Интересни факти от днес, 9 септември

9 септември 1944г. – преврат или революция?

337 г. тримата синове на император Константин I Велики – Константин II, Констанций II и Констант, съвместно заемат поста император на Римската империя.Обявените за августи синове поемат властта след смъртта на баща си Константин I Велик.

Преди това те отстраняват с измама и екзекутират братовчедите си Далмаций и Ханибалиан, макар че в първоначалното завещание било предвидено те също да управляват. В последвалите събития биват погубени и повечето членове на техните семейства и роднините от страничния клон на династията.

Стабилната подкрепа на армията и действията на придворната клика осигуряват бързото възкачване на Констанций II и неговите братя – Константин II и Констанс. Тримата се събират в Панония, за да поделят империята помежду си. Констанций II получава източните провинции Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция и Тракия. Скоро след подялбата се налага той да замине на източната граница, където започва отбранителна война със сасанидските перси.

Константин II загива в засада през 340 г., по време на военни действия срещу Констанс, който увеличава владенията си с неговите, а Констанций II води спорове с по-малкия си брат, изисквайки да придобие Илирик като компенсация.

1886 г. в Берн (Швейцария) е подписана Международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения. Бернската конвенция влиза в сила на 9 декември 1887 г.

С кокнвецията договарящите държави създават Бернски съюз за закрила на литературните и художествените произведения. Съгласно статистически данни на Световната организация за интелектуална собственост в Бернския съюз членуват 59 държави към 1970 г. и 165 държави към 2012 г. България се присъединява към Бернската конвенция през 1921 г. по силата на Ньойския мирен договор.

Това е първият международен договор в областта на авторското право. Установява минимални стандарти, които договарящите се страни следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право.

Конвенцията установява, че авторското право възниква автоматично – без да е необходимо да бъдат изпълнявани каквито и да е формалности. Установява минимален срок на закрила на произведенията, с изключение на фотографските и кинематографските творби, от 50 години след смъртта на автора.

1892 г. астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея. Това е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер и петият по ред на откриване. Носи името на нимфата от древногръцката митология Амалтея. Името е одобрено от международния астрономически съюз през 1975 г. Преди това тя е била известна под името Юпитер 5.

Барнард открива първата си комета през 1881 г. и до 1892 г. е открил 16. Той също изследва особеностите на повърхността на Юпитер. При затъмнение на Япет от пръстените на Сатурн, открива, че Япет продължава да се осветява от Слънцето, което означава, че пръстените на Сатурн не са плътни, а са съставени от отделни частици. Любопитен факт е, че Барнард е бил първият, който осъзнава, че празните пространства в Млечния път са всъщност тъмни мъглявини от прах и газ.

Барнард използва фотографските методи в астрономическите си наблюдения. Прави първите качествени фотографски снимки на Млечния път и създава каталог на заснетите тъмните мъглявини, които според него са облаци, поглъщащи материята, а не празни пространства между звездните облаци.

Амалтея е последният спътник открит визуално (без използване на фотографска плака) и първият открит спътник на Юпитер след откритите през 1610 г. от Галилео Галилей четири най-големи спътника. Едуард Барнард използва 91-сантиметров рефракторен телескоп в обсерваторията Лик.

Амалтея е най-червеният обект в Слънчевата Система, което се дължи предимно на сяра на повърхността, с произход от вулканите на Йо. На някои от планинските склонове има и ярки области с неустановен произход.

Подобно на останалите вътрешните спътници на Юпитер, Амалтея се върти синхронно спрямо Юпитер, като дългата ѝ ос сочи към планетата. Подобно на Йо, Амалтея излъчва повече топлина отколкото получава от Слънцето, вероятно поради наличието на електрически токове, породени от пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер.

През 1916 г. Барнард открива звездата с най-голямо собствено движение в небето и сега тя е известна като Звездата на Барнард.

1909 г. официално е открита Софийската синагога. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам.

Сградата, издигната на мястото на старата синагога на София – „Ахава и хасед”, е построена по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който взима за модел синагогата във Виена, разрушена по-късно от нацистите.

1913 г. летецът Пьотр Нестеров първи изпълнява лупинг („мъртвата примка”).Полетът си със самолет „Нюпор-4” с двигател „Гном” със 70 к.с. той прави в 18.15 ч. край Киев на Сирецкото поле. С това е положено началото към висшия пилотаж и маневрения въздушен бой.

Още като артилерист Нестеров си построява планер и лети на него. А през 1912 г. издържа изпити за пилот-авиатор и военен летец, като през септември с.г. изпълнява първия си самостоятелен полет. През 1913 г. завършва курс на авиационния отдел на Офицерската Въздухоплавателна школа. Още същото лято става командир на 11-и корпусен отряд.

Идеята за „мъртвата примка” се заражда у Нестеров още през 1912 г., докато се обучава в авиационния отряд в Гатчино. Притежавайки задълбочени знания по математика и механика, имайки достатъчно пилотажен опит, Пьотр Нестеров теоретически обосновава възможността от изпълнение на стръмни виражи с наклон над 45 градуса и изпълнението им на практика.

Нестеров решава да изпълни полет по затворена крива във вертикална плоскост с голям диаметър преди да е завършил теоретичната обосновка, тъй като узнава, че френският летец Пегу също възнамерява да изпълни този маньовър.

На демострацията присъстват представители на печата, но събитието е отразено и в протокола от спортния комисар на киевското въздухоплавателно дружество. Според рапорта на самия летец, на височина 800-1000 м той изключва мотора и започва пикиране. На височина около 600 м той включва мотора, издига самолета нагоре, описва вертикална окръжност и отново влиза в пикиране. Моторът отново е изключен, самолетът е хоризонтиран и с плавна спирала се приземява.

Само след шест дни тази сложна пилотажна фигура е повторена от французина Адолф Пегу.

Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.“

С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.

Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало народно въстание, а според трети – социалистическа революция. Истината обаче все още е обвита в мистерия.

Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след датата.

В началото на септември 1944 година в България е съставено ново правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между Германия и СССР.

Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември 1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори.

По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да бъде нанесен в София.

На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград, Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и от двете страни.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-ото народно събрание.

На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.

Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.

Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта на 9 септември: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.“

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и постепенно поставя под контрол властите.

Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730 души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

1948 г. обявено е създаването на Корейска народно-демократична република. КНДР е образувана от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя.

Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 г. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор.

Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун. Първи ръководител на страната е Ким Ир Сен, управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994 г.).

След смъртта си е обявен за „вечен президент” и наследен от сина си Ким Чен Ир. На 17 декември 2011 г. Ким Чен Ир почива от инфаркт. Властта е наследена от най-малкия му син Ким Чен Ун.

1956 г. Елвис Пресли дебютира в „Шоуто на Ед Съливан”. Популярното американско телевизионно шоу се излъчва на живо на CBS от 20 юни 1948 г. до 6 юни 1971 г.

Когато получава ангажимент за шоуто, Елвис вече се е появявал в други национални телевизионни предавания. Преди това Съливан бил категоричен, че не иска изпълнителя в програмата си, но след като вижда как гледаемостта на друго шоу расте след гостуване на Пресли, променя мнението си.

От „Шоуто на Ед Съливан” плащат колосалната сума за 50 000 долара, за да получат съгласието на Елвис да се появи в три предавания – на 9 септември и 28 октомври 1956 г., и на 6 януари 1957 г.

Любопитен факт е, че самият Съливан не успява да посрещне сам Краля на рока в студиото, тъй като малко преди това претърпява тежка автомобилна катастрофа. Така Шоуто е оставено в ръцете на наградения с Оскар актьор Чарлз Лоутън.

Още по-любопитно е, че всъщност и самият Елвис не е в студиото в Ню Йорк, тъй като по това време се намира в Лос Анджелис за снимките на „Love Me Tender”, откъдето се включва. Елвис се явява на сцената облечен в карирана риза и с китара в ръце и изпълнява „Don’t Be Cruel”, „Love Me Tender”, „Ready Teddy” и завършва с „Hound Dog”.

1972 г. Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване – манифестацията от площад 9 септември (дн. „Княз Александър Батенберг”). Тогава за директор на БНТ е назначен Иван Славков, който ръководи медията в продължение на 10 години.

Това е годината, през която за първи път летни олимпийски игри са цялостно представени от Българската телевизия. Олимпиадата в Мюнхен се коментира от Васил Манченко, Людмил Неделчев, Николай Колев, Цветан Алипиев и Иван Делчев. От края на юли започва експерименталното излъчване на специализираната програма „Лято’72”, адресирана към чужденците, гости на нашето Черноморие.

На 9 септември е реализирано първото редовно предаване на цветната телевизия у нас – отразена е деветосептемврийската манифестация. В същия ден е осъществено и включване от новото студио във Варна в централната новинарска емисия „По света и у нас”. Това е годината, в която започва работа регионалният телевизионен център в Русе.

1975 г. започва редовното излъчване на тв канал Втора програма по БНТ. Предава се само за София три пъти седмично – вторник, четвъртък и събота по 4 часа. Програмата е изградена предимно от научно-популярни филми, предавания за култура, изкуство и фолклор.

1978 г. от СССР е изстрелян автоматичен космически апарат „Венера 11”. Апаратът е изстрелян в 3.25 ч. (по Гринуич).

Космическата сонда първо е изведена на близка околоземна орбита 205/177 км, а оттам е насочена по траектория към Венера. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 23 декември 1975 г. и навлиза в атмосферата на планетата на 25 декември 1975 г. със скорост от 11,2 км/с.

След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността в 6.24 ч. (московско време). Данни към Земята биват предавани в продължение на 95 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които обаче не проработват – защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва.

2006 г. американската космическа совалка „Атлантис” е изстреляна на 27-ма поредна мисия. Главната цел е доставката на два допълнителни слънчеви панела за Международната космическа станция. Това е втората мисия по продължаване строителството на МКС след повече от 3-годишното прекъсване на полетите, предизвикано от катастрофата на совалката „Колумбия”.

Основната цел на мисия STS-115 е доставка в орбита и монтаж на място на Ферми P3 и Р4 в орбита. Те са част от левия сегмент на фермовата конструкция на МКС върху които се намират слънчеви панели и обслужващите ги акумулаторни батерии. Това значително ще увеличи количеството електроенергия за провеждане на научни експерименти на станцията.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook