Интересни факти от 28 октомви

1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата в Ню Йорк. Монументът с височина 46,5 м, поставен върху 55-метров пиедестал, се издига в пристанището на остров Либерти в устието на река Хъдсън.

312 г. Константин I побеждава Максенций и става едноличен управител на Римската империя. Битката на Милвийския мост довежда до легализация на християнството и неговото превръщане в държавна религия.

Константин, тогава след смъртта на Галерий през 311 г., e заедно с Максенций (306-312), Максимин Дая (310-313) и Лициний (308-324) един от четиримата императори на римската Тетрархия и управлява главно Галия и Британия. Максенций също като Константин, син на император, иска наследствената му част да не се ограничава с изискванията на Тетрархията, което води до стълкновения.

През 312 г. Константин марширува с 40 000 войници в Италия. Максенций го очаква в Рим с преторианската гвардия и по-многобройна войска. За визията на Константин вечерта преди битката има различни описания. Според Евсевий Кесарийски (през 320 г.) войската и Константин виждат на небето по обед един кръст от светлина над слънцето с думите In hoc signo vinces („Под този знак ти ще победиш”). Този знак не бил ясен на Константин и затова през нощта преди битката Исус Христос му се явява с тези думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа.

Битката се състои на 28 октомври. Константин побеждава два до три пъти по-многобройната войска и Максенций се удавя в Тибър, с което Константин става единствен господар на Запада. Максенций допуснали стратегически грешки. Войниците му се биели на края с гръб към реката и нямали възможност да се оттеглят. Като разбрал за загубата опитният стратег Максенций напуска Рим със своите елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което умира в Тибър.

1776 г. състои се битката при Уайт Плейнс. Сражението е от кампанията в Ню Йорк и Ню Джърси на Американската война за независимост.

След отстъплението на Континенталната армия на Джордж Уошингтън на север от Ню Йорк Сити, британския генерал Уилям Хау дебаркира с войските си в окръг Уестчестър с намерение да отреже пътят за бягство на Уошингтън. Уведомен за този ход, Уошингтън се изтегля по-нататък, установявайки позицията си в село Уайт Плейнс, но не успява да установи твърд контрол над местните възвишения. Войските на Хау изтикват войските на Уошингтън от хълм близо до селото; след тази загуба, Уошингтън нарежда на американците да отстъпят по на север.

По-късно британски движения преследват Уошингтън из Ню Джърси и в Пенсилвания. Уошингтън след това прекосява река Делауеър и изненадва бригада хесенски войски на 26 декември в битката за Трентън.

1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата в Ню Йорк. Монументът с височина 46,5 м, поставен върху 55-метров пиедестал, се издига в пристанището на остров Либерти в устието на река Хъдсън.

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди, а Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща стоманена конструкция. Фигурата представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост JULY IV MDCCLXXVI (4 юли 1776 г.).

Идеята за изграждането на Статуята на Свободата възниква от една почти случайна фраза на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 г.

По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война, заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия – общо дело на нашите две нации”. Лабуле не прави конкретно предложение, но думите му вдъхновяват младия скулптор Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята.

Американският проект е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие. След войната и установяването на либералната Трета република, Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.

Статуята е направена във Франция от листове кована мед, формирани в дървени форми, с които е облицована стоманена конструкция. На главата на женската фигура има корона със седем лъча, а 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Под краката на богинята са разкъсаните вериги на робството. Вътре в цокъла от основата се намира Музей за заселването на Америка и историята на самата статуя.

Окончателно е готова през юли 1884 г. Транспортирана е до САЩ с френския параход „Изери” в разглобен вид – разделена е на 350 части, опаковани в 214 сандъка. Товарът пристига в Ню Йорк на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании. Пиедесталът е завършен през април 1886 г., а сглобяването на статуята върху него отнема четири месеца.

1900 г. с официална церемония са закрити Вторите летни олимпийски игри. Игрите се провеждат в Париж от 14 май до 28 октомври. Единственият друг кандидат за домакинство е Атина.

Олимпиадата е организирана от Пиер дьо Кубертен като част от ЕКСПО 1900, което също се е провело във френската столица. Директорът на панаира – Алфред Пикард критикува и неодобрява идеята на Кубертен и смята игрите за ненужно усложнение.

За пръв път олимпийски спортове стават някои от класическите дисциплини в днешните олимпиади. Това са футбол, ветроходство, стрелба с лък и гребане. За пръв път на олимпийски игри се състезават жени. Те участват само в голфа и тениса. Първата жена олимпийска шампионка става американската тенисистка Шарлот Купър.

Любопитен факт е, че повечето от шампионите не получават медали, а купи, трофеи или по-незначителни награди като портмонета или дъждобрани.

1922 г. италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим.Черноризците-фашисти настояват за разпускане на парламента, избирателната реформа и нови избори.

Два дни по-късно крал Виктор Емануил ІІІ, под натиска на обществените настроения, назначава бившия журналист-социалист и настоящ лидер на фашистката партия Бенито Мусолини за министър-председател, който впоследствие установява диктатура.

След края на Първата световна война Италия е в хаос, обществото е недоволно, а позициите на левите партии се засилват. Това дава възможност на фашистите да размахват знамето на червената заплаха и да бъдат толерирани от управляващите. Мусолини планира и подготвя безкръвна революция, която да започне под формата на поход от Милано към Рим и да приключи с овладяването на ключови институции в Рим и други италиански градове. Походът трябва да бъде осъществен от фашистката гвардия, т.нар. черни ризи, а Мусолини да следи събитията от Милано.

В опит да спре фашистите, подалото междувременно оставка правителство на Луиджи Факта нарежда в Рим да бъде обявено извънредно положение, но крал Виктор Емануил III отказва да подпише такава заповед. Армията не се противопоставя на фашистите, което разчиства пътя на Мусолини към властта.

На 29 октомври кралят кани Мусолини да състави правителство и сам да стане премиер. Мусолини пристига от Милано в Рим със специален влак на 30 октомври и обявява кабинета си, съставен от най-близките му сподвижници от фашистката партия, като придобива специални пълномощия.

На 31 октомври 1922 г. по улиците на Рим в тържествен марш преминават 25 000 черноризци и властта в Италия окончателно и изцяло пада в ръцете на фашистите.

1929 г. в София е основан футболен клуб „Локомотив”. Официално клубът е регистриран в началото на септември.

Група железничари от тогавашната жп работилница в София, силно пленени от футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки Железничарски спортен клуб (ЖСК). Денят е 15 май 1929 г. На 4 юни е изигран и първият официален мач и постигната първата победа – 2:1 срещу „БГ София” (Ботев-Гладстон).

1948 г. швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобелова награда за инсектицида ДДТ. Днес ДДТ е сочен за една от най-опасните отрови, създадени от човека, но тогава бил с ореола на спасител. През 70-те години той бил забранен в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се.

Мюлер разработва формулата на ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан) през 1939 г. в лаборатория в Базел, където работи от 1925 г. Новото съединение е изумително ефикасно срещу колорадските бръмбари, опустошаващи картофените насаждения в Европа и Америка. Оказва се, че действа не само срещу тях и затова скоро наричат ДДТ „инсектицида-чудо”. Веществото е безвредно за повечето растения, но парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в мастната тъкан.

Забраненият инсектицид помага в битката с коремния тиф и маларията през Втората световна война. Препаратът бил предназначен за вредителите по растенията, но войниците го пръскали върху кожата си и действието му продължавало с месеци. Така маларийните комари и въшките, които са основен източник и разпространител на заразите, стояли далеч от хората. А това предотвратило епидемиите.

В края на 60-те години става ясно, че ДДТ не е опасен за човека. Инсектицидът не се разпада на безвредни вещества, а се натрупва в почвата, водата и живите организми. Доказано е, че консумацията на растения, обработвани с ДДТ, води до увреждания на черния дроб, сърцето, централната нервна система и спомага за появата на тумори.

1971 г. Великобритания изстрелва своя първи сателит „Просперо” в ниска околоземна орбита. „Просперо Екс-3” е единственият изкуствен спътник изстрелян с британска ракета-носител.

Спътникът е изстрелян от ракетна площадка 5B, Умера, Южна Австралия, с ракета-носител „Блек Ароу”. Това прави Великобритания шестата нация, която е изстреляла спътник със собствена ракета (преди нея са СССР, САЩ, Франция, Япония и Китай). С „Просперо” се цели да бъдат тества слънчеви панели.

Любопитен факт е, че към 2006 г. радиосигнали от спътника все още могат да бъдат засечени на честота 137,560 MHz, въпреки че той е официално спрян през 1996 г.

1981 г. в Сан Франциско е създадена метъл-групата „Металика”. Бандата е създадена от 17-годишния датски тенисист Ларс Улрих, който се преместил със семейството си от Копенхаген в Калифорния и имал хоби да свири на барабани.

След две години присъствие на ъндърграунд сцената и няколко демо записа, през 1983 г. музикантите издават първия си студиен албум „Kill ‘Em All”. С него „Металика” популяризират траш метъла, като този албум през това време се е смятал за най-тежката музика, издавана някога.

Групата се превръща във водеща в метъл жанра и през 80-те години следват още три албума и стотици концерти по целия свят.

Но въпреки успеха им през тези години, тяхното влияние и известност са ограничени само до границите на метъла. В този период групата се води за сравнително посредствена на световната музикална сцена. Причината се крие в това, че въпреки удивителните музикални умения на четворката, те не желаят да комерсиализират творчеството си и категорично отказват да заснемат клипове. Бандата отказва също песните им да се въртят по известните тогава музикални телевизионни и радио канали.

2002 г. датата е избрана за Международен ден на анимацията. Денят се чества по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино.

Инициативата е в чест на първата публична прожекция на Емил Рейно на т.нар. „светлинни пантомими” през 1892 г. Анимацията е оптическа илюзия за движение, създадено чрез последователни показвания на образи на неподвижни елементи.

2009 г. състои се премиерата на американския документален филм „Майкъл Джаксън: This is it”. Режисьор е хореографът Кени Ортега, който е работил с Майкъл Джексън през цялата му кариера. Филмът съдържа кадри от последните репетиции на Джексън, заснети преди смъртта му. В него участват приятели и колеги на певеца.

Във филма е показано как ненадминатият певец напътства и работи с други певци, танцьори, музиканти, хореографи, пиротехници и много други хора от екипа му, докато подготвя историческия концерт.

Подготвян през месеците от април до юни 2009 г., филмът е съставен от моменти от заснетите зад сцената повече от сто часа.

Майкъл Джексън почина на 25 юни само две седмици преди началото на турнето.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook