Няколко мита за човешкия мозък (част 2)

продължение от част 1

Мозъкът остава активен след обезглавяване

Имало е времена, когато обезглавяването е било предпочитан метод за екзекуции, станал доста популярен предимно благодарение на гилотината. Макар много страни отдавна да са се разделили с този начин на екзекуции, той все още се практикува от някои правителства и терористи. Гилотината се появява в търсенето на бърза и сравнително хуманна смърт. Но колко бърза е всъщност? Ако ви отрежат главата (малко вероятно), дали ще продължите да виждате, макар и за няколко секунди?

Тази идея се заражда по време на Френската революция, по същото време, когато гилотината влиза в употреба. На 17 Юли 1793г. Шарлот Кордей била екзекутирана за убийството на журналиста, политик и революционист Жан Пол Марат. Той намерил смъртта си заради радикалните си идеи и тълпата нямала търпение да види как Кордей ще си плати. След като острието се спуснало, главата на жената паднала и един от екзекуторите я вдигнал и я ударил по бузата.

Според очевидците, очите на Кордей погледнали към мъжа и лицето й изразило възмущение. След този инцидент се развила практиката след гилотината тълпата да вика на отрязаните глави да мигат и някои твърдят, че те наистина го правили и то в продължение на 30 секунди след обезглавяването.

Друга случка, демонстрираща съзнание след обезглавяване датира от 1905г. Френският физик д-р Габриел Бюру присъствал на обезглавяването на един мъж. Веднага след това пише: „Клепачите и устните работеха в неравни ритмични контракции за около пет или шест секунди.” Докторът извикал името на мъртвеца и клепачите му „бавно се вдигнали, без никакви спазматични контракции и зениците се фокусирали”. Това станало на два пъти, но при третото повикване вече не получавал реакция.

Тези истории изглежда потвърждават, че е възможно човек да остане в съзнание за няколко секунди след като е бил обезглавен. Повечето днешни експерти обаче смятат, че реакциите, които са описани по-горе всъщност са мускулни рефлекси, а не съзнателни движения. Спре ли се достъпа на кислород до мозъка, той веднага изпада в кома и започва да умира. Според д-р Харолд Хилман, съзнанието се губи до 2-3 секунди, поради рязкото спиране на кръвообращението.

И макар да не е абсолютно невъзможно някой да остане в съзнание след обезглавяване, наистина е много малко вероятно. Хилман споделя също, че гилотината е всичко друго, но не и безболезнена. При нея смъртта настъпва вследствие на отделянето на мозъка от гръбначния стълб, което със сигурност предизвиква адска болка. Това е една от причините гилотината и изобщо обезглавяването днес да не е сред приетите методи за екзекуция в повечето страни по света.

Мозъчните травми винаги са перманентни

Увреждането на мозъка винаги е доста страшно нещо. За толкова загадъчен и невероятно сложен орган, мозъкът е доста уязвим и податлив на най-различни травми. Те могат да се причинят от всичко – от инфекция до автомобилна катастрофа и най-общо водят до смърт на мозъчни клетки. Чувайки мозъчно увреждане, повечето хора си представят някой във вегетативно състояние или най-малкото доживотен физически или умствен недъг.

Това обаче невинаги е така. Има много различни видове мозъчни травми и как те се отразяват върху мозъка зависи основно от мястото и сериозността на травмата. Леката мозъчна травма, като например сътресението, обикновено се случва, когато мозъкът отскочи от стените на черепа, което води до кървене и разкъсвания. Мозъкът се възстановява от леки наранявания изключително добре и повечето пострадали не изпитват никакви трайни последици.

От друга страна тежките мозъчни травми могат да нанесат големи поражения. Понякога се налага операция за отстраняване на съсиреци или освобождаване на налягане. Много пациенти, които оживяват след такива наранявания наистина остават с доживотни увреждания.

А средно положение? Някои хора с мозъчни травми могат да останат с постоянни увреждания, но да се възстановят частично. Ако невроните са увредени или мъртви, те не могат да пораснат отново, но връзките между тях – могат. Това става като мозъкът създава нови пътища, а някои зони, които не са строго специализирани за определени функции, могат да поемат работата на увредената част от мозъка, позволявайки на пациента отново да се научи на някои неща.

Все още има много неизвестни що се отнася до мозъка. Когато стане въпрос за мозъчна травма, лекарите невинаги могат да кажат до колко човек с такива наранявания ще се възстанови. Пациенти постоянно изумяват медицината, надхвърляйки всякакви очаквания за възстановяването им.

Наркотиците правят дупки в мозъка

Точно по какъв начин действат върху мозъка различните наркотици е спорен въпрос. Някои хора твърдят, че само най-силните вещества могат да нанесат трайни вреди, докато други смятат, че още при първото използване организмът се уврежда трайно. Последните проучвания показват, че използването на наркотици като марихуаната например причинява лека загуба на паметта, докато прекаляването с наркотика може перманентно да свие някои части от мозъка. Когато говорим за кокаин или екстази пък, има хора, които вярват, че от тях се получават дупки в мозъка.

Истината е, че единственото нещо, което може да направи дупка в мозъка ви е физическа травма. Експертите обаче са съгласни, че наркотиците могат да нанесат временни и постоянни промени в мозъка. Така например наркотичните вещества могат да понижат ефективността на невротрансмитерите (химикали, които предават сигнали в мозъка) като допамина, което обяснява защо наркоманите имат нужда от все по-големи дози, за да получават същото усещане. Промяната в нивата на невротрансмитерите допълнително води и до проблеми с функциите на невроните. Все още обаче не може да се твърди със сигурност дали тези промени са обратими или не.

От друга страна проучване от 2008г. показва, че продължителната употреба на наркотици кара някои структури в мозъка да нараснат, което предизвиква необратими промени. Учените, провели изследването твърдят, че това е причината да е толкова трудна промяната на поведението у наркоманите.

Макар все още да не можем да кажем как наркотиците влияят върху мозъка в дългосрочен план, можем да сме сигурни в едно: те не правят дупки в мозъка. Това разбира се не означава, че нямат редица други негативни ефекти върху тялото и здравето.

Алкохолът убива мозъчните клетки

Само като хвърлите един поглед на някои пиян човек и можете да кажете, че алкохолът със сигурност влияе на мозъка. Хората, които прекаляват с питиетата, често се затрудняват с правилния изговор и за тях е цяло постижение, ако успеят да минат два крачки в права линия. Други странични ефекти включват главоболие, гадене, повръщане и може би най-лошото от всички – махмурлук.

Но достатъчни ли са няколко питиета през уикенда или дори рядко пиянство, за да загубите част от мозъчните си клетки? Тогава какво се случва при алкохолиците?

Всъщност не става така. Дори при алкохолиците не се наблюдава загиване на мозъчни клетки. Алкохолът обаче може да увреди краищата на невроните, наречени дендрити. Резултатът от това е затруднено пренасяне на сигналите между невроните. Самите клетки не загиват, но комуникацията между тях е нарушена. Според експертите тези нарушения обаче обикновено не са перманентни.

Алкохолиците могат да развият така наречения синдром на Вернике-Корсаков, при който се наблюдава загуба на неврони в някои части на мозъка. Синдромът също така води до проблеми с паметта, объркване, очна парализа, липса на мускулна координация и амнезия. В крайна сметка може да доведе и до смърт. Заболяването обаче не се причинява директно от самия алкохол. Резултат е от недостига на тиамин – основен витамин В.

И така, алкохолът не убива мозъчните ви клетки, но все пак може да увреди мисловния орган, ако пиете в промишлени количества. Всяко нещо в малки дози може да е лекарство, а в големи – отрова.

Използваме само 10% от мозъка си

Това сме го чували безброй пъти. Дори известни личности като Албърт Айнщайн и Маргарет Мийд са били цитирани да го казват. Този мит е може би най-известният и това се дължи на огромното медийно внимание. Откъде произлиза обаче? Много източници сочат, че психологът Уилям Джеймс през 1900-те години е казал, че „средностатистическият човек обикновено реализира само една малка част от своя потенциал”. По някакъв начин това се изменило в твърдението, че използваме 10% от мозъка си.

Ако се замислите, това изглежда доста объркващо. Защо ще имаме пропорционално най-големия мозък, но няма да можем да го използваме целия? Много хора са размишлявали по идеята, писали са книги и са продавали продукти, с които ни помагат да усвоим останалите 90%. Вярващите в паранормалните способности казват, че именно хората, които могат да използват по-голяма част от мозъка си имат тези специални способности.

Истината обаче е друга. Освен с тези 100 милиарда неврони, мозъкът също така е пълен и с други видове клетки, които постоянно са в употреба. Можем да пострадаме необратимо само при лека травма на малка част от мозъка, в зависимост къде точно е нанесена, така че няма начин в действителност да използваме само 1/10 от него.

Мозъчните скенери показват, че независимо какво правим, мозъкът ни винаги е активен. Някои зони са по-активни от други, но освен при мозъчните увреждания, няма част, която да не функционира.

Научихме някои доста интересни неща за човешкия мозък, то не могат да се сравняват с това, което все още не знаем. Истината е, че това, което е в главата ни все още си остава една от най-големите загадки за човечеството и можем само да се надяваме, че някой ден ще успеем да го разкодираме.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още: 

10 НЕРАЗГАДАНИ МИСТЕРИИ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook