Какво се прави на Разпети петък

Какво прави християнинът днес на Велики петък, или Разпети петък – деня, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството?

1. Богослужението започва от вечерта на предишния ден – Велики четвъртък, когато се изпълнява последованието на петъчната утреня с прочитането на 12-те евангелия.

На Разпети петък от 8 ч сутринта започва вечерна служба с т.нар. Царски часове. Тези „часове” са всъщност староеврейската традиция в часоброенето, която с християнството е възприета и във Византия, и заляга в основата на православната традиция. Затова в Света гора например часоброенето е по византийския образец. Първият час е времето от 6 до 9 сутринта – началото на нашите трудове, Третият обхваща времето от 9 до 12 часа и напомня за слизането на Светия Дух над апостолите, което се е случило в този час. Шестият час (от 12 до 15 часа) е възпоминанието за Христовото разпятие. Деветият пък е възпоминанието за кръстната смърт на Спасителя на човешкия род. Тъй като познаваме в господа Иисуса Христа Бога, но и царя – владетеля на Небесното царство, то на големите Господски празници Часовете имат още по-тържествени и тематични тесктове за четене и песнопения. Това отличава Царските часове от обикновените.

На изпълняваната сутринта вечерна служба се четат текстове от Апостола (богослужебна книга с четива от посланията на апостолите и книга „Деяния на светите апостоли”), Евангелието и текстове от Стария Завет, в които е пророкувано това, което се случва с Иисус от Назарет и което е в основата на служебното последование (тези текстове се наричат паримии). Евангелието по правило се чете от свещенослужител, а апостолското четиво и паримиите от четец или иподякон – най-ниските чинове в клира.

2. Около 9,30 ч сутринта започва вечернята с изнасянето на плащаницата насред храма и поставянето й на подготвена за целта маса. Всички богомолци минават под плащаницата. Това се приема като символично съпогребване с Христа, тоест на погребване на тленното, на греховете човешки, които Христос изкупва с кръстната Си смърт.

За миряните, които просто следват това, което правят другите преди тях, това действие е „за здраве“. Това убеждение се подсилва от българската православна традиция да се раздава от свещениците здравец на преминаващите под плащаницата. Здравецът обаче има друго значение – то е свързано с погребването на греховното и тленното и очистване на душата за предстоящото й възкресение.

Прието е хората да оставят цветя и боядисани от предния ден яйца като дар за храма. Но яйцата са обичай, а не канон в църквата. Те са свързани с предание за св. Мария от Магдала (Магдалина), която обяснила на императора Троичността на Бога, като дала за пример червеното яйце.

Плащаницата остава в средата на храма до 19 часа, за да могат всички да минат под нея. В 19 часа започва чинът на опелото Христово – една от най-красивите, но и най-тъжни служби. След това народът излиза и обикаля около храма (лития). Отпред вървят с изнесената плащаница всички свещеници в пълно облачение – одеждите, които се обличат само за богослужение, и то, когато се извършват тайнствата в църквата. После свещениците застават на входа на църквата с вдигнатата плащаница, под която хората отново влизат в храма. Не след дълго службата приключва и хората се разотиват.

Макар и да е вечер, службата се нарича утреня. Това различно обозначаване на нощта и деня в православието има богословски смисъл – в Писанието се казва: „Беше нощ, беше ден – ден един!” – тоест денят произхожда от нощта. Така Христос и Неговото Възкресение са светлината на деня, който произхожда от нощта на грехопадението. Скръбта, с която е пропито това богослужение идва да ни припомни същността на жертвата, в която Господ предаде Себе Си за изкупване на греховете ни, което ние не бихме могли да сторим. Тази скръб прави от деня Разпети петък нощ, която се осветлява от идващия ден на славното Христово Възкресение…

Трябва да се знае, че в църквата по време на служба канонът забранява да се молиш посвоему – трябва да се молиш с думите, които чуваш от четеца и певеца, защото те четат и пеят от името на народа. Но е добре християните да знаят всички молитви и целия текст на литургията. И да казват гласно “Отче наш” и “Символа на вярата” там, където това е прието.

инфо: 24chasa.bg

Вижте още:

Три легенди за мартениците

Странни обичаи в различните страни

В село Черни Вит погребват починалите в дворовете си

Легенда за пещера-светилище Св. Марина

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook