12 ноември в българската история

София. Датата 12 ноември ще остане в българската история с това, че се формира военноморска база във Варна.
12 ноември е 316-ият (317-ти през високосна) ден в годината според григорианския календар. Остават 49 дни до края на годината.

2004 г. 
На базата на проекта „Заедно в Европа“ българското училище „Христо Ботев“ в Букурещ и училище „Христо Ботев“ в Русе сключват Протокол за побратимяване. Основната цел на побратимяването е създаване на дух на приятелство, сътрудничество и добросъседство между Румъния и България чрез разширяване и разнообразяване на взаимно организираните мероприятия в областта на образованието и културата чрез мобилизиране на учителските кадри и учениците на двете училища.

2003 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Ислам Каримов, президент на Република Узбекистан – лента
2. Татяна Каримова, съпруга на президента на Република Узбекистан – първа степен.

2001 г.
Българските евро облигации на стойност 250 000 000 евро предизвикват голям интерес на европейските борси и се разпродават за 10 мин. Това се дължи на повишения кредитен рейтинг на страната.

1996 г.
На заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП, насрочен за 21-22 декември същата година.

1996 г.
Националният координационен съвет на СДС решава да започне действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

1968 г.
Секретариатът на ЦК на БКП взима решение „За някои прояви на идеологическия фронт“, в което се твърди, че не всички сатирици са оправдали „доверието на партията“, не са осъзнали задачата си за отразяване и на „голямата“, и на „малката“ правда, не водели борба с империалистическите сили, а предпочитали „да се ровят само в задния двор на нашата действителност и от дребното, единичното да правят генерални обобщения“. Конкретни обвинения се отправят към Радой Ралин и Борис Димовски и книгата им „Люти чушки“ с епиграми и сатирични стихове, където те са застанали на „антипартийни позиции“ и книгата им е заклеймена като „политическа грешка“. Неразпределеният тираж на книгата е изгорен в самата печатница. Целта е сплашване на интелигенцията, за да не възприеме примера на чехословашките събития.

1948 г.
България възстановява дипломатическите си отношения с Аржентина.

1944 г.
Създаден е Младежки народен съюз „Звено“. Изграждането на съюза започва веднага след 9 септември 1944 г. с образуването на младежки и студентски секции към Народния съюз „Звено“. Те обединяват своята дейност на проведения на 15 април 1945 г. учредителен конгрес. Младежката организация възприема програмата на Народния съюз „Звено“. Тя е сравнително малобройна. Определена роля за развитието й изиграва постановлението на Изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено“ от 20 юни 1947 г. за преустройство на младежката организация. През декември 1947 г. Народният младежки съюз „Звено“ се влива в Съюза на народната младеж (СНМ).

1897 г.
Формира се военноморска база във Варна. Тогава флотилията и Морската част са разделени на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна.

1894 г.
В София започва да излиза в. „Право“, орган на Вътрешната македонска организация.

1885 г.
По време на Сръбско-българската война (1885 г.) започва отбраната на Видин. Същия ден (по нов стил на 24 ноември 1885 г.) българските части освобождават Цариброд.

На 12 ноември са родени: 
1913 г.
Роден е Пирин Лефтеров Бояджиев – български писател, педагог и общественик. Работи дълги години в Румъния (Букурещ) върху проблемите на българското малцинство в Банат, Влашко и Добруджа. Автор е на учебници и книги по български език и литература, проучвател на дейността на българските възрожденци от Партений Павлович до Вазов. Негови съчинения са: „Партений Павлович“ (1988 г.), „Съвременници на Берон“ (1992 г.).

1885 г.
Роден е Продан Стоянов Таракчиев (по нов стил на 24 ноември 1885 г.) – български офицер, полковник. Един от първите български летци и създатели на българската военна авиация. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и служи като офицер в 11-и Сливенски пехотен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като летец-наблюдател. На 16 октомври 1912 г., заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет със самолет над гара Караагач и хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. Завършва въздухоплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918 г.). След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г. в София.

1870 г.
Роден е Богдан Василев Морфов (по нов стил на 24 ноември 1870 г.) – български учен, дипломат и общественик.

На 12 ноември умират: 
1925 г.
Умира Крум Дрончилов – български географ и етнограф.

1920 г.
Умира Евгений Николаевич Шчепкин (Щепкин) – руски историк, педагог и общественик.

инфо: focus-news.net

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook