Завръща ли се страхът от ядрена война (нуклеомитуфобия)

Вероятността от трета световна война е минимална, което не пречи на хората да се страхуват повече от всякога за живота си.

Малко са тези, които знаят повече от бившия кмет на Хирошима Тадатоши Акиба за този страх и за случилото се по време и след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Освен кмет, Акиба е бивш президент на Асоциацията на кметовете, които се борят за мир, и експерт по ядрените въпроси. Даваме думата именно на него, за да обърне повече внимание на ситуацията в Русия и Украйна от гледна точка на заплахата от ядрена война.

„През 1945 г. допуснахме да се случи нещо невиждано дотогава. То обаче ще ни се стори незначително на фона на заплахата, която съществува днес.“ Уорън Бъфет, инвеститор и филантроп

За речта на Путин и ядреното копче

Емоционалната и леко стряскаща реч на руския президент Путин на 24 февруари 2022 г. събуди страха в обществото. Донякъде обосновано. Политикът индиректно припомни на всички, че Русия разполага с 6200 ядрени оръжия, без да споменава, че има намерение да ги използва. Двусмислието на изразите „ужасни последствия“ и „ще преживеете нещо, което никога не сте си представяли“ е преднамерено. Въпреки него обаче за повечето хора е ясно, че посланието е отправено към „всеки, който опита да ни спре“. Обръщението на президента бе интерпретирано като форма на заплаха. Ако обаче послушаме гласа на разума, ще стигнем до извода, че трета световна война е много малко вероятна, както и ядрен конфликт между Русия и Украйна.

В рамките на седмица ситуацията се промени коренно. В момента страната е в състояние на повишена ядрена готовност, което засили още повече страха на всички.

Защо страхът ни вече е обоснован?

Ако приемем, че Владимир Путин е психически здрав и разумен човек, то ядрена война между двете страни е много малко вероятна. А ако не е? За всеки здравомислещ „гениалната“ на пръв поглед руска инвазия ще се превърне в дълга война, по време на която живота си ще загубят хиляди руснаци и още повече украинци. Лошите решения обикновено не са плод на влошено психично здраве. Главнокомандващ, притиснат в ъгъла, е готов да използва всички възможни средства, за да спечели битката. По своята същност лудостта, или липсата на разум, е психично заболяване, което пречи на страдащия да различава въображаемия от реалния свят и съответно да взема обосновани решения.

Войната на Владимир Путин

За съжаление, не можем да разберем какво мисли Путин. Правилото „Goldwater“ на Американската психиатрична асоциация гласи, че нямаме право да поставяме диагноза на човек, който не е преминал индивидуална оценка. В случая обаче става въпрос за човека, който ръководи страна в повишена ядрена готовност по време на забуксувал военен конфликт. Проф. Том Никълс от Американския военноморски колеж определя войната като „война на Путин“. Според него това е може би “най-лошото военно решение, което някой е взимал в съвременната европейска история“. Подобни грешки предизвикват гняв, а гневът води до тежки последствия. Руският президент със сигурност е бесен на отпора от страна на Украйна. Всеки ден на успешна съпротива го приближава към загубата. За човек като Путин да загуби война не е опция. Какво още може да направи тогава? Много.

Политика за забрана на нанасянето на първи удар с ядрено оръжие

Русия никога не е заявявала своето изрично съгласие да не нанася първа удар със своите ядрени оръжия (No-First-Use nuclear policy). Ядрената й политика позволява използването им в отговор на обикновена заплаха срещу обекти със стратегическо за страната значение или на кибератака. Хората се страхуват, че лудостта на един човек може да има неподозирани и катастрофални последствия върху тях. Речта на Путин сякаш отключи отново нуклеомитуфобията от времето на Студената война, когато бомбоубежищата бяха заредени с храна и вода. Нуклеомитуфобията е състояние на страх или омраза към ядрени оръжия.

Медийно затъмнение след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки

Нека за кратко се върнем към Япония. Населението добива представа за мащаба на катастрофата в Хирошима и Нагасаки едва 7 години след бомбардировките. Причина за това е въведеният от Генералния щаб на окупационните сили закон за пресата през 1945 г. Той налага пълен контрол над всички медии, а по-късно цензурира част от информацията, която стига до японските граждани, с цел „да не се нарушава установеният обществен ред“. Свободата на словото се завръща отново през 1952 г., когато е подписан мирният договор между Япония и САЩ.

Светът научава за тежкия живот в островната страна няколко години по-рано, през август 1946 г., когато в списание „New Yorker“ е публикуван подробен доклад на Джон Хърси за човешките страдания в Хирошима след падането на бомбите. След това, през септември 1947 г., на страниците на списание „Life“ са поместени снимки на изгорени, обезобразени и тежкопострадали от събитията хора. Болката, запечатана на тях, дава на всички ясно да разберат до какво води ядрената война. Ако фотографиите бяха станали обществено достояние непосредствено след събитията, шокът би бил огромен.

Днес живеем в технологичен свят и имаме постоянен достъп до снимки и информация, почти в реално време. Наясно сме, че, ако избухне ядрена война, ще бъдем преки свидетели на чуждото страдание и адът на хилядите разрушени животи. Отново в реално време.

Способен ли е човек да преодолее психичната травма, след като е видял чуждото страдание, причинено от ядрена атака?
В случай на ядрена бомбардировка няма да имаме 1-2 години, през които мозъкът ни би успял да обработи и запамети вече отминалите травмиращи събития. Ще виждаме стотиците хиляди жертви в социалните медии и от телевизионния екран. Ще разберем какви са реалните измерения на страха и болката.

Снимката по-долу със сигурност ще предизвика у вас тъга, но тя разказва вече минала история. Ако някога има следваща ядрена бомба, падането й ще бъде отразено на мига, а свидетели ще бъдат милиарди хора по света. Техният мозък няма да е подготвен за това, което ще види, и за емоциите, които ще го връхлетят. Колко тежка би била травмата за човешката психика? Хората ще виждат как се разпадат чуждите животи, така както е било в Хирошима и Нагасаки. И никой не знае какви точно биха били последиците.

Г-н Путин,…

Оцелелите сред атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки , наричани Hibakusha, са се срещали лице в лице с истинския ужас. Те знаят, че атомната бомба е най-нехуманното средство за водене на война. Затова, от тяхно име, днешните жители на двата града изпращат официален призив до руския президент да не използва ядрените оръжия на страната. Петицията до Путин и други световни лидери е подписана от над 50 000 души. В нея се настоява за приемане на политиката за забрана на нанасяне на първи удар с ядрено оръжие, така както направи Китай.

източник: lifestyle.framar.bg

Вижте още:

Любопитно: 5 странни окултни тайни от Втората световна война

Гръцки медии: Сбъдва ли се пророчеството на Свети Паисий за Третата световна война?

Намира ли се светът на прага на Трета световна война?

6 случаи на избягната ядрена война

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook