Смърт в космоса: Ето какво ще се случи с нашите тела

pixabay.com

Космическите пътешествия с развлекателна цел се превръщат постепенно в реалност – вероятно един ден ще пътуваме до други планети, за да си почиваме или дори за да живеем. Космическата търговска компания Blue Origin вече започна да предлага на платежоспособните си клиенти суборбитални полети. И Илън Мъск се надява да основе база на Марс благодарение на своята компания SpaceX.

Това означава, че ще трябва да започнем да разсъждаваме върху въпроси от типа какъв би бил животът ни в космоса, както и какво ще се случи, ако някой умре там.

Когато смъртта настъпи тук на Земята, човешкото тяло преминава през няколко етапа на разлагане. Те са описани още през 1247 г. от Сун Ци в „Измиването на неправдите“ – на практика това е първият наръчник по съдебна медицина.

Първо, кръвообращението спира и кръвта започва да се натрупва в резултат от гравитацията – това е процес, известен като livor mortis. След това тялото се охлажда до algor mortis и мускулите се втърдяват заради неконтролируемото натрупване на калций в мускулните нишки. Това състояние е известно като rigor mortis. Впоследствие ензимите – протеините, които ускоряват химичните реакции – разбиват клетъчните стени и освобождават своето съдържание.

В същото време бактериите в нашия стомашно-чревен тракт излизат на свобода и се разпространяват из цялото тяло. Те поглъщат меките тъкани – [настъпва процеса на] гниене – и газовете, които отделят, карат тялото да се издува. Rigor mortis приключва в момента, в който мускулите биват унищожени, [телата] започват да отделят силни миризми и меките тъкани са разградени.

Това са вътрешните фактори, но съществуват и външни, които влияят на процесите на разлагане, включително температура, активност на насекомите, заравяне или повиване на тялото, както и наличие на огън или вода.

Мумифицирането – изсушаването на тялото – се случва в сухи условия. Или при ниски, или при високи температури.

Във влажни среди без кислород може да се формира адипоцир – т.е. водата да разгради мастните клетки и да ги превърне в подобен на восък материал поредством процеса на хидролиза. Това восъчно покритие може да изпълнява ролята на бариера върху горната част на кожата и да я предпази и запази.

В повечето случаи обаче меките тъкани ще изчезнат и ще оголят скелета. Тези твърди тъкани са много по-устойчиви и могат да оцелеят в продължение на хиляди години.

Възпиране на разлагането

Как обаче стоят нещата със смъртта [в космоса] – т.нар. последна граница?

Е, различната гравитация на останалите планети определено ще повлияе на етапа livor mortis. Отсъствието ѝ в космическото пространство пък ще попречи на натрупването на кръвта.

Ако се намираме в космически костюм, rigor mortis пак ще настъпи, тъй като е резултат от спирането на телесните функции. И бактериите от стомашно-чревния тракт пак ще погълнат меките тъкани. Тези бактерии обаче се нуждаят от кислород, за да функционират нормално и ограничените запаси от въздух биха забавили значително процеса.

Почвените микроби също подпомагат разлагането. Ето защо която и да е планетарна среда, която възпира микробната функция (например екстремна суша), увеличава шансовете меките тъкани да се запазят.

Освен това когато нашите тела се разлагат в условия, които се различават значително от земните, външните фактори ще усложняват ситуацията допълнително. Да вземем за пример скелета. Когато сме живи, костта представлява жив материал, който се състои от органични материали, включително кръвоносни съдове и колаген, както и от неорганични, подредени в кристална структура.

Обикновено органичният компонент ще се разложи. Съответно скелетите, които виждаме в музеите, представляват предимно неорганични останки. В особено киселинните почви обаче, които вероятно ще открием на други планети, може да се случи точно обратното – неорганичният компонент да изчезне и да останат единствено меките тъкани.

На Земята разлагането на човешките останки формира част от една балансирана екосистема, в която хранителните вещества се рециклират от живите организми (например насекоми, микроби и дори растения). Различните среди на различните планети няма да са еволюирали така, че да се възползват от телата ни по същия ефективен начин. Освен това на планетите в нашата система не се срещат насекоми хранещи се с мърша животни.

Условията на Марс обаче наподобяват пустинните и това означава, че меките тъкани ще изсъхнат, a обрулените от вятъра седименти ще еродират и увредят скелета по същия начин, по който наблюдаваме и тук на Земята.

Температурата също е ключов фактор при разлагането. На Луната например температурите могат да варират от 120°C до -170°C. Телата ни съответно могат да проявят признаци на стимулирана от топлината промяна или щети, причинени от студа.

Според мен обаче е вероятно останките ни да продължат да изглеждат човешки, тъй като процесите на разлагане – такива, каквито наблюдаваме на Земята – няма да настъпят в своята цялост. Нашите тела ще бъдат „извънземните“ в космоса. Може би вероятно ще трябва да открием нова форма на погребална практика – такава, при която не се нуждаем от висока енергия, за да кремираме тялото, или която не изисква копаенето на гробове в една сурова и негостоприемна среда.

Автор: Тим Томпсън (Tim Thompson), декан по науките за здраве и живот, професор по приложна биологична антропология, Университета Тийссайд (Teesside University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.

източник: obekti.bg

Вижте още:

Ето как астронавтите си мият косата в Космоса

Различен ли е вкусът на храната в Космоса?

Руски космонавти разказват стряскащи истории за космоса

Как продължителния престой в космоса ще промени човешкото тяло?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook