Пробив в термоядрения синтез, „изкуственото слънце“ на Китай стигна 100 млн. градуса

Пробив в термоядрения синтез, „изкуственото слънце“ на Китай достигна 100 милиона градуса, съобщава „Нюзуик“. Близо месец след разкриване на планове за „изкуствена луна“ над Ченду, Китай обяви, че е създал „изкуствено слънце“, за което твърдят, че е с 6 пъти по-всока темперетура от Слънцето.

Институтът по физико-химични науки на Китайската академия на науките обяви, че са успели да достигнат нива от 180 милиона градуса по Фаренхайт (100 милиона градуса по Целзий) със своя експериментален реактор EAST.

Нашето истинско космическо Слънце достига около 27 милиона градуса по Фаренхайт (14,9 милиона градуса по Целзий), допълват от китайския институт.

„Учени проведоха експерименти за равновесието и нестабилността на плазмата, нейното опаковане и транспортиране, взаимодействието плазма-стена и енергийната физика на частиците, за демонстриране на равновесното състояние в H-режим с добър контрол на примесите, в дългосрочен мащаб, MHD стабилност на ядрото/периферията, отработване на топлината с помощта на ITER-подобен волфрам отводител“, съобщават от китайския научен институт.

В началото на юни, коментирахме как, като източник на енергия, Термоядреният синтез е енергията на бъдещето.

Целта на този реактор е да възпроизведе процеса, който Слънцето използва за производство на енергия. Институтът се надява, че това би могло да отключи тайните за това как учените могат да направят ядрения синтез реалност на тази планета.

Достигането на над 100 милиона градуса по Целзий е важна стъпка, тъй като това е минималната температура, необходима за създаването на условия, които са подходящи за термоядрен синтез на Земята.

Това е научен пробив, тъй като би могло да се осигури безопасен начин за хората да генерират огромни количества чиста енергия, допълват учените.

Предизвикателството е в практичността, „основното в науката е решено и проблемите са технически свързани с нужните материалите“, науката зад тази възможност е доказана, коментира Уейд Алисън, професор по физика в Кебл Колидж, Оксфорд, цитиран от БиБиСи.

„Термоядреният синтез вече не се очаква след 30 години“, коментира канадска компания разработваща термоядрен синтез.

„Фирмата се надява да стигне 100 милиона С до следващото лято, въпреки чекитайски учени твърдят, че са го постигнали сега. Очакваме да имаме енергийни възможности до 2022 г. и да доставяме енергия в мрежата до 2030 г.“, обяснява Джонатан Карлинг.

В същото време в САЩ Масачузетският технологичен институт работи с новоформираната Commonwealth Fusion Systems (CFS), за да развие синтез с магнитни полета, задържащи горещата плазма на място.

Частни енергийни компании считат, че преодоляват тези практически предизвикателства по-бързо, чрез използването на нови материали и технологии.

Базираната на Оксфордшайр Tokamak Energy работи върху сферични реактори, които използват високотемпературни свръхпроводници (HTS), за да задържат плазмата в много силно магнитно поле.

Голямо предизвикателство е как да се изгради структура, която да задържа плазмата („ядрената супа“ с много висока температура, в която се осъществяват реакциите на синтез), под огромния натиск, който се изисква.

Изпускателните системи „трябва да издържат на нива на топлинни и мощностни вариации, подобни на опитите на космически кораб да влезе отново в орбита“, коментира проф. Ян Чапман, главен изпълнителен директор на UK Atomic Energy Authority – UKAEA.

UKAEA разглежда всички тези проблеми и изгражда нови изследователски съоръжения в Culham Science Center близо до Оксфорд, за да работи с индустрията за разработване на решения, допълва проф. Чапман.

Iter, което означава „път“ на латиница, изгражда най-голямата експериментална технология за термоядрен синтез в света, но не очаква да започне до 2025 г. и всяко търговско приложение ще дойде далеч след това, смятат те.

„Различните членове на Iter имат различни нива на неотложност за използване на синтез като част от бъдещето на чистата енергия. Някои явно очакват да има електроенергия от термоядрен синтез в мрежата преди 2050г., а за други пътната карта е във втората половина на този век“, коментира техен говорител пред БиБиСи.

„С новата магнитни технология HTS, устройството за синтез на енергия може да бъде много, много по-малко – Sparc ще бъде около една шейсет и четвърт от обема и масата на Iter“. По-малките размери означават по-ниски разходи, оставяйки полето за термоядрен синтез отворено за „по-малки, по-гъвкави организации“, обяснява Мартин Грийнвалд, заместник-директор на платформата за наука и термоядрен синтез на MIT ,

Но всички страни са съгласни, че работата на организациите и частния сектор се допълват. „В крайна сметка всички споделяме една и съща мечта за електричество, захранвано с термоядрен синтез, като основна част от бъдещето на чистата енергия“, добавя говорителят на Iter.

инфо: news.bg

Вижте още:

Град 40: Смъртоносната ядрена тайна на Русия

Ще промени ли света реакторът за ядрен синтез на Локхийд Мартин?

Ново руско ядрено „гориво на бъдещето“ е готово за експлоатация

Ядрен синтез: светът е на прага на революция в енергетиката

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук