14 ноември 1666 г. – Oписано e първото кръвопреливане

14 ноември 1666 г. Самюъл Пийпс описва в своя дневник първото кръвопреливане.

Пийпс е бил опитен държавен чиновник както в морския флот, така и в парламента. Той обаче е известен най-вече със своя знаменит дневник, описващ ежедневието на лондончани от периода на Реставрацията. По това време той става свидетели на събития като голямата чумна епидемия и Големия пожар в Лондон през 1666 г.

Пийпс започва да води своя дневник от суета. Той е бил особено горд от своите постижения и „записването на събитията му е доставяло особено голямо удоволствие; препрочитането им – още повече“, пише сайта на Дънкан Грей, посветен на английския чиновник.

Наблюденията, които той прави на кръвопреливане между две кучета, се случват близо четири десетилетия, след като английският физик Уилям Харви заявява, че кръвта циркулира през тялото, а сърцето изпълнява ролята на помпа. Харви всъщност открива онова, което частично е било установено от арабския лекар Ибн ал-Нафис много по-рано – през XIII в.
Година по-късно и лекарят Ричард Лоуър, и французинът Жан Батист Дени повтарят процедурата, но този път използват хора. В случая на Дени това е 15-годишно момче, което получава кръв от овца. По не знайно какви причини то оцелява. Може би причината се крие в малкото количество използвана кръв.

Следващите опити за кръвопреливане са спорадично успешни най-вече поради факта, че лекарите все още не знаят колко важни за съвместимостта са вида на организма и типа кръв. Ситуацията се променя чак в началото на XX в. с откриването на различните видове кръвни групи.

Първият успешен опит за кръвопреливане с човешка кръв е извършен през 1818 г. от британския акушер Джеймс Блъндъл.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1308 г. — Полският град Гданск е завзет от кръстоносците, а жителите му са подложени на сеч.
•    1770 г. — Английският пътешественик Джеймс Брюс открива извора на река Нил.
•    1832 г. — По улиците на Ню Йорк започва да се движи първият конски трамвай в света.
•    1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление.
•    1885 г. — Начало на Сръбско-българската война.
•    1889 г. — Журналистката на нюйоркския вестник World Нели Блай (Елизабет Кокрен), става първата жена обиколила света с балон за по малко от 80 дни.
•    1896 г. — В Англия е повишена максималната скорост за движение на транспортните средства от 4 на 14 мили/час.
•    1908 г. — Алберт Айнщайн изнася публично своята Квантова теория за светлината.
•    1910 г. — В Норфолк (САЩ) се осъществява първото излитане на самолет от палубата на кораб.
•    1918 г. — Чехословакия е обявена за република.
•    1922 г. — Започват редовни емисии на Би Би Си (BBC).
•    1940 г. — Втората световна война: Английският град Ковънтри понася огромни материални и човешки щети от бомбардировката на германските самолети.
•    1943 г. — Втората световна война: Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация.
•    1969 г. — Програма Аполо: НАСА изстрелва Аполо 12 – втората пилотирана мисия до повърхността на Луната.
•    1971 г. — Програма Маринър: Маринър 9 на НАСА достига Марс и става първият космически апарат в орбита на друга планета.
•    1982 г. — Лех Валенса, лидерът на забраненото полско движение Солидарност, е освободен, след като е интерниран за 11 месеца край съветската граница.
•    1983 г. — В столицата на Саудитска Арабия е открито най-голямото летище в света — Крал Халид.
•    1989 г. — Милицията на Чехословакия разпръсква със сила антикомунистическа демонстрация с участие на 15 000 души в Прага.
•    1990 г. — Република Полша и Федерална република Германия подписват съгласие за признаване на съществуващите граници.
•    1997 г. — Повече от 60 души (в т.ч. 57 чуждестранни туристи) загиват при терористична атака в джамия в Южен Египет.
•    2003 г. — Открит е обектът 90377 Седна от Облака на Оорт.

Родени

•    1650 г. — Уилям III, крал на Англия
•    1719 г. — Леополд Моцарт, австрийски композитор
•    1745 г. — Доминик Вияр, френски ботаник
•    1765 г. — Робърт Фултън, американски изобретател
•    1778 г. — Йохан Непомук Хумел, музикант
•    1779 г. — Адам Готлоб Йоленшлегер, датски поет
•    1788 г. — Михаил Лазарев, руски морски капитан
•    1790 г. — Аугуст Мьобиус, немски математик
•    1820 г. — Ансън Бърлингейм, американски политик
•    1840 г. — Клод Моне, френски художник
•    1857 г. — Михаил Савов, български генерал
•    1866 г. — Васил Златарски, български историк
•    1881 г. — Христо Негенцов, български педагог
•    1882 г. — Янаки Моллов, български политик
•    1888 г. — Христо Коджабашев, български актьор
•    1889 г. — Джавахарлал Неру, министър-председател на Индия
•    1891 г. — Фредерик Бантинг, канадски лекар, Нобелов лауреат 1923 г.
•    1896 г. — Мейми Айзенхауер, първа дама на САЩ (1953-1961)
•    1906 г. — Григорий Оводовски, съветски военен
•    1907 г. — Астрид Линдгрен, шведска писателка
•    1908 г. — Джоузеф Маккарти, американски сенатор
•    1912 г. — Антон Лебанов, български общественик
•    1913 г. — Хакобо Арбенс Гусман, президент на Гватемала
•    1920 г. — Георги Близнаков, български химик
•    1922 г. — Бутрос Бутрос-Гали, египетски генерален секретар на ООН
•    1925 г. — Александър Караиванов, български учен
•    1926 г. — Йорданка Стоянова, български учен
•    1930 г. — Едуард Уайт, американски астронавт
•    1934 г. — Георги Робев, български диригент
•    1935 г. — Хусейн I, крал на Йордания
•    1936 г. — Антонио Гадес, испански хореограф
•    1948 г. — Чарлз, принц на Уелс
•    1953 г. — Доминик дьо Вилпен, министър-председател на Франция
•    1953 г. — Николай Арабов, български футболист
•    1957 г. — Бонка Енчева, българска акробатка
•    1959 г. — Пол Макган, британски актьор
•    1962 г. — Лора Сан Джакомо, американска актриса
•    1965 г. — Иван Кочев, български футболист
•    1968 г. — Павел Шуманов, български колоездач
•    1970 г. — Параскева Джукелова, българска актриса
•    1984 г. — Мария Шерифович, сръбска певица
•    1990 г. — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса
•    1896 г. — Йоана Манджукова, първа дама на България
Починали
•    1060 г. — Годфроа II, граф на Анжу
•    1263 г. — Александър Невски, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество
•    1522 г. — Ан дьо Божьо, регентка на Франция
•    1687 г. — Нел Гуин, английска актриса
•    1716 г. — Готфрид Лайбниц, немски философ и математик
•    1825 г. — Жан Паул, немски писател
•    1831 г. — Георг Хегел, немски философ
•    1847 г. — Йозеф Юнгман, чешки филолог
•    1938 г. — Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог
•    1956 г. — Темелко Иванчев, български лесовъд
•    1977 г. — Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач
•    1989 г. — Пенчо Данчев, български литературен критик, професор
•    1990 г. — Леонид Трауберг, руски сценарист и кинорежисьор
•    1992 г. — Ернст Хапел, австрийски футболист и треньор
•    1994 г. — Александър Муратов, български поет и преводач

Празници

•    Православна църква — Свети Апостол Филип
•    Световна здравна организация — Световен ден за борба с диабета – Отбелязва се от 1991 г. по повод годишнина от рождението на Фредерик Бантинг, канадски физиолог, откривател на инсулина.
•    Индия — Ден на детето (по повод рождення ден на Джавахарлал Неру, празнува се на тази дата от 1959 г.)
•    Колумбия — Ден на жената
•    Мианмар — Ден на нацията (национален празник)

инфо: obekti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook