преди да направя снимката, то избърса сълзите си и кръвта от устната си. Ако трябва да бъда честен, почувствах сякаш удариха мен, но нямах право да се намеся. Това щеше да бъде фатално за мен…“.

Чеслава прекарава само три месеца в лагера, преди да бъде убита. Майка ѝ умира по неясни причини месец по-рано. Имената и на двете се намират в списъка на убитите жени затворнички, за които се предполагало, че са част от организирана съпротива в лагера.

Детето умира в Аушвиц 2, известен като Биркенау. Днес то не е забравено, очите му, пълни със скръб и страх, все още могат да бъдат видени – в Музея за възпоменание на жертвите в Аушвиц-Биркенау в изложба, носеща името „Животът на затворниците“.

За жалост Чеслава е само едно от стотици хиляди други деца

Смята се, че до края на Втората световна война над 1 млн. деца стават жертви на нацисткия Холокост. Повечето от оцелелите прекарват месеци и дори години в скривалища – тавани, килери, пещери, гори, манастири, къщурки.

От 216 000 деца от еврейски произход, регистрирани в Аушвиц само 6700 тийнейджъри са избрани за принудителен труд. Останалите са изпратени директно в газовите камери.

Когато лагерът е освободен на 27 януари 1945 г. сред оцелелите 9000 затворници са открити само 451 деца.

Освобождаването на децата обаче не задължително е означавало свобода за тях

Повечето с години чакат родителите им да се завърнат за тях, докато един ден не осъзнаят, че това никога няма да се случи. Най-малките открити оцелели не знаели имената си, произхода си и дори майчиния си език. По-големите пък са видели такива неща, които оставят белег в съзнанията им завинаги.

Такъв е примерът на едно момиче, израснало в концентрационен лагер. Не се знае много за нея и историята ѝ – само че е израснала в лагер и че се казва Теречка. Когато след войната е помолена да направи картина на дома си, тя рисува това:

Мистерия е какво представляват драсканиците. Може само да се предполага дали са изображение на хаоса или пък ярко останалата в съзнанието бодлива тел. Едно със сигурност е ясно – нейната картина показва, че влезеш ли в концентрационен лагер, дори и да оцелееш, поне една част от теб умира.

инфо: vesti.bg

Вижте още:

10 от най-злите нацисти, за които вероятно не сте чували

Тайната нацистка База-211 на Антарктида

Психологът от концлагера

Жестоките експерименти на нацистите върху живи хора

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук