Мистериозният Град №40 на СССР крие голяма и катастрофална тайна от Студената война

Снимка: blitz.bg

Жителите на Озерск нямат право да общуват с външния свят, а един от водоемите наоколо наричат „езерото на смъртта“, пише blitz.bg

Озерск, с кодово име Град 40, е родното място на програмата за ядрени оръжия на бившия Съветски съюз в зората на Студената война. На пръв поглед това е чист модерен град, който може да се похвали с добри жилища, просторни паркове и висококачествени училища, за да привлече най-добрите ядрени учени в страната.

И целта му се смята за толкова важна, че руските власти на практика я скриват от останалата част от света.

Но докато работата на учените от Озерската армия, които разработват руските запаси от плутоний, е пазена в тайна, се оказва по-трудно да се ограничи въздействието му върху околната среда. Днес наследството от радиационното замърсяване му носи титлата „Гробище на Земята“.

Възникването на Озерск може да се обясни с хвърлянето на атомните бомби от САЩ над японските градове Хирошима и Нагасаки през 1945 г. в края на Втората световна война. Разтревожен от ужасяващите нови оръжия за масово унищожение, руският лидер Йосиф Сталин нарежда на своите учени да изградят ядрен арсенал за борба против американската заплаха.

Дървени колиби

Фабриката „Маяк“ дълбоко в Урал е основана през 1948 г. за разработване на основни доставки на плутоний в голям мащаб за съветската атомна бомба. За работата са необходими стотици работници.

Озерск е основан наблизо, първоначално като един вид караул с дървени колиби за настаняване на работниците. Но през следващите няколко години той прераства в модерен град със 100 000 души, като много от неговите граждани работят във фабрика „Маяк“.

Днес много от ограниченията в Озерск са облекчени

Американският историк на околната среда Кейт Браун описва Озерск и неговите „колеги“ ядрени градове в Съединените щати като „Плутопии“, комбинация от думите плутоний и утопия. Професор Браун, която пише „Плутопия: Ядрени семейства, атомни градове и големите съветски и американски плутониеви бедствия“, казва пред Nine.com.au, че жителите на Озерск са обект на завист от повечето руснаци, уточнява „Труд“.

„Когато писах за плутония, имам предвид онези специални градове с ограничен достъп изключително за оператори на плутониевите заводи, които бяха добре платени и живееха комфортно. Хората, които живееха в тях, бяха „избрани“, казва професор Браун.

„Градове с плутоний като Озерск предоставят чудесни възможности, защото не само апартаментите са много евтини и заплатите много добри, но и училищата са отлични”, допълва американката.

Огради с бодлива тел

Озерск не се появява на картите и гражданите му са изтрити от националното преброяване. На жителите дори е забранено да се свързват със семейството и приятелите си в продължение на години. Цели десетилетия градът е заобиколен с огради от бодлива тел и постове за охрана, а влизането е строго контролирано.

Професор Браун казва, че и руското, и американското правителство са готови да предприемат всякакви стъпки за развитие на предимство в ядрените оръжия. А през 1957 г. една от охладителните системи на завода „Maяк“, близо до Озерск, излиза извън строя, което довежда до прегряване и експлозия на един от резервоарите, съдържащи ядрените отпадъци на фабриката.

Въпреки че при самата експлозия няма пострадали, над 20 милиона свободни ядрени отпадъци са отнесени от вятъра и разпръснати в близките села.

Пълните ефекти от изпускането на радиация от „Маяк“ и други инциденти отнема години, дори десетилетия, за да станат напълно очевидни, казва професор Браун.

Екологично бедствие

„Бедствията с плутоний не бяха големи експлозии за една нощ. Това бяха бавни катастрофи, които се случваха в продължение на четири десетилетия“, казва тя.

Служители на фабрика „Маяк“ нареждат отпадъците да се изхвърлят в близките езера и реки, които се вливат в Северния ледовит океан. Професор Браун казва, че едно от езерата в близост до фаровете е толкова замърсено с плутоний, че местните хора го преименуват на „езерото на смъртта“.

Благодарение на изчерпателните усилия на съветското правителство и мистериозния характер на местоположението, дълго време никой извън езерния окръг дори не знае, за случилото се. Едва когато отстранени съветски учени разкриват прикритието от 70-те години на миналия век, света разбира мащаба на бедствието.

Други експлозии

Радиоактивен разлив се случва и в други секретни руски военни и промишлени обекти. През август 2019 г. е регистрирано кратко увеличение на радиоактивността след мистериозна и смъртоносна експлозия на полигона на руския флот в Нионокси на Бяло море.

Взривът уби двама войници и петима ядрени инженери.

Днес фабриката „Maяк“ служи за мирни цели за преработка на отработено радиоактивно гориво. В Озерск много ограничения са облекчени и жителите са свободни да го напускат, когато пожелаят.

Но градът все още е заобиколен от дебели стени и защитни огради, а влизането на чужденци е строго контролирано от държавни служители.

И въпреки че са положени усилия за почистване на околната среда, радиационното замърсяване остава заплаха за здравето на жителите.

източник: blitz.bg

Вижте още:

„Чудовището“ – сграда с 18 етажа и 10 хиляди жители, която оправдава името си

Путин скрил семейството си в подземен град в Сибир?

Раят на земята съществува – град без пари, политици и религии

Нан Мадол – мистериозният град, построен преди 14 000 години и унищожен драматично

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook