Една от най-големите мистерии у нас: Глухите камъни в Родопите и къде отива звукът

Снимка: bg.wikipedia.org

Причудливата местност се намира близо до пътя Любимец-Ивайловград, на хребет, на около 550 м надморска височина

Чувствам се като в звукозаписно студио! Това развълнувано извикал прочут бас от Женевската опера, който бил поканен от археолози да посети едно от мистичните места в Източните Родопи – Глухите камъни, и да изпее една ария. Това е единственото място, на което няма ехо. Тракийското светилище е обект на проучвания повече от 40 години, но продължава да крие голяма част от своите тайни. Една от тях е – къде отива звукът?

Причудливата местност се намира близо до пътя Любимец-Ивайловград, на хребет, на около 550 м надморска височина. На приказното панорамно място се извисяват 30-метрови скални блокове.

Около тях има издълбани 459 ниши в скалите в различни форми, като преобладаващите са трапецовидните. В скалния комплекс има две гробници, изсечени в последната скала, а вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала водеща към голяма щерна (предназначена за събиране и съхраняване на вода) отгоре на скалата.

Нишите са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Има две версии за предназначението им – за погребения или за ритуали. Някои смятат, че в тях са били полагани урните на знатните траки, а други – че са правени от млади траки, достигнали воинска възраст. Те поставяли в тях дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята- майка.

Смята се, че светилището е възникнало през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр.Хр.), а после е било използвано последователно през Античността и Средновековието, но вече с други ритуали.

Преди няколко години на една от скалите в комплекса бе открит уникален знак – петроглиф, което се оказа емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето. Изровена бе и невиждана досега букелна (с рогчета) амфора, която е характерна от времето на Троянската война и е поредното косвено доказателство за участието на траките в нея.

На 50 метра от нишите са разположени няколко мегалитни гробници, две от които са запазени, пише Стандарт.

Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древността. Нещо повече – смята се, че то е било част от голям град с улици и къщи.

Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения. Според историческите източници, това древно селище е било активно през I хилядолетие пр. Хр. Имало е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Светилището вероятно е било на най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките.

Това е логично, защото за тях скалите са били свещени. Височината им олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този, който се издига, изкачвайки стъпалата на светилището, които водят към небето, престава да бъде човек.

Стигайки до върха, докосван от първите лъчи на слънцето, жрецът-свещенослужител прониквал в едно друго, ново и чисто пространство. Изсичането на ниши също е част от ритуала – траките дълбоко вярвали, че именно те са вратите, през които се появява почитаният бог от които струи божествена енергия.

Десетки митове за Глухите камъни са пренесени през вековете. Съществува легендата, че в светилището е погребан знатен тракийски воин с „девет вола злато“.

Преданието гласи, че той бил положен около Никулден, а всяка година на 6 декември тракийското злато се появявало и ярко заблестявало от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за нелегалните златотърсачи. Те са изровили огромни ями, от които археолозите съдят за значителни културни напластявания на мястото от праисторията до Средновековието.

Твърди се също така, че датата на зимното слънцестоене е била най-магическа за светилището, чиито символ е петроглифът. Вярвало се е, че в този ден в района около Глухите камъни се случва едно от най-големите тайнства – космическият брак между светлината – Слънцебога, и мрака – Великата богиня майка, от който се появява царят-жрец.

По време на зимното слънцестоене именно той посвещавал малцина от аристократите в познание за сътворението на света. Това ставало в изсечената пещера-утроба, която също е издълбана в скалите.

източник: pochivkablitz.bg

Вижте още:

10-те най-известни съкровища, откривани в България

Мистериозна находка в Провадия преобръща историята на България

Накъде води най-дългият въжен мост в България

Каменната гора на България

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook